Определение № 14875 от 20.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14875 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110114841 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „В* Е* И*“ ООД срещу Т. Г. В.. Исковата молба отговаря на изискванията за редовност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения особен представител.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице условия за допускането им.

По делото следва да се изиска и приложи за послужване ч. гр. д. №20629/2024г. по описа на СРС, 36-и състав

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело ч. гр. д. №20629/2024г. по описа на СРС, 36-и състав.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.05.2026 г. от 10:50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 323,73 евро /равностойност на 633,16 лева/, представляваща дължима главница по сключен договор за потребителски кредит №****/20.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2024г., до окончателното плащане, сумата от 32,35 евро /равностойност на 63,28 лева/, представляваща начислена договорна лихва за периода 30.12.2021г. – 30.05.2022г., и сумата от 49,25 евро /равностойност на 96.33 лева/, представляваща начислена мораторна лихва за периода 31.12.2021г. – 28.03.2024г., за които 1 суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №20269/2024г. по описа на СРС, 36-и състав.

Ищецът твърди, че на 20.12.2022г. ответникът, в качеството на заемател, сключил с „Моя Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, договор за потребителски кредит №****, при следните условия: предоставена заемна сума от 700 лева, уговорена договорна лихва съгласно чл. 12, ал. 6 от договора, краен срок за заплащане на погасителните вноски съобразно приетия погасителен план – 19.06.2023г. В изпълнение на поетите задължения дружеството-заемодател предоставило на ответницата заемната сума на 20.12.2022г., за което била издадена разписка. Съгласно сключен договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2023г. ищецът, в качеството на цесионер, придобил от „Моя Кредит“ ООД, в качеството на цедент, вземания по процесния договор за кредит срещу ответницата. Ищецът твърди, че ответницата не изпълнила задълженията си по процесния договор за кредит за заплащане на погасителни вноски на уговорените падежи, което обуславяло възникването на правен интерес от предявяване на исковите претенции.

Въз основа на така изложените съображения и в изпълнение да дадените указания по реда на чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящата искова претенция. Претендира за сторените съдебни разноски в заповедното производство и пред настоящата инстанция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Г. В. е подала отговор на исковата молба чрез назначения особен представител. Оспорва допустимостта на предявените искове поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца, предвид недоказаност на придобиването на процесните вземания срещу ответника въз основа на сключен договор за цесия и ненадлежното уведомяване на длъжника за цесията, респективно поради недействителност на договора за цесия поради недействителност на сключения договор за потребителски кредит. Ответникът релевира възражение за нищожност на сключения договор за потребителски кредит между ответницата и „Моя Кредит“ ООД, доколкото при сключването на договора не са спазени изисквания на чл. 189 ГПК, т. к. при полагане на пръстовия отпечатък от кредитополучателя не са поставени подписи от двама свидетели.

Излагат се сходни доводи и по отношение на изготвената разписка за получаване на заемната сума от ответника. На следващо място ответникът оспорва като недействителен процесния договор за кредит поради допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.

19, ал. 4 ЗПК, т. к. уговорената неустойка в чл. 12, ал. 4 от договора не е включена при формиране на размера на приложимия ГПР, а при включването й се надвишава законоустановения максимален размер на ГПР. Посочва, че в процесния договор за кредит не е разяснен механизмът на изчисление на ГПР, което води до недействителност на договора. Ответникът сочи, че предвидената неустойка служи за акумулиране на скрито възнаграждение за кредитодателя, предвид неизпълнимостта на изискванията за обезпечаване на кредита чрез осигуряване на поръчител, съответно неминуемо възникване на задължение за заплащане на неустойка по договора. Оспорва като нищожна и неравноправна клаузата на чл. чл. 12, ал. 4 от договора. Оспорва като нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва по договора, поради накърняване на добрите нрави. Излагат се доводи за недействителност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът на уговорената неустойка, съставляваща разход по кредита, възлиза на размера на главницата, дължимата сума по издадения запис на заповед във връзка с договора на кредит надвишава почти два пъти размера на главницата, заплащането на неустойката е неизбежно при така уговорените условия между страните и служи да осигуряване на допълнително възнаграждение за кредитодателя наред с уговорената възнаградителни лихва. При така изложените съображение моли за отхвърляне на исковете.

Разпределение на доказателствена тежест:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД Ищецът носи доказателствена тежест да установи следните факти: 1. Факта на валидно сключен договор за потребителски кредит №****/20.12.2022 г. между ответника и „Моя Кредит“ ООД при посочените договорни условия; 2. Факта на усвояване на предоставената в заем парична сума от ответника и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита; 3. Факта на сключване на валиден договор за цесия между „Моя Кредит“ ООД и ищцовото дружество с предмет прехвърляне на процесните вземания по договор за потребителски кредит №****/20.12.2022 г. срещу Т. Г. В. и надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи, че е погасил задълженията си 2 по договора за кредит, както и фактите от значение за въведените възражения за недействителност на процесния договор за кредит и оспорените клаузи от неговото съдържание.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи за сключения договор за прехвърляне на вземания /цесия/от 19.09.2023г. между „Моя Кредит“ ООД и ищцовото дружество с предмет вземанията на „Моя Кредит“ ООД срещу ответника по процесния договор за кредит, както и доказателства за надлежно изпратено уведомление до ответника за сключения договор за цесия.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договори, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в първото открито съдебно заседание и не направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, съдът при наличие на предпоставките на чл. 239 ГПК може да постанови неприсъствено решение, което не подлежи на обжалване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3