Решение № 316 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20221100108683 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба, предявена от С. Г. Б., с ЕГН ********** срещу "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК *******, с която се предявява иск за осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 35000лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди за стойността на л.а.“Ленд Ровър“, с peг. №*******, увреден до степен на тотална щета в следствие на ПТП от 17.08.2017г. по вина на С. С. Б. - водач на л.а.“Фолксваген Туран“, с рег.

№*******, чиято гражданска отговорност е предмет на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законна лихва върху тази сума от 17.05.2022г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са посочени механизма на ПТП и обстоятелството, че с Присъда от 07.10.2019г. по НОХД №3571/2019г. по описа на РС Варна, 32 състав С. С. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, вр.ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК. Посочва се, че по Заявление от 17.05.2022г., "ДЗИ - О.З." ЕАД му определило размер на застрахователно обезщетение от 20905лв., който той смята за недостатъчен да покрие действителната вреда, която е претърпял.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва иска по основание и размер. Посочва се, че по щ е т а № 1

43082952201159 от страна на дружеството не е постановен отказ, а с писмо изх. №О928398/ 14.06.22 г., С. Г. Б. е уведомен, че му е определено застрахователно обезщетение от 20 905 лв., което ще му бъде изплатено след прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 390, ал. 2 от КЗ. Считат, че претенцията е завишена в сравнение със степента на нанесените увреди. Оспорват претенцията за лихва, като считат, че ответникът не е изпаднал в забава поради неизпълнение на задължение на ищеца за представяне на документи за дерегистрация на автомобила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице, е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните на обстоятелствата, че на 17.08.2017 г. на магистрала “Черно море“ е настъпило ПТП между л. а. „Фолксваген Туран” с peг. № *******, управляван от С. С.

Б., застрахован в "ДЗИ - О.З." ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица № BG/06/117000225093 и л.а. „Ленд Ровър“, с peг. № *******.; че вина за настъпване на ПТП има водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при "ДЗИ - О.З." ЕАД, като вината е установена с Присъда от 07.10.2019г. по НОХД №3571/2019г. по описа на РС-Варна, 32 състав; че от ищеца е подадено искане за изплащане на застрахователно 2 обезщетение на 17.05.2022г. и му е определено такова в размер на 20905лв., което не е изплатено.

Изискани са служебно заверени преписи от Присъда от 07.10.2019г. по НОХД №3571/2019г. по описа на РС Варна, 32 състав, влязла в сила на 19.08.2020г. и мотивите към същата, като се установява, че С. С. Б. е признат за виновен в това, че на 17.08.2017 год. На автомагистрала „Черно море“, обл.Варна, при управление на МПС л.а.“Фолксваген Туран“, с рег. №*******, нарушил правилата на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно чл.25, ал.1 ЗДвП- Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и чл.41, ал.1 ЗДвП - Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на две лица. От мотивите на Присъдата е видно, че е установен следния механизъм на ПТП – на 17.08.2017г., в около 14:30 часа, С. С. Б. управлявал л.а.“Фолксваген Туран“, с рег. №******* по автомагистрала „Черно море“ в посока от гр. Бургас към гр. Варна. Пътното платно, по което се движел, било с две пътни ленти, разделени с прекъсната разделителна линия. в дясно на двете ленти за движение имало трета, аварийна лента, отделена от лентите за движение с непрекъсната линия. Движел се в лява пътна лента със скорост около 132 км/ч. По същото време, по автомагистрала „Черно море" в посока от гр. Бургас към гр. Варна, също в лява пътна лента, със скорост около 141.1 км/ч се движел л.а.“Ленд Ровър“, с peг. №*******, с водач Марк Леон Оскар. Л.а.“Фолксваген Туран“, с рег. №******* застигнал другия автомобил.

Л.а.“Ленд Ровър“ не се прибрал в дясна пътна лента, поради това, че бил предприел изпреварване на автомобил, движещ се в дясна лента. Поради това, С. С. Б. решил да изпревари лекия автомобил Ланд Ровер от дясната страна. Маневрата изпреварване от дясно била изпълнена от малка дистанция между двата автомобила, както при положение на автомобилите един зад друг, така и при положение на странично успоредно движение. С. С. Б. навлязъл в дясна пътна лента, изпреварил л.а.“Ленд Ровър“, като при това изпреварване скоростта му на движение била по - висока от 141,1 км/ч, след което отклонил автомобила си наляво, за да заеме отново лявата пътна лента, в която първоначално се движел. При това връщане в лявата пътна лента, настъпило сближение и удар между задна лява част на л.а.“Фолксваген Туран“ и предна дясна част на л.а.“Ленд Ровър“. След настъпилия удар между двата автомобила водачът на л.а. „Ланд Ровер" загубил контрол над автомобила и допуснал удар в ляво 3 на мантинелата, след който автомобилът се установил с откъснато ляво колело, в условията на неуправляемост и се насочил надясно, където след пресичане надясно разположените пътни ленти, се преобърнал през таван и се спрял в канавката, разположена вдясно от аварийната лента на платното за движение.

На лице е задължително решение на наказателен съд, като съгласно чл.300 ГПК следва да се приемат за установени по задължителен начин няколко групи обстоятелства. Първо, според чл. 300 от ГПК следва да се счете за задължително за този съд, че на 17.08.2017г. на автомагистрала „Черно море“ в посока от гр. Бургас към гр. Варна, С. С. Б. при управление на лек автомобил “Фолксваген Туран“, с рег.

№*******, е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП – чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.41, ал.1 от ЗДвП. Второ, пак на същото основание следва да се счете за задължителен установеният механизъм за причиняване на ПТП- основна причина за възникналото ПТП е поведението на водача на л.а.“Фолксваген Туран“, с рег.

№******* относно останалите участници в движението - предприел е изпреварване отдясно, след което се е върнал върху лявата лента, като е „засякъл“ л.а.“Ленд Ровър“, с peг. №******* . Елемент от установения механизъм е и как и къде е бил ударен л.а.“Ленд Ровър“ – наличието на удар в мантинела и преобръщане на автомобила Трето, задължително за СГС е, че при ПТП има пострадали лица. Не е било елемент от фактическия състав на деянието установяването на повреди по л.а.“Ленд Ровър“, с peг.

№*******, както и стойността на същите, което подлежи на изследване в настоящето производство.

По делото е изслушано заключение на САТЕ, съгласно което щетите по МПС л.а.“Ленд Ровър“, с peг. №******* обуславят настъпването на тотална щета.

Определена е действителна пазарна стойност на лек автомобил Ланд Ровер Дефендер, с рег. № *******, към датата на застрахователното събитие -17.08.2017г., по метода на пазарни аналози, в размер на 37100лв. По метода на овехтяване е определена действителна пазарна стойност към датата на застрахователното събитие от 18500лв.

При оценка на процесния автомобил по пазарни аналози, размерът на запазените части е определен на 4800,00, а обезщетението на 32300лв. При оценка на автомобила по метода на овехтяването - 18500,00, размерът на размерът на запазените части е определен на 2400лв., а обезщетението на 16100лв.

Доказани са всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, като основният спорен въпрос по производството е свързан с размера на претърпените имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и 4 качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, които ответникът е длъжен да обезщети, след като е доказано, че те са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. следва да е налице пълно репариране на преките вреди. Размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда и не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.