Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 378 от 10.10.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 363/2024
Вид
Решение № 378
Подписан
10.10.2024
В сила
18.11.2024
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. ХАСКОВО, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500363 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от решение №31/09.02.2024г. постановено по г.д.

№868/2022г. на РС Димитровград, с което е отхвърлен като неоснователен иска на Д. В. М. от ***, ЕГН ********** против Д. В. Д., ЕГН ********** и К. Ж.К. – р. на *** г. в Ливан, гражданин на Ливан, с настоящ адрес в Обединени Арабски Емирства, за обявяване на нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в Нотариален акт от 08.01.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот№ *, т.*, рег. № **, д. № ** г. на Нотариус с рег. № ** на НК, а именно:Апартамент № **, намиращ се в ***, построен с отстъпено право на строеж върху държавна земя в имот пл. № ** в кв.** по плана на града, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и санитарен възел, със застроена площ 81,36 кв.м., заедно с избено помещение № 8 и заедно с 2,98 % ид.ч. от ОЧС и правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно Схема № *** г. представлява Самостоятелен обект в сграда с предназначение Жилище, Апартамент с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-**/05.07.2006 г. на ИД на АК, като последното 1 изменение на КККР, засягащо имота е от 14.12.2009 г., с адрес на имота ***, който СОС се намира в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда –многофамилна разположена в поземлен имот с идентификатор ***. с посочена в документа площ от 81,36 кв.м., с прилежащи части избено помещение № 8 и 2,98 % ид.ч. от ОЧС, със запазване на правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота, като привидна сделка и прикриваща сделка за гледане и издръжка срещу прехвърляне на недвижимия имот

Във въззивната жалба на адвокат З. Д.,процесуален представител на Д.

В. М. се правят оплаквания за незаконосъобразност,необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт при допуснати съществени процесуални нарушения.Основните аргументи са погрешно възприета фактическа обстановка и неправилни изводи Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. Д.,чрез адвокат Л. М.,в който се оспорва жалбата като неоснователна.

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото и проверка на решението намира следното:

Въззивната жалба на е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по същество , жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.

Пред Районен съд се е развило производство, обусловено от предявен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД за обявяване на нищожност на сключен привиден договор,обективиран в цитирания нотариален акт 08.01.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот№ *, т.*, рег. № **, д. № *** г. на Нотариус с рег. № *** на НК, а именно:Апартамент № **, намиращ се в ***. При сключване на сделката ищцата не обърнала внимание, че в него не било записано, че ответницата ще я гледа и издържа,а акт било записано, че продава апартамента за сумата от 9900 лева, но такава сума не била получавала.

Ответницата Д. Д. Д. оспорва иска по наведените в исковата 2 молба обстоятелства за привидност и заявява ,че между страните по договора не е съществувало съгласие за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка.

При разглеждането на спора в първоинстанционното производство съдът е събрал всички съотносими към спора доказателства по изложените от страните обстоятелства.

За да отхвърли иска съдът е приел,че ищцата не доказва изложените в исковата молба твърдения за привидност като е злоупотребено с доверието и е подписала договор за покупко-продажба на собствения си имот, като волята на страните била да се прехвърли имота срещу гледане и издръжка, а не покупко-продажба.

При изграждането на своите изводи съдът се е базирал на разпоредбата на чл. чл.165, ал.2 ГПК относно допустимостта на свидетелски показания, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно.Такива по делото не се установяват и пред въззивната инстанция.

Крайният извод на съда мотивирал отхвърляне на исковата претенция е правилен и законосъобразен .

Изложеното налага оставяне без уважение подадената въззивна жалба и с оглед пълното съвпадане на мотивите на въззивната инстанция на основание чл.272 от ГПК препраща към тези на районния съд,поради което не се налага ревизиране на обжалваното решение, което следва да бъде и потвърдено.

Искане за присъждане на разноски не е направено от въззиваемата страна,поради което и съдът не дължи произнасяне Водим от горното,съдът.

РЕШИ:

Потвърждава решение №31/09.02.2024г., постановено по г.д.

№868/2022г. на Районен съд Димитровград .

3

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4