Определение № 2227 от 08.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2227 гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002103863 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3328/04.08.2023 г., подадена от Г. И. Г. и Й. Т. Г., чрез адвокат З. Г., срещу решение № 246 от 03.07.2023 г. по гр. д. № 20231500500226/2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 56 от 03.02.2023 г. по гр. д.

№ 20221510102022/2022 г. на Районен съд – Дупница за определяне в полза на ищците В. В.

Г., Д. Л. Г. и И. Л. М. право на ползване върху част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Д., обл. К., одобрени със заповед № 300-5-61/05.08.2004 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при съседи: ПИ с №№ ***, ***, ***, *** и ***, съсобствен с ответниците Г. И. Г. и Й. Т. Г., която част В. В. Г., Д. Л. Г. и И. Л. М. да ползват за упражняване правото им на собственост върху построената в поземления имот сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 87 кв.м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:

Жилищна сграда-еднофамилна, а именно: върху площ от 109 кв.м, която част е очертана в скицата към заключението на вещото лице, находяща се на л. 46 от делото, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.

Въззивният съд е съобразил, че Районен съд - Дупница е сезиран от В. В. Г., Д. Л. Г. и И. Л.

М. с искова молба срещу Г. И. Г. и Й. Т. Г., за определяне по реда на чл. 64 ЗС на площта, необходима за нормалното ползване на собствената на ищците сграда с идентификатор ****. Ищците поддържат, че са собственици по наследство от Л. И. Г. (съпруг на първата и баща на втората и третата) на 1/12 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено 1 място], общ. Д., одобрена със заповед № 300-5-61/2004 г. на Агенцията по кадастъра, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 917 кв.м, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 87 кв.м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда, еднофамилна. Сградата в процесния имот била построена по силата на отстъпено право на строеж, учредено с договор, материализиран в нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя (суперфиция) № 151, том І, д. № 310/26.02.1973 г. С решение по гр. д. № 174/2010 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил било прието, че ищците са собственици по наследство на 1/12 ид. ч. от процесния поземлен имот, както и собственици на построената в него, въз основа на отстъпено право на строеж, жилищна сграда с идентификатор ****, както и че ползват североизточната част от имота с площ от 391 кв.м, а между двете части на имота съществува ограда на бетонни основи с бетонови колове и оградна мрежа. С решение по гр. д. № 149/2021 г. на ОС - Кюстендил първата от ищците и техният наследодател били осъдени да заплатят обезщетение за ползването на по-голяма част от процесния имот, отколкото притежаваната от тях, независимо че то било ограничено само доколкото им е необходимо да си обслужват къщата. Ответниците не правили никакви постъпки да ползват частта си от имота, като сочат, че съществува ограда, която ако бъде развалена, те биха могли да използват имота си в пълен обем. В момента било образувано ново гражданско дело под № 1716/2022 г. по описа на ДРС, с което ответниците отново претендирали да им се заплати обезщетение за нов период за това, че не могат да ползват имота си, въпреки че ищците не им пречели по никакъв начин. На 17.03.2022 г. ищците изпратили на ответниците нотариална покана, в която заявили, че са им предоставили достъп до процесния имот, чрез разваляне на оградата, като не възразявали последните да предприемат нужните действия по развалянето й, както и да ползват частта си от имота, за да предотвратят по-нататъшни опити за претенции по повод обезщетение за ползване на имота. С оглед изложеното, от ищците е поддържано искане съдът да постанови решение, с което да определи площта, необходима за нормалното ползване на собствената им сграда с идентификатор ****, а именно - колкото е зоната за достъп, ползване и обслужване, съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС.

От своя страна, ответниците са оспорили иска като неоснователен. Изразяват несъгласие с твърдението на ищците, че те ползват поземления имот само доколкото това им е необходимо, за да ползват по предназначение собствената си жилищна сграда, както и че са предоставили достъп на ответниците чрез разваляне на оградата, деляща имота на две части.

Излагат, че собствената на ищците сграда не е построена съгласно утвърдения архитектурен план и издаденото строително разрешение, съобразно които площта на сградата трябва да е 79 кв.м, както и че останалите сгради, находящи се в имота, които ползват ищците: сграда с идентификатор ****, сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор ****, са незаконни.

Съдът е посочил, че по делото е обявено за безспорно между страните, че ищците са собственици по наследство от Л. И. Г. (съпруг на първата и баща на втората и третата) на 1/12 ид. ч. от поземления имот с идентификатор *** по КК на [населено място], общ. Д., с 2 площ от 917 кв.м, както и на построената в поземления имот сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 87 кв.м, построена на основание отстъпено право на строеж. Не е спорно и това, че ответниците са собственици на 11/12 ид. ч. от същия поземлен имот, ведно с построените в него сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор ****.

Визирал е, че по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Й. А., което дава вариант за необходимата площ за ползването на сграда с идентификатор ****, обективиран в скица. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. З..

Съдът е приел, че първоинстанционният съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, упражнено чрез редовна искова молба. Намерил е за неправилно разбирането на ответниците по иска, че ищците нямат правен интерес от търсената защита, доколкото самите те притежават права в поземления имот, в който е построена сградата, притежавана от тях. В тази връзка е посочил, че действително от доказателствата по делото се установява, че ищците са собственици на 1/12 ид. ч. от поземления имот, но този факт не компрометира интереса им от съдебна намеса чрез иск с правно основание чл. 64 ЗС. Обстоятелството, че правото на строеж е учредено върху понастоящем съсобствен на страните, а не върху чужд имот, не променя характера му на самостоятелно вещно право, отделно от съпритежанието на правото на собственост върху терена, което на собствено основание поражда за съсобственика-суперфициар правомощието да владее и да ползва застроената част. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази част не може да бъде предмет на разпределение по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като правото на строеж, като ограничено вещно право, изключва произтичащото от чл. 31, ал. 1 ЗС правомощие на останалите съсобствениците да си служат с нея. По отношение на частта от съсобствения имот, извън усвоената за законното строителство, на общо основание са приложими правилата на съсобствеността. Въззивният съд е изложил, че това становище е застъпено и в съдебната практика, която приема, че при наличието на сграда, изградена от единия от съсобствениците въз основа на учредено право на строеж, теренът под сградата не следва да се разпределя по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като на разпределение по този ред подлежи ползването на незастроената част от съсобствения терен, извън усвоената за законно построената сграда, като на приспадане подлежи площта, заета от постройки, изградени и ползвани само от някой от съсобствениците, без в негова полза да е учредено право на строеж (решение № 252/25.11.2014 г. по гр. д. № 933/2014 г. на ВКС, І г. о.). От това следва, че ищците не биха могли да защитят правата си в евентуално производство по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като то не би разрешило въпроса как собствениците на постройката да се ползват от земята, необходима им за нормалното реализиране на собственото им право досежно сградата. В тази връзка въззивният съдебен състав е съобразил и обстоятелството, че производство по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е било образувано, видно от мотивите на приложеното решение по гр. д. № 149/2021 г., но съдът е приел, че разпределение по този ред е невъзможно, изхождайки от правата на страните в съсобствеността, респ., че ищците притежават 1/12 ид. ч. от поземления имот, която представлява 76.42 кв. м – площ, която е по-малка от площта 3 на притежаваната от тях сграда. Наред с това, от данните по делото може да се заключи, че е налице правен спор между страните именно относно площта, необходима за ползването на сградата, което обосновава и правен интерес от воденето на иска.

Въззивният съд е посочил, че с нормата на чл. 64 ЗС законодателят е предвидил, че собственикът на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Тази разпоредба е императивна и брани не само правата на суперфициарните собственици, но и на собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва незастроената част да бъде ограничавано извън необходимото за ползване на сградата. Наличието на сграда, собственост на трето лице, не лишава собственика на земята да ползва незастроената част от нея за свои нужди - неговото задължение се свежда до това да не извършва действия, които лишават суперфициарния собственик от достъп до сградата и създават пречки да осъществява правата си. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС нормата на чл. 64 ЗС намира приложение винаги, когато на терена съществуват постройки, т.е. правото на строеж е било упражнено независимо от кого, и собствеността върху постройките или част от тях принадлежи на лице, различно от собственика на земята. Без правно значение относно вещноправните последици е кой и с чии средства е осъществил строителството. Собственикът па постройката придобива, ако не е уговорено друго, и правото на ползване на земята съобразно предназначението на постройката, т.е. ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която осигурява нормален достъп до последната и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди. Това право по чл. 64 ЗС ще съществува, докато съществува и постройката. Наред с това, съгласно трайната практика на ВКС, ЗУТ създава реда, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради - чл. 22, ал. 7 ЗУТ препраща за определянето размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони, която наредба се прилага при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост на земята и постройките върху нея (така решение № 538/9.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г., IV г. о., с което е допуснато касационно обжалване по въпроса дали Наредба № 7 има универсален характер и дали е приложима и по отношение на процедурите по чл. 64 ЗС, или е приложима само за новопостроени сгради). Площта от дворното място, която собственик на постройката, но несобственик на дворното място може да ползва съгласно чл.

64 ЗС, следва да се определи от съда след изслушване на експертно заключение, което да определи каква част от терена е необходим за достъп до самостоятелния обект в жилищната сграда. Тази част от терена следва да бъде индивидуализирана по площ и местонахождение чрез скица на вещо лице.

Разпечатката съдържа 22 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53f8dea8-d9b1-4a7c-9f8b-46229d80d6c3