Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 749 от 28.05.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2573/2024
Вид
Решение № 749
Подписан
28.05.2024
В сила
26.09.2024
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Пловдив, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330202573 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление №

24-1030001760/21.03.2024г., с което на Ю. Б. С. са наложени глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се оспорва субективната съставомерност на деянието. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

1

С НП на дееца е вменено следното административно обвинение:

Ю. Б. С. като собственик и водач на лек автомобил "****", с рег. № ****, е извършила следното административно нарушение: на 14.02.2024г., около 21:35 часа, на територията на общ. Пловдив, път № II-86, км.14+100 е управлявала моторно превозно средство - л.а. "****", с рег. № ****, който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно "Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства". Регистрацията на автомобила е била прекратена на 30.01.2024г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДВП.

Посочената фактическа обстановка освен, че не е спорна между страните, призната е изрично в жалбата, а се установява безпротиворечиво от цялата приложена по делото доказателствена съвкупност.

От гореизложеното следва, че по делото се явяват доказани елементите от обективна страна на вменения административен състав.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.

Основното възражение на жалбоподателя е за липса на субективна съставомерност на деянието.

С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се преодоля съществуващата до момента противоречива съдебна практика, като се прие, че при административно обвинение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 143, ал.10 ЗДвП:

-„Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП“;

- неизпълненото административно задължение на контролния 2 орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В процесния случай, обаче по делото са приложени уведомление Рег.

№ **** и известие за доставяне, от които е видно, че жалбоподателката лично е уведомена на 07.02.2024г. за служебната дерегистрация на автомобила й, считано от 30.01.2024г. Деянието е извършено на 14.02.2024г., в 21, 35 часа , седем дни след уведомлението, което означава, ч е жалбоподателката е знаела за прекратената регистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП, което обуславя наличие на пряк умисъл като форма на вина.

Действително на същата дата 14.02.2024г., в 21,52 часа регистрацията е служебно възстановена, като веднага след съставяне на АУАН жалбоподателката е сключила задължителна застраховка гражданска отговорност, което обаче не изключва съставомерността на деянието към момента на съставяне на АУАН.

Съгласно чл. 189з от ЗДвП при нарушения по ЗДвП чл. 28 ЗАНН е неприложим, поради което НП следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН принципно право на разноски би имала въззиваемата страна. Доколкото такива обаче нито са поискани, нито са представени доказателства за реалното им сторване за упражнена защита от юрисконсулт, то съгласно задължителните указания на ТР 6/2012 ОСГТК разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-1030001760/21.03.2024г., с което на Ю. Б. С. са наложени глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен 3 съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4