Решение № 90 от 15.04.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр.Мадан, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100436 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД против М. В. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.

1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че М. В. Б. дължи на ИЗИ ФИНАНС ЕООД сума в размер 50.00 лв. - представляващи част от платена без правно основание сума в общ размер на 700.00 лв. по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ** г. обявен за нищожен с Решение № 99 от 21.08.2023г. по гр.д. № 85/2023г. на РС Мадан, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 374/2023 г. по описа на РС Мадан.

В исковата молба се твърди, че на 24.03.2022г. ответникът получил сума в размер на 700 лева по банков път по банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN ***, ВIС STSABGSF в изпълнение на договор за кредит № ** г.

Посоченият договор за кредит бил прогласен за нищожен Решение № 99 от 21.08.2023г. по гр.д. № 85/2023г. на РС Мадан. Поради което преведената сума се явявала недължима, поради отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД. С исковата молба се претендира част от недължимата сума в общ 1 размер на 700.00 лв., а именно сумата от 50.00 лв. Цитираното решение на РС Мадан потвърждавало и дължимостта на главницата. Това било видно от обстоятелството, че Б. бил осъден да заплати сума в размер на 50.00 лв. за главница. Ищецът се позовава на чл. 299 от ГПК, като счита за установено между страните нищожността на договора, преводът на сумата от 700.00 лв. и дължимостта на тази сума. Ищецът депозирал пред Районен съд Мадан заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. № 374/2023г. По същото била издадена заповед за изпълнение, която била надлежно връчена на ответника по делото.

Той подал възражение срещу нея. Поради това за ищецът се пораждал правен интерес да заведе настоящето дело.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че на 24.03.2022 година между страните по делото бил сключен Договор за предоставяне на кредит № **, по силата на който кредиторът „Изи Финанс" ЕООД бил предоставил на М. Б. заем в размер на 700,00 лева при следните параметри:

Годишен лихвен процент 40,15%, обща дължима сума - 780,76 лева, обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл.З, ал. 1 - 1052,38 лева, годишен процент на разходите - 48,44%. С Решение № 99 от 21.08.2023г. по гр.д. № 85/2023г. на РС Мадан е признато за установено в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на кредит № 379259 от 24.03.2022 година е недействителен на основание чл.22 във вр. чл. 11 ал.1 т. и т. 10 от ЗПК. Последицата от тази недействителност била посочена в чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита била в размер на 700,00 лева, като с горепосоченото съдебно решение РС Мадан признал за установено съществуването на вземането от 50,00 лева, представляващо част от главница по Договор за кредит № 379259 от 24.03.2022г. Счита, че признаването на Договор за кредит № 379259 от 24.03.2022г. за недействителен не е равнозначно на обявяването му за нищожен. В случая не била налице нито една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Доколкото заповедта за изпълнение била издадена за вземане - сума в размер 50.00 лв. представляващи част от платена без правно основание сума в общ размер на 700.00 лв., а в производството по чл. 422 от ГПК е недопустимо кредиторът2 ищец да променя материалноправната характеристика на вземането, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Отделно от горното ответникът счита, че са налице данни за упражняване на процесуални права недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави, в противоречие с чл.

З от ГПК, от страна на ищеца. Същият разполагал възможност да се снабди със съдебно решение за дължимост на цялата главница по гр.д. № 85/2023 г. по описа на РС Мадан, но той намалил иска от 700 лева на 50 лева, с цел да образува няколко на брой производство срещу един и същ длъжник за едно и също вземане, в резултат на което ще го натовари с излишни разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. Счита, че дори да се уважи установителния иск няма основание за присъждане на разноски в полза на ищеца.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. № 374/2023 г. по описа на РС Мадан е разпоредено длъжникът М. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.К., общ.Р., обл.Смолян, да заплати на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Б. И. Н. – Управител, сума в размер на 50.00 лева /петдесет лева/ - представляващи част от общо неоснователно преведена сума в размер на 700.00 лева по Договор за кредит от разстояние с № ** г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението , както и направените по делото разноски в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева /петдесет лева/.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл.

414 от ГПК от длъжника М. В. Б., което обуславя правения интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, като е налице пълен идентитет на вземанията в исковото и заповедното производство. Предвид изложеното предявения иск е процесуално допустим.

С Решение № 99/21.08.2023 г. по гр.д. № 85/2023 г. по описа на РС Мадан е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. В. Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. К., общ. Р., обл.Смолян против 3

„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.

С., представлявано от Б.И.Н. – Управител насрещен иск, че Договор за кредит № ** г., сключен между ИЗИ ФИНАНС ЕООД, с ЕИК ** в качеството на кредитодател и М. В. Б., с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател е недействителен на осн. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Със същото решение е признато за установено в отношенията между страните, че М. В. Б. дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 50 лева (петдесет лева) част от главница по Договор за кредит № ** г., сключен между ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК ** в качеството на кредитодател и М.

В. Б., с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 21/06.02.2023 г. по ч.гр.д. № 47/2023 г. по описа на Районен съд Мадан.

Решение № 99/21.08.2023 г. по гр.д. № 85/2023 г. по описа на РС Мадан е влязло в сила на 09.09.2023 г. от която дата са се проявили неговите последици – решението се ползва със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните. В случая въз основа на влязлото в сила съдебно решение, съдът приема, че процесният Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ** г е недействителен, който въпрос съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК не подлежи на пререшаване.

Разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД съдържа в себе си три отделни фактически състави, всеки от който представлява основание за предявяване на иск. Съгласно Постановление № 1/79 г. на Пленума на ВС първият фактически състав изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още от самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено въз основа на нищожен акт. В настоящия случай сумата от 700 лева – видно от представеното преводно нареждане на л. 21 от делото е предоставена от ищеца на ответника въз основа на недействителна сделка – Договор за заем 379259 на 24.03.2022г., следователно ответникът дължи връщането й. Договорът е обявен за недействителен поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, които са свързани със задължителното съдържание на договора за потребителски кредит към 4 момента на сключването, поради което е налице изначална недействителност на правоотношението, т.е. нищожност. В случая не се касае за порок във волята на някоя от страните по сделката, както е при унищожаемите договори. Ето защо е налице фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като въведените от ответника доводи в обратната насока, съдът намира за неоснователни. Липсват твърдения и представени доказателства претендираната част от вземането да е била заплатена от ответника. Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Неоснователно е въведеното от ответника възражение, че не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца, доколкото искът е предявен като частичен. Предявяването на частичен иск не представлява злоупотреба с права. Касае се за второ по ред исково производство, в което е предявена част от вземането /наред с производството по гр.д. № 85/2023 г. по описа на РС Мадан/, като в настоящото производство от ответника са въведени коренно различни възражения срещу основателността на иска. Предвид липсата на доброволно плащане от ответника и оспорването на вземането на претендираното от ищеца основание, то ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на иска, поради което следва да понесе направените от ищеца разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на спора. Същите се констатираха в размер на 25 лева за заповедното и 50 лева за исковото производство за заплатена държавна такса. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за заповедното и 100 лева за исковото производство, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ето защо в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 75 лева за заповедното и 150 лева за исковото производство.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.К., общ.Р., обл.Смолян дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С. представлявано от Б.И.Н. – Управител, сума в размер на 50.00 лева (петдесет лева) 5 представляващи част от общо неоснователно преведена сума в размер на 700.00 лева по Договор за кредит от разстояние с № ** г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 374/2023 г. по описа на РС Мадан.

ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.К., общ.Р., обл.Смолян да заплати на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Б.И.Н. – Управител сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) – направени разноски по настоящото производство и сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – направени разноски по ч.гр.д. № 374/2023 г. по описа на РС Мадан.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 6