Решение № 4769 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4769 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330122388 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Д. Ш., чрез пълномощник – адв. С. М., против „Кредирект” ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № ***** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При условията на евентуалност се претендира признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 18, вр. чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между страните, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 19.07.2024 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищецът получил заемни средства в размер на сумата от 3000 лева, при фиксиран лихвен процент от 50,00 % и ГПР в размер на 62,74 %. Общата сума дължима по договора възлизала в размер на 4033,95 лева. В чл. 6, ал. 1 от договора било предвидено задължение на кредитополучателя за обезпечаване на кредита с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на многобройни изисквания. Посоченото обезпечение е следвало да бъде предоставено в срок от 2 дни след сключване на договора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се дължала неустойка в размер на 3802,05 лева.

От правна страна са изложени съображения, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради 1 нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че кредиторът е въвел изисквания за обезпечение на кредита, които на практика били невъзможни за изпълнение, като по този начин си осигурявал допълнителна печалба с предвидената неустойка. Изтъква се, че неустойката при непредставяне на обезпечение не е включена в размера на ГПР, което води до несъответствие между реално прилагания и посочения в договора размер на ГПР. Сочи се, че посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, като води до увеличаване размера на задълженията. Уговорената неустойка излизала извън присъщите й функции, като водела до неоснователно обогатяване. С обсъжданата клауза се заобикаляла разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кредирект” ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Наведени са доводи, че договорът за кредит не е недействителен по смисъла на ЗПК. Изтъква се, че кредитополучателят бил запознат с параметрите по правоотношение и е разполагал с възможност в 14-дневен срок да се откаже от договора. Възразява се срещу твърденията на ищеца за нарушаване на принципа на добрите нрави и за наличие на неравноправни клаузи. В подкрепа на твърдението, че длъжникът е бил наясно с финансовите последици от сделката било и обстоятелството, че бил сключил общо осемнадесет договора за кредит с дружества от същата финансова група. Последното говорело за липсва на недобросъвестно поведение от страна на кредитора и неравнопоставеност в отношенията между страните. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото не е представен сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***** г. С определението за насрочване на делото на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответното дружество е задължено в срок до първото открито съдебно заседание да представи процесния договор. На основание чл. 190, ал. 2 ГПК, вр. чл. 161 ГПК на ответника са указани последиците от неизпълнение на това задължение, а именно, че съдът може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, по отношение на които страната е създала пречки за събирането на доказателства. В първото съдебно заседание ответникът отново е задължен да представи договора, но въпреки това до края на съдебното дирене не е изпълнил така вмененото му задължение. При това положение ответното дружество създава пречки за извършване на проверка относно действителността на процесния договор за кредит, поради което следва да се приложат последиците по чл. 190, ал. 2, вр.

2 чл. 161 ГПК. Предвид изложеното съдът приема за установено твърдението на ищцата, че ответното дружество неправилно е формирало приложимия по кредитното правоотношение ГПР, като не е включил в него всички разходи по кредита.

От представения по делото Стандартен европейски формуляр се установява, че размерът на предоставения кредит е 3000 лева, при обща сума за връщане от 4033,95 лева за срок от 12 месеца. Посочено е, че ГЛП е в размер на 50 %, а ГПР – в размер на 62,74 %. Предвидено е задължение за обезпечаване на кредита с поръчител, отговарящ на определени изисквания, като при непредоставяне на обезпечение се начислява неустойка в размер на 3802,05 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че ако се вземат предвид всички разходи по кредита, включително неустойката при непредоставяне на обезпечени, размерът на ГПР възлиза на 551,32 %. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По делото не се спори и се установи, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при 3 изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е регламентирано, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителят. Целта е да му се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Въз основа на събраните по делото доказателства и установените релевантни обстоятелства съдът намира, че в конкретния случай не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е налице пълно разминаване между посочения ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Това е очевидно предвид обстоятелството, че в посочената обща сума за заплащане от потребителя не е включена дължимата при непредоставяне на обезпечение неустойка. В тази насока се съдържа изрично признание в отговора на исковата молба.

Вземането за неустойка в размер на 3802,05 лева /надхвърлящ главницата по кредита от 3000 лева/ представлява разход за потребителя и следва да се включи при формиране на ГПР. Видно от заключението на ССчЕ при включване на неустойката размерът на ГПР се променя и нараства значително.

С оглед изложеното и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира разноски в общ размер на 1543,44 лева, от които 193,44 лева – държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице и 1200 лева – адвокатско 4 възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между А. Д. Ш., ЕГН:

**********, и „Кредирект” ЕООД, ЕИК: 207024290, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредирект” ЕООД, ЕИК:

207024290, да заплати на А. Д. Ш., ЕГН: **********, сумата в размер на 1543,44 лева /хиляда петстотин четиридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ за направени по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5