Определение № 196112 от 24.09.2020, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 196112

Софийски районен съд

24.09.2020 г.

Град София

12-ти състав

На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

ЯНА Ц. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЯНА Ц. ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20201110212237 по описа за 2020 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на прокурор при СРП за налагане на обезпечителна мярка „Запор“ върху л.а. марка “Фолксваген“, модел „ Пасат“ с рег.№ СВ 8038 НА по БП № 1620/2020г. по описа на 3 РУ СДВР.

Прокурорът е мотивирал искането си алтернативно, като е посочил, че иска налагането на обезпечение, на отнемане по см. на чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК или на предвиденото наказание глоба.

Искането е допустимо, тъй като изхожда от компетентен орган – прокурор.

По същество , искането е неоснователно и в двете си алтернативи.

Бързото производството е започнало по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК на 13.09.2020г. с първо действие по разследването – разпит на свидетел за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, съответно преценката на процесното МПС, като вещ по см. на чл. 53, ал. 1, б "а" от НК следва да се извърши с оглед, именно на този състав на престъпление и задължителните указания, дадени с Тълкувателни решения (ТР) № 104/59, ТР № 84/60 г. и ТР № 18/77 г. на ОСНК на ВС, както и Постановление № 11/71 г. на Пленума на ВС относно приложението на чл. 53, ал. 1 б"а" от НК.

Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е регламентирано в глава ХІ, от НК, озаглавена "Общоопасни престъпления", раздел ІІ, озаглавен "Престъпления по транспорта и съобщенията" и гласи: "Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години и с глоба от 200 до 1 000 лв.

Престъплението има за непосредствен обект обществените отношения, свързани с безопасността при управление на МПС.

Изпълнителното му деяние се осъществява чрез действие, изразяващо се в управление на МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта му над 1, 2 на хиляда.

1

Престъплението е типично формално и е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, като не е необходимо настъпване на общественоопасни последици.

МПС, с което е извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК ще е вещ по см. на чл. 53, ал. 1, б "а" от НК, когато са налице едновременно посочените в разпоредбата 2 условия: 1. в случая МПС да принадлежи на виновния и 2/ тя да е била "предназначена" или " да е послужила за извършване" на умишленото престъпление.

В настоящия случай не е установено, че МПС, с което е извършено престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е собственост на обвиняемия, доколкото свидетелството за регистрация на МПС не е титул за собственост, т. е. първото условие по чл. 53, ал. 1, б"а" от НК не е налице.

По същественото обаче е , че МПС, с което е извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, никога не може да е вещ "предназначена за извършване на престъпление" по см. на чл. 53, ал. 1, б"а" от НК. Това е така, защото според ТР № 84/60 г., "предназначени за извършване на престъплението" са вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но то не е било извършено, тъй като е спряло във фазата на приготовлението, когато е наказуемо, или опита". Това разбиране и принадлежността на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК към категорията на формалните престъпления, категорично изключва МПС, чрез което то е осъществено, да е вещ, предназначена за извършване на престъплението.

МПС, с което е реализирано престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, не е и вещ, "послужила за извършване на престъплението" по см. на чл. 53, ал. 1, б"а" от НК. Така приема съдът, защото процесната вещ-МПС, не е използвана, пряко и непосредствено, като оръдие или средство за осъществяване на състава на това престъпление , в какъвто смисъл е ППВС № 11/71 г.

Моторното превозно средство, не е средство за извършване на престъплението и съгл. ТР № 18/77 г., според което, "средствата (оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението уврежда, и не са елемент на последното.

В случая с престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК , МПС не е извън обществените отношения, които престъплението уврежда, а е негов елемент, доколкото чрез въздействие върху него се засяга обекта на защита с престъплението.

При тези съображения, следва да се приеме, че при престъплението по чл. 343б от НК, моторното превозно средство е предмет на престъплението, който не подлежи на отнемане на осн. чл. 53, ал. 1б"а" от НК. В този смисъл е и ТР № 104/59 г., според което "съгл. чл. 33 от НК (сегашен чл. 53) в полза на държавата могат да се отнемат само вещите, които принадлежат на виновния и които са били предназначени или послужили за извършване на престъплението, но не и предметът на последното. " Неоснователно се явява и искането с аргумент, обезпечаване на предвиденото наказание „глоба“.

2

Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е извършено от Красимир Марев.

Последният е привлечен в качеството му на обвиняем на 13.09.2020г.

Независимо от изложеното, както беше изложено по-горе, по делото не са ангажирани доказателства, че процесното МПС, върху което се иска налагането на запор е собственост на обвиняемото лице.

Собствеността върху моторните превозни средства преминава по строго формален ред , чрез сключване на договор в нотариална форма и тя е форма за действителност.

Наличието на регистрация в ЦБ-КАТ не автомобила. е доказателство за собственост на

На следващо място е нужно да се отбележи, че обв.Марев е женен. За съда е неизвестно , кога е сключен гражданският му брак, съответно дали процесният автомобил е придобит от Марев преди или след това. В случай, че Марев е придобил автомобила след сключването на брак, то веща е в режим на СИО и съпругата и съпругът са в равна идеална съсобственост, а съдът няма право да налага обезпечителни мерки върху чуждо(не на обвиняемия имущество), освен в случаите на непълнолетен обвиняем, какъвто не е настоящия.

На следващо място, по делото липсват доказателства за стойността на процесното имущество, което лишава съда от възможност да прецени , дали е налице съразмерност между размера на глобата и стойността на имуществото, чието запориране се иска.

Съгласно задължителните указния, дадени в т. 4 от ТР 2/2012г. на ВКС на РБ : „Във всички случаи, преди да се произнесе по искането, за съда съществува задължение да прецени съразмерността между поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават, като се ръководи от санкционната част на евентуалното наказание. Извън пределите, предвидени от закона, обвиняемият не може да търпи ограничаване на имуществените си права.“

Предвид всичко изложено, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурор при СРП за налагане на обезпечителна мярка „Запор“ върху л.а. марка “Фолксваген“, модел „ Пасат“ с рег.№ СВ 8038 НА по БП № 1620/2020г. по описа на 3 РУ СДВР.

Определението подлежи на частен протест в едноседмичен срок от връчване на съобщението на СРП, пред СГС по реда на чл. 396 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на СРП.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4