Протокол № 802 от 24.06.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 802 гр. Пазарджик, 24.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело частен характер № 20255220200024 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Частният тъжител П. К. У., редовно уведомен от предходното съдебно заседание- явява се лично и с повереника си адв.Б. Т., редовно уведомена и редовно упълномощен.

Подсъдимата Р. Е. Д., редовно уведомена от предходното съдебно заседание- явява се лично и със защитника си адв.М. К., редовно уведомен и редовно упълномощен.

Свидетелят Д. Б., редовно призован- не се явява.

Вещото лице Б. А. Д., редовно призована- явява се лично.

АДВ. Т.: Моля, да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

ТЪЖИТЕЛЯТ: Да се гледа делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

Б. А. Д.- на 51 години, от гр.Пловдив, българка, българска гражданка, с висше образование- психология, работи като психолог в Терапевтичен център „Слънчице“ от 2010 година, омъжена, неосъждана, без родство със страните.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.

ПРИСТЪПИ СЕ към психологическа експертиза. изслушване на изготвената съдебно-

ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице Б. Д..

В.Л. Д.: Поддържам заключението.

СЪДЪТ: Посочете конкретно дали отговорите на поставените въпроси са относими не само към момента на изследването, което сте направила, но и към инкриминираните по делото дати- 20.12.2024г., 03.01.2025г. и 17.01.2025г.

В.Л. Д.: Психологическите изследвания и експертизата, която съм изготвила, обхваща и посочените дати. При изготвяне на заключението съм съобразила и материалите по делото, в т.ч. изложеното от двете страни и обследването на детето.

Страните /поотделно/: Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА заключението на вещото лице Б. Д. и определя възнаграждение на същото в общ размер на 480,90 евро, от които 440 евро за изготвяне на заключението и 40,90 евро за явяване в днешното съдебно заседание, платимо от бюджета на съдебна по сметка на вещото лице.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба вх.№18381/22.06.2026г. от частния тъжителя П. У., ведно с приложени към нея книжа. Страните да изразят становище и относно необходимостта от провеждане на разпит на неявилия се 2 редовно призован свидетел- Д. Б..

АДВ. К.: Запознати сме с молбата. Считам, че най-общо казано приложените към молбата на тъжителя писмени доказателства не са относими към основния предмет на спора и по никакъв начин няма да допринесат за главното доказване в настоящия процес. Считам, че те само ще утежнят делото с допълнителна документация, която няма да спомогне за изясняване на обективната истина и затова се противопоставям на приемането им.

Тъй като винаги сигналите са посещавани от двама полицейски служител, а неговият партньор сме го разпитали и е дал своите показания във връзка със случилото се на място, не смятам, че показанията на свидетеля Б. биха допринесли и изяснили нещо повече или би казал нещо по-различно от казаното от неговия колегата. Смятам, че неговият разпит само ще удължи делото и не е нужно. Моля, да се заличи.

АДВ. Т.: По отношение на неявилия се свидетел считам, че следва да бъде разпитан допуснатия свидетел Д. Б. поради факта, че за една от инкриминираните дати като начало на първия период от м.януари 2025г. той е полицейският служител, който е изготвил докладна. С оглед на факта, че същият мисля, че два пъти беше редовно призован, а не се явява, моля, за Вашето произнасяне да бъде принудително доведен и да му бъде наложена глоба.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че действително към настоящия процесуален етап по делото са събрани достатъчно доказателства за формиране крайните изводи на съда по отношение релевантните факти. По-конкретно по делото е приложена докладна за извършено на 03.01.2025г. посещение от органите на реда на адреса, на който живеят подсъдимата и детето. Отделно от това по делото е разпитан в качеството на свидетел другият полицейски служител, участвал в състава на дежурния патрул- св.С. М., които депозира показания относно извършените на място от него и колегата му действия по повод подаден на ЕЕН тел.112 сигнал от тъжителя. В този смисъл съдът намира, че следва да заличи неявилия се днес редовно призован свидетел Д. Б..

Същото се отнася и по отношение депозираната от тъжителя молба, ведно с приложение към нея. След като разгледа внимателно приложените 3 към същата книжа, съдът установи, че част от съдържащата се в тях информация вече е била приобщена по делото чрез други доказателствени източници. В същото време другата част от обстоятелствата, отразени в приложените книжа, не са от значение за разкриване на обективната истина по делото и за неговото правилно решаване. Най-сетне, що касае съдържанието на молбата, съдът държи да отбележи, че съгласно чл.118 от НПК, тъжителят не може да съвместява фигурата на свидетел по делото. Всичко изложено в молбата на практика представлява излагане на показания касателно релевантните факти, което е недопустимо в производствата от частен характер, които се развиват пред съда. Тъжителят е имал възможност да изложи в тъжбата всички значими според него обстоятелства и допълване на тъжбата на този порцесуален етап вече е недопустимо. В този смисъл, съдът намира, че следва да остави без уважение искането на частния тъжител за приемане към материалите по делото на молба от негово име, ведно с приложени към нея книжа.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото Д. Б..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частния тъжител за приемане като писмени доказателства по делото на молба вх.№18381/22.06.2026г., ведно с приложени към нея книжа

АДВ.Т.: Нямам други искания. Да се приключи делото.

АДВ.К.: Нямам искания. Моля, да приключите съдебното дирене и да дадете ход по същество.

Страните /по отделно/: Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

4

АДВ. Т.: Уважаеми районен съдия, моля, със съдебния си акт да признаете подсъдимата за виновна относно това, че същата за датите 20.12.2024г., 03.01.2025г. и 17.01.2025г., които по съдебно решение №1496/29.11.2024г. по гр.дело №3189/24г. на РС- Пазарджик представляват първите дни от определените уикенди, през които бащата П. У. има право да осъществява личен контакт с детето М. П.в У.. Същата с поведението си и с безоснователни откази умишлено е отказала тези срещи да бъдат осъществени. Налице е съставомерност на престъпление по чл.182 ал.2 от НК.

Тъжителят П. У. и подсъдимата Р. Д. са бивши съпрузи. Същите прекратяват гражданския си брак, като доброволно с ясна съвест подписват споразумение, с което разрешават и всички произтичащи последствия от прекратяване на гражданския брак. Тогава г-жа Д.- подсъдима в настоящото производство, се е съгласила бившият й съпруг и баща на М. У. да се среща при един поразширен режим на контакти с детето, включително и всеки първи и трети уикенд от месеца от 18:00ч. в петък до 18:00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата. По-конкретно насочвам вниманието на съда в тази част от постигнатото споразумение, тъй като твърдим за неизпълнение от страна на подсъдимата на режима за лични контакти между бащата и детето именно по отношение трети уикенд на м.декември 2024г. и първи и трети уикенд на м.януари 2025г. От доказателствата по делото- разпитани свидетели и писмени доказателства, се установи безспорно от обективна страна, че подсъдимата Р. Д. не е изпълнила предвиденото с посоченото по-горе съдебно решение, с което е прекратен гражданският брак между тъжителя и нея самата и по-конкретно частта, с която съдът е оД.л тяхната воля това дете да се среща с баща си два пъти месечно- първи и трети уикенд от месеца. Въпросът тук, като в обясненията си като защитна теза заяви подсъдимата Д., че същото не е направено умишлено, т.е. не е налице субективен елемент на това престъпление. За мен обаче тази част, а именно субективно е безспорно и категорично доказано. Налице са разпити на многобройни свидетели, присъствали на инкриминираните дати, при които бащата е правил опит да вземе детето и да осъществи този режим. Поименно не смятам да ги споменавам, но всички те казват, че г-жа Д. е отказвала детето да бъде предавано на бащата и той спокойно да осъществи контакта си с него, включително разпитаните полицейски служители, които са били викани за съдействие от страна на тъжителя П. У.. Не считам, че заявеното от 5 подсъдимата Д., че тя самата не е било наясно кога е бил първи и трети уикенд от месеца, може да се приеме като такъв елемент, който да оневинява нея самата за действията, които е предприела и с които е осуетила и неизпълнила посоченото по-горе съдебно решение. В същото ме убеди и изготвената по делото съдебно-психологическа експертиза. Налице бяха твърдения, че тя се е притеснявала за здравето и психичното съС.ие на детето и че бащата упражнявал по отношение собствения си син тормоз физически и психически, което не бе доказано. Самата СПЕ и вещото лице в залата заявиха категорично, че детето пази само положителни чувства към баща си. В същото време, то заявява, че то не е било удряно и тормозено от баща си и държи на повече контакти с него. Напротив- въпреки твърденията на подсъдимата, между това дете и бащата има дълбока емоционална връзка и детето желае бащата да присъства в неговия живот и да се срещат по-често с него. В обясненията подсъдимата изрично формализира този елемент. Там се твърди единствено това, което е определено като режим конкретен- първи и трети уикенд. Самото дете твърди, че иска да бъде по-често с баща си. В този режим е предвидено по негово желание това да се прави и в друго време, но виждаме категорично, че от нейна страна поне за онзи период от време са намирани неубедителни причини да не се осъществява режимът, дори в конкретните периоди, а именно първи и трети уикенд от месеците. Освен това, макар и да се приема, че не е предмет на настоящото производство, в един момент се стига до там, че това дете се вкарва в една институция, за която много чистосърдечно от негова страна е казал, че не харесва това, че е било там. Явно тогава майката, дали под някакво влияния или тя самата, навлизайки в необяснимия конфликт, който съществува между тях, като жертва прави собственото си дете. За мен от данните по делото това дете абсолютно без причина е било лишено от контактите с баща си. Имаме данни, че социалните работници, дори да са били в настанени в някакъв център конкретно за периода и уикенда от 17.01.2025г., са посочили своята готовност да съдействат да се осъществяват такива срещи между бащата и детето, но при осъществен разговор на работниците с майката има протокол от 17.01.2025г. на среща между тях и бащата по телефона и майката категорично отказва детето да се среща с бащата и така в доста дълъг период от време, на практика от фактическата раздяла от лятото на 2024 година това дете е било лишавано от контакти със своя баща, а той самият е търсил варианти как да види или да 6 чуе собственото си дете. В същото време, това, което казвам е, че тя самата преценява, че след като са й дадени правата за упражняване на родителски права, тя трябва да казва кога ще отиде детето някъде или не. Тя преценява, че може да бъде през деня с бащата и по време на Коледните празници на 2024 година детето е било при него въпреки опасенията, че е било застрашено уж от него, а в другото време това дете не може да се среща с бащата. Не виждам логика в цялата тази работа. В този смисъл, отново ще насоча вниманието Ви върху СПЕ, която е независима и която е изключително всестранна и обхващаща, както заяви вещото лице и периода назад, че самото дете също не разбира защо не може да се вижда по-често с баща си. Самото дете е запазило положителни емоции към баща си. Между тях има една тясна връзка. То посочва, че в присъствие на баща си се чувства защитено и щастливо и защо това трябва да му бъде отнемано. Аз не осъзнах, въпреки сочената обективна невъзможност, че е бил настанени в кризисен център. Причините за настаняването за мен са субективно приети от страна на майката. Още повече, че самото дете заявява и в самата СПЕ е посочено, че настаняването е било по съвет на приятелка на майката. За мен като цяло от всички доказателства, приложени по делото, безспорно се доказа съставомерността на това престъпление. Най-жалкото е, че за един дълъг период от време това дете е било лишено от контакта с баща си. Много показателно е, че в различните методики, които използва вещото лице, в нито една от тях, въпреки отдалечеността на детето с месеци от бащата, въпреки твърденията, че е бил агресивен към него, детето не го показва като такъв човек. Сочи го като умен, силен и добър и като човек, който не го обижда, не го дразни и не го удря.