Определение № 4416 от 27.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4416 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110156359 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Г. В. срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните са представили писмени доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.

Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на формулираните в исковата молба въпроси, което съдът намира за основателно и следва да уважи.

Ищецът е направил искане за задължаване на ответниците да представят Договор за паричен заем № 4329725/30.11.2021 г.; Стандартен европейски формуляр; Погасителен план към Договор за паричен заем № 4329725/30.11.2021 г.; Договор за предоставяне на гаранция № 4329725/30.11.2021 г.; извлечение за извършени плащания от С. В. към ответника/ответниците по процесното кредитно правоотношение; всички други документи относно кредитното правоотношение. Доколкото Договорите и погасителния план към договора за заем, са приложени към исковата молба, то следва да се уважи искането на ищеца за задължаване на ответниците да представят СЕФ, справка за извършени плащания и други относими към съответното правоотношение документи.

Искането на ищеца за задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи справка за извършени плащания, следва да се остави без уважение като не необходимо за правилното решаване на спора.

Искането на ответника „Файненшъл България“ ЕООД за задължаване на ищеца да представи декларация за семейно и имотно състояние, както и искането за изискване на справки за доходи на ищеца от НАП и Дирекция „Местни данъци и такси“ при Общината по местоживеене, следва да се оставят без уважение като неотносими към предмета на спора.

Ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е направил искане за задължаване на ищеца да представи банкова сметка, по която да бъдат заплатени евентуално дължими суми. Доколкото предявеният срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД иск е осъдителен, то съдът следва на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да укаже на ищеца да представи банкова сметка или друг начин за плащане.

1

Съдът намира, че предявените искове са допустими, като по делото следва да бъде насрочено открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.03.2025 г. от 14:45 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от страните документи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД в 1седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи по делото СЕФ, справка за извършени плащания от С. Г. В. по Договор за паричен заем № 4329725/30.11.2021 г. и всички други относими към заемното правоотношение документи (извън Договора за заем и погасителна план към него, доколкото същите са представени по делото). При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Файненшъл България“ ЕООД в 1седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи по делото справка за извършени плащания от С. Г. В. по Договор за предоставяне на гаранция № 4329725/30.11.2021 г. и всички относими към правоотношението документи (извън Договора за гаранция, доколкото същият е представен по делото). При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи по делото справка за извършени плащания от С. Г. В. във връзка с цедираните вземания по Договор за паричен заем № 4329725/30.11.2021 г. и Договор за паричен заем № 4329725/30.11.2021 г. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на поставените в исковата молба задачи, при депозит в размер на 360 лв., вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..

Вещото лице да се уведоми за поставените задачи след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад на делото:

Предмет на делото са предявените от С. Г. В. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, искове както следва:

1/ срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4329725/30.11.2021 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на чл. 4 от Договора, предвиждащ предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок и чл. 2, т. 8 от Договора, уреждащ размера на ГПР поради противоречие със закона;

2

2/ срещу „Файненшъл България“ ЕООД обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4329725/30.11.2021 г. поради липса на основание, а в условие на евентуалност за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 1 от Договора (уреждащ гарантирането на задължението по Договора за кредит) поради липса на основание;

3/ срещу Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 536,00 лв., представляваща платена без основание от ищеца сума в полза на дружеството, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 24.09.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 30.11.2021 г. е сключил с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Договор за паричен заем № 4329725/30.11.2021 г. за сумата от 1250 лева, при ГЛП от 35,00 % и ГПР 39,99 %, със срок на погасяване 22 седмици при двуседмична погасителна вноска или общо 11 вноски, всяка от които, в размер на 123,02 лева. Съгласно чл. 2, т. 7 от Договора С. В. следвало да върне сумата от 1353,22 лв., като в тази сума била включена главницата и възнаградителната лихва. Съгласно чл. 4 от Договора, С. В. се задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:

1/ Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт “ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен “; Поръчителят подписва договор за поръчителство.

2/ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.

3/ Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В същият ден бил подписан и Договор за предоставяне на гаранция № 4329725/30.11.2021 г. със страни ищецът и дружеството „Файненшъл България“ ЕООД в качеството „Гарант“. Съгласно чл. 1 от този договор Гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция ищецът дължал на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 505,78 лв. В погасителния план към Договор за паричен заем № 4329725/30.11.2021 г., в колона № 6 било включено и това възнаграждение, разсрочено на същия брой (11) погасителни вноски, всяка от които в размер на 45,98 лева. По този начин общият размер на всяка една погасителна вноска ставал 169,00 лева, а общото задължение 1859,00 лева. Ищецът аргументира, че и по двата договора има качеството потребител. Сочи, че през август 2023 г. вземанията по договорите са цедирани на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД. Твърди, че общият размер на извършените плащания към „Изи Aceт Мениджмънт” АД е 1188,00 лева. След извършената цесия извършил към новия кредитор две плащания чрез „Изипей” АД - през ноември 2023 г. в размер на 450,00 лева и през януари 2024 г. в размер на 150,00 лв. Излага, че по кредита е извършил плащания в общ размер на 1786,00 лева. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Подробно аргументира, че изискванията за предоставяне на обезпечение по договора за кредит са на практика неосъществими. Поддържа, че дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е свързано с кредитора „Изи Aceт Мениджмънт” лице. Сочи, че в договора за кредит е посочен грешен размер на ГПР, т.к. счита, че в него следва да се включи и възнаграждението, дължимо по договора за гаранция. Погрешно посоченият ГПР излага подробно, че влече нищожност на целия договор за кредит. В 3 допълнение сочи и че в договора не са посочени всички разходи по кредита. Оспорва като нищожен и Договора за предоставяне на гаранция. Сочи, че договорът е акцесорен на кредитното правоотношение, поради което нищожността на същото счита, че влече и нищожност на договора за гаранция. Излага, че договорът за гаранция е изначално лишен от основание, както и че по същия не е предоставена услуга. Клаузата, с която е уговорено заплащане на възнаграждение по договора за гаранция излага, че е неравноправна, нищожна поради противоречие със закона и заобикаляне на закона. Счита, че е налице и накърняване на добрите нрави. Твърди, че размерът на ГПР по договора за кредит надхвърля максимално допустимия по закон, както и че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поради изложеното счита, че дължи връщане само на чистата стойност по кредита. Моли съда да прогласи нищожността на двата договора, евентуално на отделни техни клаузи.

Претендира връщане от цесионера на надплатените суми. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Изи Aceт Мениджмънт” АД. Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Развива подробни съображения в насока, че Договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания. Сочи, че ищецът е имал възможност да предостави различни обезпечения. Излага, че в размера на ГПР не следва да се включва възнаграждението по договора за гаранция, доколкото се касае за различно правоотношение.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът излага подробно, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, както и че по него реално е предоставена услуга, което излага подробно, че е дължимо. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.