Определение № 382 от 02.03.2022, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110100486 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 159 от АПК.

Подадена е жалба от П. ИВ. П. в *********., срещу мълчалив отказ ********, с което е направено искане за изпълнение на решение от 01.02.2001г. по гражданско дело №16/2001г., по описа на Великотърновския районен съд. Жалбоподателят изтъква, че със съдебното решение по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ на наследодателя му е признато право на възстановяване на ******, от които ******е възстановила ******. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да задължи административния орган да довърши процедурата по възстановяване на собствеността на останалите *********декара земеделска земя.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбоподателят е наследник на лице, в поза на което е постановено решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което му е признато право на възстановяване **********. С решение ******* ****** е определено право на обезщетение със земеделска земя ********. На 07.02.2022г. жалбоподателят е подал заявление до *******, в което е направил искане за изпълнение на съдебното решение в частта за ********* земеделска земя, по отношение на което е получил отговор от 08.02.2022г., че административният орган не може да използва земи от държавния или общински поземлен фонд.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна като на основание чл. 159, т. 1 от АПК се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено, по следните съображения:

Мълчалив отказ за издаване на административен акт е налице, когато по силата на закона 1 административният орган има задължение да го издаде, но не го прави. Отказът на административния орган съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК е приравнен на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване пред съд по отношения на неговата законосъобразност. В разглеждания случай, обаче липсва мълчалив отказ тъй като претенцията на жалбоподателя е свързана с искане за изпълнение на съдебно решение, което се осъществява по реда на Глава седемнадесета от АПК. След като липсва мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК, не е налице и годен за обжалване административен акт. В горепосочения смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в определение №13956 от 14.11.2018г. по административно дело №3126/2016г. на IV o.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане жалба на П. ИВ. П. от 24.02.2022г. срещу мълчалив отказ от 08.02.2022г. на ******** по заявление *****от 07.02.2022г.

Прекратява производството по гражданско дело №486/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – Велико Търново, в 7дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2