Определение № 5637 от 12.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2449/2026
- Вид
- Определение № 5637
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Стефан Кюркчиев, Мария Милкова Запрянова, Гергана Коюмджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.73, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5637 гр. София, 12.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Кюркчиев
Членове:
Гергана Коюмджиева
Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502449 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 393982/01.12.2025г. от „Кристи 12“ ООД с ЕИК 131574574, срещу определение рег. № 477448/18.11.2025г. по гр.д. № 46223/25г. на СРС, 38 състав, с което е върната искова молба вх. №300409/15.09.2025г., поради невнасяне на дължимата държавна такса.
С обжалваното определение съдът е приел, че ищецът не е изпълнил в срок разпореждането за внасяне на държавна такса, поради което прекратил производството.
В частната жалба жалбоподателят излага доводи, че указанията не му били връчени редовно, тъй като исковата молба била подедана чрез ЕПЕП и указанията следвало да се връчат по същия начин; че таксата не е правилно изчислена, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.73, ал.4 ГПК; че държавната такса към момента е платена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид представените доказателства и доводите на страната, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Съобразно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по частна жалба въззивният съд не е ограничен от изложените в жалбата оплаквания, а дължи цялостна проверка на правилността на обжалваното определение.
По същество съдът намира следното:
С разпореждане от 17.09.2025г. СРС е указал на ищеца: “В едноседмичен срок ищецът да внесе по сметка на СРС 1084,80 лева такса.“ Указанията са връчени на процесуалния представител на ищеца адв. Сандулов на посочения адрес в исковата молба съдебен адрес на 01.10.2025г., като са получени лично от адв. Сандулов, видно от приложената разписка.
1
Предявените искове са с обща цена 27120 лева, като определената държавна такса представлява 4% от сумата. Сумата 1084,80 лева е внесена по сметка на СРС след срока за изпълнение на указанията, а именно – на 26.11.2025г.
Исковата молба е подадена по електронен път, като в електронния пакет е посочено, че подателят се съгласява, че може да бъде известяван през ЕПЕП за съобщения и призовки.
Неоснователно е възражението, че извършеното връчване е лишено от правно действие само поради това, че исковата молба е подадена в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ГПК предвижда общото правило, че съобщението се връчва на адреса, посочен по делото. Уредената в чл. 38, ал. 2 ГПК възможност за връчване на избран от страната електронен адрес представлява допустим способ за връчване, но не води до невалидност на връчването на посочения по делото адрес, когато съобщението е достигнало до страната чрез нейния надлежно упълномощен процесуален представител. В случая съобщението е връчено лично на адвоката, посочен като съдебен адресат в исковата молба, поради което указанията на съда са били доведени до знанието на ищеца по надлежен начин и са породили действие. Дори да се приеме, че при наличие на подадена чрез Единния портал искова молба съдът е могъл да извърши връчването и по електронен път, избраният от него способ не е довел до лишаване на страната от знание за съдебното разпореждане и не е препятствал възможността й да изпълни дадените указания в срока.
Неоснователно е и възражението, че неправилното определяне на пълния размер на държавната такса вместо на намаления размер по чл. 73, ал. 4 ГПК само по себе си изключва приложението на последиците от неизпълнение на указанията. При положение че искането за защита е подадено в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие, дължимата такса подлежи на намаляване с 15 на сто, поради което при обща цена на исковете 27120 лв. размерът на таксата е 922,08 лв., а не 1084,80 лв. Това обстоятелство обаче не е решаващо, тъй като в определения срок ищецът не е внесъл нито определения от съда размер, нито каквато и да е част от действително дължимата такса. Следователно допуснатото от първоинстанционния съд несъответствие в размера на таксата не се намира в причинна връзка с неизпълнението, тъй като нередовността на исковата молба не би била отстранена и при правилно определяне на размера на дължимата такса. Извършеното на 26.11.2025 г. плащане е след изтичане на предоставения срок и съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК не може да бъде взето предвид при преценката дали указанията са изпълнени своевременно.
Независимо от изложеното, обжалваното определение е неправилно поради друго съображение, което въззивният съд следи служебно в рамките на пълния въззив по частната жалба. В разпореждането от 17.09.2025 г. първоинстанционният съд е указал единствено задължението за внасяне на държавна такса в едноседмичен срок, но не е предупредил страната, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната. Съгласно чл. 129, ал. 2 и ал.
3 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът оставя същата без движение и дава указания за отстраняване на нередовностите, като едва при неизпълнение в срок пристъпва към връщането й. За да настъпи тази неблагоприятна 2 последица, е необходимо страната да е била надлежно уведомена не само за дължимото процесуално действие и срока за извършването му, но и за последиците от неговото неизпълнение. Предупреждението за връщане на исковата молба е елемент от дължимото съдържание на разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК, тъй като обезпечава възможността страната да организира защитата си при пълно знание за значението на указанията и за последиците от тяхното неизпълнение. При липсата на такова предупреждение не са налице предпоставките за законосъобразно приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Воден от изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение рег. № 477448/18.11.2025г. по гр.д. № 46223/25г. на СРС, 38 състав, с което е върната искова молба вх. №300409/15.09.2025г.
Връща делото Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3