Решение № 329 от 15.03.2022, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Велико Търново, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110102996 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Стар Трейдинг 2000“ ЕООД – град София, чрез адв. И. П. – РАК, срещу ЕТ „Елис – Елисавета Захариева“ – град Велико Търново иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ. В исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество развива съображения, че страните са били в търговски отношения, като на 24.03.2020 година ищецът е доставил на ответника 24 150 кг. захар на цена 1.0417 лева за килограм. Издадена е Фактура № 0000001327 от 24.03.2020 година на обща стойност 25 157.06 лева без Д. и в размер на 30 188.47 лева с Д.

Посочва, че фактурата е подписана от ответника, като наред с нея между страните е подписан и приемо-предавателен протокол от същата дата. Твърди, че след извършената доставка са извършени множество частични плащания от страна на ответника, като последното такова е от 20.04.2021 година, а неплатеният остатък от посочената фактура е в размер на 1 500.00 лева. Навежда доводи, че за вземането си ищецът се е снабдил със Заповед № 934 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 29.07.2021 година по Ч.гр.д. № 2231/2021 година на ВТРС, срещу която ответникът е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на ЕТ „Елис – Елисавета Захариева“ – град Велико Търново, че дължи на „Стар Трейдинг 2000“ ЕООД – град София сумата в размер на 1

1 500.00 лева, представляваща неизпълнено задължение по фактура № 0000001327 от 24.03.2020 година, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото, както в исковото, така и в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представител на ответника развива съображения, че предявеният по делото иск макар да е процесуално допустим, по същество е неоснователен. Оспорва подписите на представените по делото фактура и приемо-предавателен протокол.

Посочва, че след получаване на стоката е констатирана негодност на част от нея с общо тегло 1200 кг., поради повредена опаковка, както и поради наличие на прах, мухъл и големи буци. Твърди, че на 25.03.2020 година е извършен оглед на стоката, при който е констатирана посочената негодност и е съставен протокол за повредена стока. Посочва, че незабавно е уведомен доставчикът за количеството негодна стока, но не е последвал отговор. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не оспорват наличието на валидно облигационно правоотношение, по сключен между тях договор за търговска продажба от 24.03.2020 година на 24 150 кг. захар на обща стойност 30 188.47 лева, с включен Д. В тази насока по делото са приложени Фактура № 0000001327 от 24.03.2020 година; Приемопредавателен протокол към Фактура № 0000001327 от 24.03.2020 година /л. 5 и 6 от делото/, които макар формално да са оспорени от ответника, последният не оспорва доставката на описаната в тях стока.

Видно от приложените по делото платежни нареждания за кредитен превод – 15 броя /л. 7 – 20/ ответникът е извършил частични плащания по Фактура № 1327/14.03.2020 година, като общата сума платена по нея е в размер на 28 688.47 лева.

По делото е приложен и Протокол за повредена стока на доставчик № 100031 от 25.03.2020 година /л. 36/. Приложено е и извлечение от кореспонденция по имейл между страните по делото /л. 47-50, 61/.

В съдебно заседание на 10.02.2022 година са събрани гласни доказателства.

Свидетелката А. М. А. заявява, че работи при ответника от 2002 година, както и че знае за извършената на 24.03.2020 година доставка на захар от „Стар Трейдинг 2000“ ЕООД. Посочва, че при доставката на външен вид палетите били пакетирани и оформени както трябва, но на следващия ден, след като били събрани поръчки от клиенти, започнали да разтварят фолиото, с което е опакован целият палет и колегите 2 шофьори я извикали, като установили 24 скъсани чували, обърнати на обратно навътре, като не били стигнали до края на всички палети. Заявява, че събрала комисия и съставили протокол, при който описали това, което са видели и го предала на ръководителя си - И.И., който е и член на самата комисия. Знае, че г-н И. трябва да е разговарял по телефона с представител на фирмата доставчик, но не е присъствала на уведомяването. Посочва, че имейлът [email protected] е неин, но колежката й е пускала имейлите, както и че приложената по делото кореспонденция съществува и става въпрос за тази поръчка и за тази захар.

Свидетелят И.Р. И. посочва, че е пълномощник на ЕТ „Елис-Елисавета Захариева“, че той ръководи фирмата и че той комуникира със „Стар Трейдинг 2000“ ЕООД. Заявява, че поръчали един камион захар, като доставката била на 24 май 2020 година, но имало проблем с доставката, който е открит на следващия ден, като служителка установила, че има нарушена цялост в палета от вътрешната страна, за което направили вътрешен протокол, който имат за бракувана стока или нецялостна стока. На този протокол се подписали трима човека – той, А. М. и Д. Г. Посочва, че лично той комуникирал с ищцовото дружество, като уведомил Иво по телефона, след като съставили протокола. Заявява, че се разбрали, че ще компенсират нещата и че и друг път е имало такива проблеми. Посочва, че Д. Г. е комуникирала по имейл за сертификати, за документи, ако има неточности, но лично той е извършил незабавно уведомяване на доставчика. Заявява, че по въпросната фактура са извършвани плащания и е усвоено Д.-то.

Свидетелят И. С. Г. заявява, че знае за доставката на 24.03.2020 година, като първо била уговорена с И.И. по телефона, при което уточнили цени, срок на доставка и количество, а след това получили заявка от тях по имейла на база на договорените параметри. Посочва, че е практика от ответника да се бавят плащания, но въпреки това са плащани. Заявява, че се е случвало да имат претенции от тяхна страна за нарушен чувал, но в такива случаи са изпращали протокол и снимков материал за такова нещо.

Посочва, че след това започнали да питат по имейли и по телефона кога ще постъпи плащане по тази фактура, като след като изпратят имейл, те плащали някаква дребна сума. Заявява, че никога не са казвали да има проблем със стоката, нито са изпращали протокол, който да бъде приет, нито снимков материал, а винаги са твърдели, че ще бъде платена стоката. Посочва, че на всеки един клиент изпращат по имейл фактура и протокол неподписани, както и сертификат, ако е необходим, след което клиентите разписват фактурата и протокола и ги изпращат към тях по пощата подписани, а те им връщат в оригинал подписани от тях фактура и протокол.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2231 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 29.07.2021 година е издадена Заповед № 934 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Стар 3

Трейдинг 2000“ ЕООД – град София срещу длъжника ЕТ „Ели – Елисавета Захариева“ – град Велико Търново за сумата в размер на 1 500 лв. – главница по Фактура № 0000001327/24.03.2020 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.07.2021 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо в размер на 330.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена редовно на длъжника, който е подал възражение срещу нея в предвидения от закона срок, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен между тях договор за търговска продажба, че е изпълнил собствените си задължения по него, т.е. че е доставил уговорената стока, както и настъпването на падежа на задължението от страна на ответника. В тежест на последния е да докаже възраженията си срещу предявения иск, включително, че е изпълнил задълженията си по договора, както и че незабавно е уведомил ищеца, че част от стоката не отговаря на изискванията.

Страните по делото не оспорват наличието на валидно облигационно правоотношение, по сключен между тях договор за търговска продажба от 24.03.2020 година на 24 150 кг. захар на обща стойност 30 188.47 лева, с включен Д., за която са съставени Фактура № 0000001327 от 24.03.2020 година и Приемо-предавателен протокол към Фактура № 0000001327 от 24.03.2020 година /л. 5 и 6 от делото/. Макар същите формално да са оспорени от процесуалния представител на ответника, страните по делото не оспорват извършването на доставката на описаната в тях стока. Не е спорно по делото и плащането на част от цената по договора, а именно на сумата в размер на 28 688.47 лева, както и че част от сумата по фактурата в размер на 1 500.00 лева е останала неплатена от ответника по делото.

4

В случая по делото процесуалният представител на ответника оспорва дължимостта на процесната сума поради негодност на част от доставената стока, за което доставчикът е уведомен. От събраните по делото доказателства обаче, обсъдени в тяхната съвкупност, не може да се достигне до обоснован извод за уведомяване на продавача за несъответствие на част от стоката на изискванията, по смисъла на чл. 324 ТЗ. Действително по делото е приложен Протокол за повредена стока на доставчик № 100031 от 25.03.2020 година /л. 36/, но по делото липсват безспорни доказателства, че дори да е имало повредена стока, продавачът е бил уведомен за това обстоятелство. В тази насока съдът съобрази събраните по делото гласни доказателства, като свидетелката А. изрично посочва, че не е присъствала на такова уведомяване, а знае от ръководителя си за него. Свидетелят И. пък е пълномощник на търговеца, като изрично заявява, че „Може да се каже, че аз ръководя фирмата“, съответно е пряко заинтересован от изхода на делото, поради което съдът не кредитира показанията му в тази насока. Още повече, че са изцяло в противоречие с показанията на другия разпитан по делото свидетел – И. Г. Други доказателства за наличието на уведомяване за некачествена стока, освен противоречивите показания на свидетелите И. и Г., които представляват страните, липсват, поради което същите следва да бъдат обсъдени наред с останалите събрани по делото косвени доказателства. Прави впечатление драстичното разминаване между свидетелските показания и приложения протокол.

Свидетелите заявяват само за наличието на скъсани чували и разкъсани опаковки, което може да доведе до разпиляване на някакво количество стока, докато в приложения протокол е посочено наличие на замърсено количество захар /прах, мухъл, твърди големи буци/, което е съществено качествено отклонение от изискванията.