Акт № 4696 от 11.11.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 4696

Велико Търново, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретар Д. С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20267060700818 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кадекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Д. А. от гр. Павликени против Решение № 2153-04-34/09.07.2026 г. на директора на ТП на НОИ-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №6808151560805.03.2026 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Велико Търново в частта относно определената начална дата, от която се дължи изплащане на пенсията за инвалидност.

Жалбоподателят счита, че административният акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон, като оспорва възприетия от административния орган момент за отпускане на пенсията му. Счита, че незаконосъобразно е определена като такава датата на подаване на заявлението до ТП на НОИ-Велико Търново – 23.02.2026 г., вместо 07.04.2025 г. – датата на неговото инвалидизиране. Аргументира се, че по отношение на ЕР на ТЕЛК не е допуснато предварително изпълнение. Развива доводи, че поради обжалване на ЕР на ТЕЛК от председателя на Медицинската комисия при ТП на НОИ – гр. Велико Търново относно определения процент трайно намалена работоспособност, както и предвид липсата на медицинска документация, приложена от ТЕЛК в електронното му досие, обективно е лишен от възможността да упражни правото си да поиска пенсия за инвалидност в продължение на повече от 12 месеца. По тези съображения иска отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане, както и признаване на дължимата пенсия за времето от 07.04.2025 г. до 23.02.2026 г. ведно със законната лихва.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител юк М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. В представена по делото писмена защита обосновава, че срокът по чл. 94, ал. 3 от КСО не е спазен, поради което пенсията за инвалидност законосъобразно е отпусната от 23.02.2026 г. – датата на сезиране на ТП на НОИ – Велико Търново. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването и в рамките на законоустановения срок, поради което същата е допустима.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

По подадено на 25.02.2025 г. Заявление-декларация вх. №042025022544201 до ТЕЛК С. Д. А. е освидетелстван с Експертно решение (ЕР) № 91390-60/07.04.2025 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Иван Селимски“, гр. Сливен, като са му определени 100% трайно намалена работоспособност (ТНР) без чужда помощ за срок от 3 години – до 01.04.2028 г., и дата на инвалидизиране – 07.04.2025 г. Като трайни функционални увреждания от водещата диагноза – наследствени ретинални дистрофии, е установена практическа слепота на двете очи. Освидетелстваното лице е информирано за решението по пощата на 10.04.2025 г.

Медицинската комисия при ТП на НОИ не е потвърдила оценката на ТНР и с Решение № 2323-16/09.04.2025 г. дала становище за обжалване на ЕР на ТЕЛК. ЕР на ТЕЛК е оспорено по жалба на председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – гр. Велико Търново по отношение на определения % ТНР. С ЕР №90071-3/08.01.2026 г. Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания на НЕЛК е потвърдил ЕР на ТЕЛК в оспорената част. Решението на НЕЛК е връчено на С. А. по пощата на 28.01.2026 г. С Решение № 183-2/14.01.2026 г. медицинската комисия при ТП на НОИ – Велико Търново единодушно потвърждава ЕР на НЕЛК. Няма данни за съдебно оспорване на ЕР на НЕЛК. Т.е. ЕР на НЕЛК не е оспорено съдебно от нито едно от правоимащите да сторят това.

На 23.02.2026 г. А. е подал в ТП на НОИ – гр. Велико Търново Заявление вх. № 2112-04-186 за отпускане на лична пенсия за инвалидност, към което са приложени трудови и осигурителни книжки. Издадено е Разпореждане № **********/05.03.2026 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново, с което на С. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО от 23.02.2026 г. С разпореждането от 05.03.2026 г. пенсията е отпусната в минимален размер до определяне на действителния й размер по КСО, което е сторено с Разпореждане №**********/21.04.2026 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново, като датата на отпускане на пенсията е идентична с тази по първото разпореждане – 23.02.2026 г. Двете разпореждания са връчени заедно по пощата на 27.05.2026 г.

А. е останал недоволен, че пенсията му е отпусната от 23.02.2026 г. – датата на подаване на заявлението до ТП на НОИ – Велико Търново, а не от 07.04.2025 г. – датата на инвалидизиране. С аргумент, че ЕР на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК, едва след което е влязло в сила, както и че за него не е предвидено предварително изпълнение, като ЕР на НЕЛК му е съобщено на 28.01.2026 г., А. твърди, че е спазил месечния срок за подаване на заявление за отпускане на пенсия за инвалидност, сезирайки ТП на НОИ – гр. Велико Търново на 23.02.2026 г. в срока след получаване на ЕР на НЕЛК. По тези съображения е оспорил Разпореждане № **********/05.03.2026 г. с жалба вх. № 1012-04-55/26.06.2026 г. пред директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново.

С Решение №2153-04-34/09.07.2026 г. директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. За да потвърди разпореждането органът се позовава на чл. 72 и чл. 94, ал. 3 от КСО, касаещи пораждането на правото и отпускането на пенсии за инвалидност, и на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето относно срока за обжалване на решенията на ТЕЛК пред НЕЛК от заинтересованите страни. На основание чл. 98, ал. 7 и ал. 8 от КСО е отхвърлено възражението, че относно ЕР на ТЕЛК не е предвидено предварително изпълнение, и е опровергано твърдението, че срокът по чл. 94, ал. 3 от КСО е спазен от А.. Изложени са мотиви, че действията на заявителя (относно сроковете) е следвало да се съобразят с ЕР на ТЕЛК (а не с ЕР на НЕЛК), тъй като в него е определен % ТНР, попадащ в хипотезата на чл. 72 от КСО, и подлежи на предварително изпълнение. Направен е извод, че поради неспазване на срока по чл. 94, ал. 3 от КСО правилно пенсията е отпусната от 23.02.2026 г. – датата на сезиране на ТП на НОИ – Велико Търново.

Потвърдителното решение е връчено на А. на 14.07.2026 г. Същото е оспорено по съдебен ред с жалба, входирана в ответната администрация на 28.07.2026 г., въз основа на която е образувано настоящото дело. Като писмени доказателства по него са приобщени материалите от административната преписката, както и медицинското експертно досие на А., изпратено от Регионална здравна инспекция – Велико Търново.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е основателна, поради следното:

При извършената служебна проверка се установи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в условията на заместване предвид Заповед №1016-40-837/08.08.2025 г. на управителя на НОИ и Болничен лист № Е20261957918/25.062026 г. на ЛКК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново. Спазено е изискването за форма с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО, вр. чл. 59 от АПК, като решаващият орган е изложил мотиви, обосноваващи изводите му за неоснователност на подадената пред него жалба. Тези съображения важат и за Разпореждане № **********/05.03.2026 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново. Не се установява при издаването на тези актове да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Спорът между страните не е за фактите, а по тълкуването и прилагането на закона относно началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя. В тази връзка няма спор относно правото на А. на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1, вр. 72 от КСО, както и досежно размера на определената пенсия.

На първо място, за прецизност следва да се разграничи датата на придобиване на правото на пенсия за инвалидност и тази на нейното отпускане. По смисъла на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност в случаи като процесния се поражда от датата на инвалидизирането. Като факт с правно значение инвалидизирането се установява и удостоверява с експертно решение по чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. В настоящия случай това безспорно е 07.04.2025 г.

Общото правило за датата на отпускане на пенсиите въобще е регламентирано в чл. 94, ал. 1 от КСО и то винаги се инициира по заявление на правоимащото лице. Критерий за определяне на датата на отпускане е дали заявлението с необходимите документи до ТП на НОИ е подадено в 2-месечен срок от датата на придобиване на правото или след указания 2-месечен срок. Ако е в срока, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото (в случая 07.04.2025 г.), ако е след срока – от датата на подаване на искането в ТП на НОИ (23.02.2026 година).

Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО обаче предвижда специални правила конкретно по отношение на пенсията за инвалидност. Същата се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК (в случая 25.02.2025 г.), но не по-рано от датата на инвалидизиране (07.04.2025 година). В сравнителен аспект с общото правило, тази разпоредба предвижда по-благоприятна дата на отпускане и изплащане на пенсията за инвалидност – датата на подаване на заявлението за освидетелстване в ТЕЛК, но същевременно въвежда ограничение, че тази по-благоприятна начална дата не може да предхожда началната дата на инвалидизирането с нужния минимален процент по смисъла на чл. 72 от КСО. С тази по-ранна дата нормативно е гарантирана по-силна защита на интересите на лицата с увреждания чрез въвеждане на презумпцията, че инвалидизацията е налице към момента на подаване на заявлението.

За възползването от привилегированата начална дата законодателят обаче въвежда допълнително условие – необходимите документи за пенсиониране да са подадени в ТП на НОИ в определен срок - в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице. Т.е. касае се реално за два различни месечни срока – първият - броен от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК за правоимащия, и вторият – от изтичане на срока за обжалване от правоимащия на ЕР на НЕЛК. Т.е. нормата предвижда два отделни начални момента при определяне на относимия срок за подаване на искането в ТП на НОИ и изборност, поставена в зависимост от преценката на лицето кога да сезира компетентния орган в случай, че ЕР на ТЕЛК е оспорено пред НЕЛК (който избор реално му дава възможност или да получава пенсия в намален размер до минималния за периода на обжалването с корекция след това или директно да получи реалния размер след окончателното решенеие на въпроса). Определянето на срока за подаване на заявлението за отпускане на пенсия зависи от сроковете за обжалване съответно на ЕР на ТЕЛК или на ЕР на НЕЛК по отношение на правоимащия, тоест те се изчисляват съобразно датата на връчването им на правоимащия. И само ако правоимащото лице не спази който и да е от така броените реално два едномесечни срокове (броени от изтичането всеки от тези двата срока – за обжалване на ЕР на ТЕЛК и на ЕР на НЕЛК), става приложимо общото правило на чл. 94, ал. 1 от КСО. За това нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО е специална и тя се прилага с приоритет при отпускане на пенсия за инвалидност, като при неспазване на посочения в нея преклузивен срок за подаване на документите, приложение намира общото правило по чл. 94, ал. 1 от КСО.

Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53f6aef8-064c-4fbf-a95a-ab5006f6d428