Решение № 22686 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22686 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110125948 по описа за 2024 година

Ищецът предявява искове за признаване на договор за заем, сключен на ***№ *** с ответника „Кредисимо „ АД, е нищожен, съединен евентуално, с иск за признаване нищожността на чл.4,ал.1 от договора; иск за признаване на договор за поръчителство, сключен на ***с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, , за нищожен, съединен кумулативно с осъдителен иск за осъждане, ответникът „Ай Тръст“ ЕООД, да върне на ищеца сумата 5 лева / частичен от цялата претенция от 94,50 лева/, която се твърди, че е получена от този ответник, без основание, въз основа нищожния договор. Ответното дружество, „Кредисимо“ ЕАД, в срока за отговор, не оспорва твърдението за сключен договор за кредит, и договор за поръчителство, като сочи, че в уговорения срок, ищецът е погасил цялото си вземане към него. Твърди се, че броят на вноските е 9, не 1, ГЛП е 18,68 % , не 36 %, ГПР е 20,38 %, не 42,58 % и се прави искане ищецът да бъде задължен да представи по делото договор с посочените в исковата молба, оспорени параметри. Оспорва се твърдението, че ищецът е бил длъжен да сключи договор за поръчителство с другия ответник, като се сочи, че съгласно Раздел Трети, чл.12 ОУ, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение, като се твърди предоставен избор. Сочи се, че ако не се предостави обезпечение, заявлението за кандидатстване отново ще бъде разгледано и ще се направи оценка на риска, като се твърди, че предоставянето на поръчителство не е условие за отпускане на кредит. Счита се, че разпоредбата на чл.4,ал.1 следва да се цени ведно с разпоредбата на чл.4,ал.3, като ищецът е имал възможност да избере необезпечен кредит.

Твърди се,че потребителят е можел по телефон да промени условията по кредита. Сочи се, че ответникът не е Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и 1 възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че към 12.3.2024г. Кредисимо АД е едноличен собственик на капитала на Ай Тръст ЕООД, че между ищец и кредитор е сключен, чрез използване на средства от разстояние, договор за кредит, между ищец и поръчител е сключен договор за поръчителство, че кредиторът е предоставил в заем на ищеца сумата от 300 лева, при задължение да я върне заедно с възнаградителна лихва от 2,33 лева, в срок от 25 дни от сключването на договора, че сочената сума е заплатена от ищеца, на кредитора, че ищецът е заплатил на поръчителя сумата от 75,81 лева, която съставлява възнаграждение по сключения договор за поръчителство. СРС намира, че страните не спорят, че ако сумата 75,81 лева се включи в ГПР от 49,13 %, то и същият ще надвиши 50 %. страна по договора за поръчителство. Относно договорната лихва, се сочи, че размерът не противоречи на Д.те нрави. Дори да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, то нищожността му не влияе на валидността на договора за кредит. Относно доводите за чл.19,ал.4 ЗПК, се сочи, че към сключването на договора за кредит, и формиране на ГПР, този ответник не е имал информация за размера на възнаграждението на поръчителя, дължимо по дохговор, който се сключва след ДПК и същото не попада под §1,т.1 ДР на ЗПК. Лихвеният процент не е променлив, налице е погасителен план, който отговаря на чл.11 ЗПК,. Ответното дружество, „Ай Тръст“ ЕООД, в срока за отговор, оспорва твърдението, че е обезпечил договор с посочените от ищеца параметри, сочи, че след попълване на заявка за кредит, ищецът е следвало да посочи дали желае обезпечен или не кредит, като ищецът е имал възможност за избор, а не е задължително условие. Сочи, че сключването на догоовр за поръчителство е след ДПК, възнаграждението му не следва да се включва в ГПР. И двамата ответници оспорват основанието да се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1т.2 ЗАдв.

С определението по чл.140 ГПК, предвид доводите на ответника – кредитор, съдът даде указания на ищеца, който с уточнителна молба от 6.8.2024г. посочи, че верните параметри на договора са посочените от ответниците в отговорите, като е допусната техническа грешка.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения на страните, СРС отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване,че към *** Кредисимо АД е едноличен собственик на капитала на Ай Тръст ЕООД, че между ищец и кредитор е сключен, чрез използване на средства от разстояние, договор за кредит, между ищец и поръчител е сключен договор за поръчителство, че кредиторът е предоставил в заем на ищеца сумата от 350 лева, при задължение да я върне заедно с възнаградителна лихва , в срок от 9 месеца от сключването на договора, че сочената сума е заплатена от ищеца, на кредитора, че ищецът е заплатил на поръчителя цялото дължимо възнаграждение по договор за поръчителство. СРС намира, че страните не спорят, че ако възнаграждението по договора за поръчителство се включи в ГПР от 20,38 %, то и същият ще надвиши 50 %. Страните не спорят, че общият размер на възнаградителната лихва върху главница 350 лева, възлиза на 27,82 лева.

2

В първото по делото о.с.з., проведено на 9.12.2024г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказван, че ищецът е заплатил в полза на „Ай Тръст“ ЕООД сумата 6 лева, за която в о.с.з. от 10.10.2024г. СРС допусна увеличение на осъдителния иск.

Договорът за заем е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.

По доводите за нищожност на договора за кредит, съдът намира следното. Ищецът основава твърденията си за нищожност на целия договор при твърдения, че тъй като възнаграждението на поръчителя не е включено в ГПР, се стига до заобикаляне на закона, заблуждаваща търговска практика.

По делото е отделено за безспорно,че ако възнаграждението за поръчителя се включи в ГПР, то и същият ще надвиши 50 %. Относно твърдението на ищеца, че ГПР не включва възнаграждението на поръчителя, което влече със себе си нищожността на целия договор.

Неизпълнението на задължението на ищеца да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора. Възнаграждението на поръчителя се следва заедно с обезщетението за забава, като същото увеличава задължението на заемателя с малко над 1/2 , като не предвижда насрещно задължение за кредитора.Това възнаграждение следва да се включи в ГПР, тъй като отговаря на определението „общи разходи по кредита“, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48, както следва:

„общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

„[ГПР]“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.“

Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез въвеждане на института на поръчителя / свързано с кредитора лице/ – позволено от закона правно средство, да се постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал.4ЗПК, който забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради заобикаляне на закона, на основание чл.21 ЗПК. По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР, не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на 3 целия договор, защото същият не би бил сключен от ответното дружество – кредитор, както без разпоредбата, предвиждаща предоставяне на обезпечение, така и без ГПР. Ето защо, искът е основателен, на главното основание. /виж в този смисъл съображение 56 от Решение на СЕС по дело С – 714/2022 / “ С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“/ .

Неоснователни са доводите на ответника – кредитор, че длъжникът е имал избор, включително информиран. Ответникът не предоставя по делото СЕФ, от който да е видно, че е предложил на потребителя друг вариант за обезпечение на задължението. Формално, в договора е посочено, че самият потребител е избрал поръчителство чрез свързаното с кредитора лице, тъй като предпоставка за одобрение на заявлението за кредит е поръчителят да предостави поръчител или да поиска сключва на договор с поръчителя, посочен от кредитора, като възнаграждението за поръчителство се дължи изначално, а не при неизпълнение на задължението на потребителя да върне дадената в заем сума. Изложеното налага извод, че на потребителя не е предоставен действителен избор, в случай, че иска да получи заемната сума, на следващо място, възнаграждението е предвидено изначално, и дължимо още със сключване на договора /намаляването му е допустимо, според посоченото в договора, само в хипотезата на предсрочно погасяване,което е неприложимо, защото сумата се връща на 1 вноска/, поради което и обстоятелството, че на поръчителя ще се дължи възнаграждение, е било известно на кредитора. Следователно, това възнаграждение е следвало да се включи в ГПР, като горе се посочиха последиците от непредвиждането му в рамките на общите разходи по кредита- изложеното води до недействителност на целия договор и главният иск е основателен, а евентуалният следва да се остави без разглеждане, поради несбъдване на вътрешно- процесуалното условие за разглеждането му.

Изложените доводи са приложими и по договора за поръчителство. Видно от публичната страница на ТР в интернет, едноличен собственик на капитала на ответното дружество - поръчител към датата на сключване на двата договора, е дружеството – кредитор, както че вписаният предмет на дейност на ответното дружество - поръчител в ТР е „Гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други), отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (след вписване в регистъра на БНБ съгласно чл.3 и чл.3а от ЗКИ), търговско представителство и посредничество, консултантска и проучвателна дейност, както и всякакви други дейности, незабранени със закон.“.

Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на 4 договора за поръчителство се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.

Неизпълнението на задължението на поръчителя да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.