Решение № 18 от 22.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Кюстендил, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500017 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 758/06.12.2023 г. по описа на ДСИ при КРС, подадена от „Специализирани болници за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД, с адрес гр. София и адрес за връчване гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 64, ет. 2, чрез пълномощника му адв. Димитър Димитров, насочена против постановление на ДСИ при КРС по изпълнително дело № 107/2023 г. по описа на СИС при КРС, с което е прекратено производството по делото в хипотезата на чл.

433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото е постъпило становище от другата страна по изпълнителното производство – длъжника М. М.. Поддържани са доводи, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че жалбоподателят не дал нужното съдействие да посочи банковата си сметка. Това довело до необходимост длъжникът да издирва сметката на взискателя в различни банки, като заплатила и сумата, предмет на изпълнението.

По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия. Счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че при прехвърлянето на делото от ЧСИ В. Александрова, били констатирани сериозни процесуални нарушения, едно от които и невръчена покана за доброволно изпълнение.

С разпореждане от 11.10.2023 г. било отказано образуването на изпълнително дело за продължаване на принудителни действия. С писмо от 04.10.2023 г. ЧСИ В.

1

Александрова уведомила ДСИ при КРС, че поканата за доброволно изпълнени не е връчена на длъжника. Поради това счита, че всички действия на ЧСИ били извършени без конституиран длъжник. Сочи още, че възраженията в жалбата не касаят действията на ДСИ. Освен това, именно поради невръчването на покана за доброволно изпълнение, не можело да се говори за продължаване на принудителните действия.

При продължаване не се пращала покана за доброволно изпълнение, а само съобщение за образувано дело и нов номер на производството, като несе давала възможност за доброволно изпълнение, а се пристъпвало директно към принудителни действия. Не можело да се касае за продължаване на действия и защото ЧСИ не превел по сметка на КРС авансово внесени такси, защото нямало такива. Поради това на взискателя били дадени указания за внасяне на такса в размер на 20 лв. за образуването на делото.

Налице било новообразувано дело на 27.10.2023 г. и след редовно връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника, направено от нея уведомление от 14.11.2023 г., че е изплатила доброволно дълга, ДСИ приел, че са налице предпоставките на чл.

433, ал. 1, т. 1 и прекратил изпълнителното производство с Постановление от 15.11.2023 г., по изп. Д. № 107/2023 г. на СИС при КРС.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното:

От фактическа страна е установено, че с молба от 07.08.2023 г. взискателят е представил пред ЧСИ В. Александрова, с рег. № 742 на КЧСИ, изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 228/2013 г. на КОС и е поискал образуването на изпълнително дело против длъжника М. Б. М..

От приложеното копие на изпълнително дело е видно, че същото е образувано своевременно под номер 20237420400686. Разпредено е извършването на съответни справки за установяване имуществото на длъжника.

Установено е по делото, че са наченати действия по изпълнението, т.к. по искане на длъжника с вх. № 5932/11.08.2023 г., със свое разпореждане от същата дата, ЧСИ В.

Александрова се е отстранила от разглеждането на делото на основание чл. 22, ал. 1, т.

6 и ал. 2 от ГПК.

Във връзка с горното и по молба на взискателя с вх. № 6296/21.08.2023 г. за изпращане на делото на СИС при ДРС за продължаване на изпълнителите действия, то е било изпратено с Протокол, постъпил в СИС при ДРС с вх. № 558/04.09.2023 г.

Пред ДСИ при КРС делото е било образувано под № 107 от описа за 2023 г.

На 04.09.2023 г. по посочено делото е постановено разпореждане то да се върне обратно на ЧСИ, за прилагане на поканата за доброволно изпълнение и копие от изпълнителен лист на длъжника М. М..

С писмо с вх. № 578/18.09.2023 г. ЧСИ е уведомила ДСИ, че по прехвърленото дело са направени единствено справки за длъжника по чл. 431, ал.3 от ГПК, чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК, а поради постъпило искане за отвод на ЧСИ, не са искани и заплащани авансови такси от взискателя, не са извършвани изпълнителни действия и не е изготвена ПДИ.

При тези данни ДСИ е оставил без движение постъпилата молба за образуването на изпълнителното дело и е дал възможност за внасяне на следващата се такса за образуването му. Посочил е, че принудителни не могат да бъдат извършвани поради невръчена ПДИ, неуточнен размер на вземането, както и за представяне на пълномощно, подписано от лице от Съвета на директорите на дружеството - взискател.

2

С молба от 23.10.2023 г. взискателят е поискал да бъде извършено връчване на ПДИ, уточнен е размерът на вземането, приложена е квитанция за плетена държавна такса, представено надлежно пълномощно, като е посочена и банкова сметка, по която де се превеждат постъпили суми.

С Разпореждане от 27.10.2023 г. е образувано изпълнително дело, разпоредено е да се връчи ПДИ, както и изготвянето на съответни справки за установяване имуществото на длъжника.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена длъжника на 13.11.2023 г.

С Уведомление вх. № 388/14.11.2023 г. длъжникът М. е уведомила ДСИ при КРС, че сумата в размер на 12708 лв., дължима съгласно изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 228/2013 на КОС, е била заплатена 11.08.2023 г., поради което е поискано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С атакуваното постановление от 15.11.2023 г. производството по изпълнително дело № 107/2023 г. по описа на СИС при КРС е било прекратено именно в посочената хипотеза.

То е било съобщено на настоящия жалбоподател на 28.11.2023 г., а жалбата срещу него е постъпила с вх. № 758/06.12.2023 г. от описа на СИС при КРС.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, в законоустановения двуседмичен срок, респ. процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК взискателят разполага с процесуална възможност да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

В случая се атакува постановление за прекратяване на изпълнителното производство, като се твърди, че не са налице основанията, посочени в чл. 433, ал. 1, т.

1 т. 1 от ГПК.

Съгласно чл.433 ал.1 т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Анализът на цитираната правна норма и на трайната съдебна практика, създадена по приложението й, обосновават извод, че изпълнението се прекратява, когато длъжникът заплати дължимата на взискателя сума преди образуване на изпълнителното дело, а не преди предявяването на дълга от ЧСИ с поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно приетото в Решение № 640/04.10.2023 г., постановено по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, IV ГО, когато длъжникът погаси задължението си след като изпълнителното производство е образувано, без значение дали е бил уведомен или не за това, той дължи разноски по изпълнението.

От данните по делото тук се установява, че с Уведомление вх. № 388/14.11.2023 3 г. длъжникът М. е уведомила ДСИ при КРС, че сумата в размер на 12708 лв., дължима съгласно изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 228/2013 на КОС, е била заплатена 11.08.2023 г., поради което е поискала прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Но изпълнителното дело е било образувано на 07.08.2023 г. по молба от 07.08.2023 г. на взискателя, който е представил пред ЧСИ В.

Александрова, с рег. № 742 на КЧСИ изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 228/2013 г. на КОС и е поискал образуването на изпълнително дело против длъжника М. Б. М..

Делото е образувано своевременно под номер 20237420400686. Същото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ДСИ по искане възлагане на взискателя, но няма данни да е било прекратено.

Посочените факти идват да изяснят, че плащането на дълга е извършено след образуването на изпълнителното производство пред ЧСИ. С прехвърлянето му на осн. чл. 427, ал. 5 от ГПК при ДСИ, макар формално делото да е било образувано с нов номер, не е възникнало ново и самостоятелно производство. Възлагането от взискателя, след отвод на ЧСИ делото да продължи пред ДСИ, представлява изразяване на воля, която предизвиква промяна на една от страните по изпълнителното правоотношение - изпълнителният орган. Чрез него се променят съществуващите изпълнителни правоотношения, без да се прекратява изпълнителното производство.

Именно поради това не може да се възприеме тезата, че изпълнителното производство е било образувано едва при постъпването му при ДСИ. Промяната в органа по изпълнението е довела до хипотеза, при което изпълнителните действия са прехвърлени на посочения от взискателя ДСИ, като в този случай следва да се посочи очевидната невъзможност за изпращане и връчване на ПДИ от частния съдебен изпълнител, който се е отстранил от разглеждането на делото по реда на чл.22, л. 1 т. 6 и ал. 2 от ГПК. Това е сторено на 11.08.2023 г. след изрично искане в този смисъл от взискателя. Или, след като е отвел себе си от разглеждането на делото, ЧСИ не е имал възможност да продължи действията си по делото, вкл. и връчването на ПДИ. Това обаче, не означава, че сумата по изпълнението е платена преди образуването на делото, т.к. както вече бе отбелязано, съществуващите изпълнителни правоотношения по вече образуваното изпълнително са прехвърлени на ДСИ, без да се прекратява изпълнителното производство.

И т.к. няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ, (който именно момент е меродавен за приложението на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК), което дело е продължило процесуалното си съществуване пред ДСИ при КРС, то няма основание за прекратяване на делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и за отпадане на отговорността на длъжника за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

В допълнение ще се посочи още, че според нормата на чл. 433, ал. 2, от ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от 4 взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Тук са установени разноски на вискателя, които не са събрани, което е още един довод в подкрепа на извода, че не са били налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.