Решение № 3380 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3380 гр. С., 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110143576 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 275081/15.08.2025г. на СРС, депозирана от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Д. Д. Я. във връзка със Заповед № 16535/09.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 29887/2025г. на СРС, поправена с Разпореждане № 133045/26.08.2025г. по същото дело.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответницата Д.

Д. Я. искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*******“, бл. 280, вх. А, ет. 4, ап. 14, аб. № *****, както следва:

93,07 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.07.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.05.2025г.) до окончателното им изплащане;

16,55 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г.-16.05.2025г.;

21,33 евро за главница за дялово разпределение за периода м.05.2022г.м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.05.2025г.) до окончателното им изплащане;

5,35 евро за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-16.05.2025г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези 1 общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Ния Соларова или не изпраща представител, като изразява становище в писмен вид. Предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. Д. Я. е подала Отговор на исковата молба, вх. № 327419/08.10.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими, тъй като не било ясно за какво са начислени процесните суми. Извън това исковете се оспорват като неоснователни. Заявява, че процесният апартамент не е топлоснабден, в него не се доставя топлинна енергия и ответницата не е битов клиент за доставка на такава. Между страните нямало сключен писмен договор и не били приложими общите условия по чл. 150 ЗЕ. Неясно било за какво точно се дължат начислените суми за главници и какви били задълженията помесечно. За ответницата е непонятно на какво основание топлоснабдителното предприятие е предоставило на имота ú абонатен номер, съответно откъде разполага с личните ú данни. Съгласно сключен между ищеца и етажната собственост договор от 07.01.2011г. ответницата изрично била изключена като потребител на топлинна енергия за апартамента ú, като етажната собственост се задължила да заплаща дължимите в тази насока суми за сградна инсталация. Изходите за топлоснабдяване на апартамента на ищцата били затапени. Доколкото не се дължали главниците, то недължими били и лихвите към тях. По този въпрос вече имало няколко водени между страните дела, но за различни периоди, всички решени в полза на ответницата. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответницата се явява лично, като оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 48922/16.02.2026г. на СРС.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД чрез юрк. К.Г., е депозирало Молба, вх. № 30157/30.01.2026г. на СРС, към която прилага документи във връзка с оттичането на топлинната енергия, като изразява становище за основателност на предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера 2 на обезщетението за забава. В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните по делото не спорят, че ответницата в рамките на процесния период е собственица на сочения като топлоснабден недвижим имот – апартамент в град С., ж.к.

„*******“, бл. 280, вх. А, ет. 4, ап. 14.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Действително в рамките на процесния имот ответницата е била собственица на топлоснабдения имот. В същото врече обаче с Решение по т. 3 от проведеното заседание на ОС на ЕС по Протокол от 28.09.2010г. етажните съсобственици са се съгласили етажната собственост да заплаща дължимите суми от дяловото участие в сградната инсталация на собствениците, които не могат да станат абонати на „Топлофикация С.“ ЕАД, като се затапят захранването с топла вода и отопление, един от които собственици е ответницата Д. Д. Я. за апартамент № 14 във вх. А на сградата. С Договор от 07.01.2010г., сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД и етажната собственост е договорено /т. 2/, че ответницата Д. Д. Я. няма да се счита за потребител на топлинна енергия за притежавания от нея апартамент № 14 във вх. А, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за ап. 14, ще се заплаща от етажната собственост. Според заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, дължимите по делото суми са начислени именно във връзка с топлинна енергия за сградна инсталация.

Така направената уговорка съдът намира да е действителна, доколкото не е налице законово основание да се приеме обратното, включително с оглед правната регламентация на ЗЕ и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Клаузата на т. 4 от Договора от 07.01.2011г. съдът възприема като уговорка за заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД. Според посочената разпоредба и с оглед обстоятелството, че кредиторът „Топлофикация С.“ ЕАД е дал изрично съгласие с подписване на договора от негов представител, заместената длъжница Д. Я. се освобождава от отговорността към кредитора за заплащане на сумите във връзка с доставената енергия за сградна инсталация. Съобразно чл.20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. В този смисъл и 3 доколкото ищецът е обвързан от горепосочения договор, то следва да се приеме, че същият не се легитимира спрямо ответницата като кредитор на претендираните главници, а оттам и за начислените лихви за забава. Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни поради липса на твърдяното облигационно правоотношение между „Топлофикация С.“ ЕАД и ответницата. Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове, поради което обсъждането на останалите събрани по делото доказателства и наведени аргументи се явява безпредметно.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ответницата, но същата не е доказала да е сторила такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., срещу Д. Д. Я., ЕГН **********, от град С., искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*******“, бл. 280, вх. А, ет. 4, ап. 14, аб. № *****, както следва:

93,07 евро за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.07.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.05.2025г.) до окончателното им изплащане;

16,55 евро за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г.-16.05.2025г.;