Определение № 5014 от 13.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5014 гр. София, 13.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100502197 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 43670/17.12.2024г. по регистъра на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ депозирана от длъжника по изпълнението на Т.

М. Л., ЕГН ********** срещу Разпореждане № 37178/06.12.2024г. по изпълнително дело № 202492104001440 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ , с което е отказано да се намалят разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат с 200лв. Посочил е, че в случая адвокат бил извършил само работа по образуване на делото и припадащото се възнаграждение било 200лв. , последващи действия не били предприети от адвоката, а от съдебния изпълнител. Претендирало е разноски.

Ответниците по жалбата и взискател по изпълнителното делоетажните собственици на сграда в гр. София, ул. Оборище“ № 86 не са изразили становище.

С изложени мотиви ЧСИ е посочил, че едновременно с поканата за доброволно изпълнение били наложени запори върху банкови сметки на длъжника в две банки и запор върху пенсията, по наложения запор в банкова сметка в ЦКБ се получило изпълнение. Извършвани били изпълни действие и затова се дължало възнаграждение за адвокат от 200лв. за водене на делото, а не само 200лв. за образуването му.

Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 202492104001440 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ , съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от

19.11.2024г. на етажинте собственици на сграда в гр. София, ул. Оборище“ № 1

86 срещу Т. М. Л. за събиране на суми по изпълнителен лист издаден на 06.11.2024г. от СРС по дело 5755/2024г. за сумата от 380лв. ведно с лихва от 31.01.2024г. до изплащането й, представляваща дължими вноски за управление и поддръжка на общи части на сградата; сумата от 456лв. съдебни разноски, както и разноските по изпълнително дело за адвокат и за такси и разноски. С молбата не е посочен изпълнителен способ, но съдебният изпълнител е оправомощен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Молбата е подадена от адв. Х. с пълномощно по делото, като с молбата е представен е договор за правна помощ и съдействие сочещ уговорено и платено възнаграждение за него в размер на 600лв. за образуване и водене на делото .

С получена на 25.11.2024г. покана за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен, че следва да плати сумите по изпълнителния лист, както и разноски от 600лв. за възнаграждение за адвокат по изпълнителното дело , такси и разноски 292,15лв.

Със запорно собщение от 21.11.2024г. са запорирани банкови сметки на длъжника в ЦКБ“АД и ПИБ“АД, пенсията й в НОИ

С възражение от 26.11.2024г. длъжникът е поискал да се намаят разноските за взискателя за адвокат на 200лв. за образуване на делото.

С Разпореждане от 06.12.2024г. съобщено на длъжника на 10.12.2024г. съдебният изпълнител е намалил разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат на 400лв. – за образуване и за водене на делото.

С писмо от 26.11.2024г. ЦКБ е посочило, че изпълнява изцяло запора като превежда сумата от 1771,43лв. по сметка на ЧСИ.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е съдебният изпълнител. Актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски, подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело , което се оспорва в случая.

В случая по делото не се спори и се установява от приети документи, че взискателят е възложил на адвокат да образува и води изпълнителното дело, 2 за което е уговорил и платил сумата от 600лв.

Съдът приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат за образуване на делото в размер над 200лв. Това следва при съобразяване на характера на действията по образуване на делото, които не се отличават със сложност и необходимост от специална и продължителна подготовка.

Упълномощеният от него адвокат не са предприели активни действия по изпълнителното дело след образуване на изпълнителното дело. Молбата за образуване на изпълнителното дело не сочи изпълнителен способ, такъв е определен от съдебния изпълнител оправомощен за същото по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Така установеното обосновава извод, че на този етап от производството основание за начисляване в тежест на длъжника разноски на взискателя за възнаграждение за адвокат за водене на делото няма. Договорът за поръчка какъвто е договора между взискателя и ангажирания от него адвокат , предпоставя възникване на вземане за заплащане на възнаграждение за водене на производството в следствие на осъществено такова представителство. В случая доказателства за същото не са ангажирани, поради което и съдът приема, че няма основание такива разноски на взискателя да се поставят в тежест на длъжника.

При така възприето съдът приема, че отговорността на длъжника пред взискателя за разноски по изпълнителното дело на този етап следва да се намали до 200лв. като разноски за възнаграждение за адвокат по образуване на делото.

По отговорността за разноски:

Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал.2,т. 7 от ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане 3 за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение № 254/05.08.2020г. по ч.т.д. № 810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение № 278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.; Определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г. на ВКС, 3-то г.О./. При така възприето искането на страните за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 37178/06.12.2024г. по изпълнително дело № 202492104001440 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ , с което е отказано да се намалят разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат със сумата от още 200лв. и вместо това постановява :

ИЗМЕНЯ Постановление съдържащо се в покана за доброволно изпълнение изх. № 35864/21.11.2024г. по изпълнително дело№ 202492104001440 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ в частта за разноските, като НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника Т. М. Л., ЕГН ********** със сумата от още 200лв. представляващи възнаграждение за адвокат за водене на изпълнителното дело;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. М. Л., ЕГН ********** за присъждане на разноски по делото пред СГС.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и съобразяване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4