Решение № 2401 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2401 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100514358 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу решение № 19420 от 28.10.2025 г., постановено по гр. дело № 20764/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 312,39 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за вреди, настъпили на 30.01.2023 г. поради попадане на автомобил в дупка на пътното платно на ул. „Сребърна“ в гр. София, ведно със законната лихва от подаване на искова молба до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, с доводи, че от събраните по делото доказателства се доказва пълно и главно осъществяването на процесното застрахователно събитие.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е положил достатъчно усилия за призоваване на поисканите свидетели, като е допуснал съществено нарушение на 1 процесуалните правила. Намира, че настъпването на застрахователното събитие на поддържан от общината пътен участък се доказва пълно и главно от приетите писмени доказателства, които макар и да не се ползват с материална доказателствена сила, имат доказателствена стойност, която следва да бъде отчетена в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск в цялост.

Въззиваемият Столична община подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно поради следните съображения:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 30.01.2023 г. процесното МПС – лек автомобил марка „Ауди А5“ с рег. № ********, е претърпяло ПТП, в резултат от което са причинени щети, като за отстраняването им ищецът като застраховател по застраховка „Каско“ е заплатил обезщетение в размер на 312,39 лв. С оглед възраженията на ответната страна спорни по делото са обстоятелствата какъв е бил действителният механизъм на ПТП и дали той е свързан с противоправно бездействие на служител на ответника.

2

За установяване на тези обстоятелства по делото са приети писмени доказателства – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, подадено от водача на автомобила К.А.П., както и декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, попълнена от същото лице и от свидетел на събитието Р.А.Й.. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че действително посочените писмени доказателства представляват частни свидетелстващи документи, които нямат материална доказателствена сила, но се ползват с известна доказателствена стойност, която не може да бъде отречена. В този смисъл същите следва да бъдат обсъдени от съда, като при липса на други доказателства и данни по делото, които да опровергават изложените в тях факти, следва да се приеме, че същите установяват описаните фактически твърдения на лицата, посочени като автори на документите.

От изложената фактическа обстановка в декларацията и заявлението обаче не може да се направи еднозначен и категоричен извод за мястото, на което е настъпило застрахователното събитие. В заявлението до застрахователя на л. 11 от делото на СРС водачът на увредения автомобил К.П. е посочил, че събитието е настъпило в София, на паркинг зад МОЛ Парадайс, ул. „Сребърна“, като вината за произшествието била негова, тъй като ударил дупка на пътя. В декларацията на л. 13 от делото на СРС същото лице е удостоверило, че е управлявало МПС, когато ударило дупка на пътя на ул. „Сребърна“, зад МОЛ Парадайс, а свидетелят на събитието Р.Й. въобще не е уточнил мястото на произшествието (посочил е единствено гр. София) и е потвърдил, че Калин управлявал колата, когато ударил дупка.

От изложеното е видно, че единствените данни за мястото на удара изхождат от водача на застрахованото МПС К.П., който в единия документ посочва, че това се е случило на паркинг зад МОЛ-а на ул. „Сребърна“, а в другия документ – на самата улица. При това описание на местопроизшествието остава неизяснен конкретният участък, на който е била разположена дупката, респ. по делото остава недоказано обстоятелството, че този пътен участък се стопанисва от Столична община и служителите й са отговорни за настъпилите щети с бездействието си. Доколкото водачът е удостоверил в декларацията си до ищеца, че е управлявал колата на паркинг, не може да се направи категоричен извод, че това място от пътя е било общинска собственост – възможно е паркингът да е бил принадлежност към частен имот в рамките на града или платен паркинг – частна собственост, като при липсата на данни за конкретното му местоположение отговорността на общината остава недоказана, още повече че към настоящия момент на посоченото място зад МОЛ Парадайс не са разположени нито паркинг, нито оттам преминава ул. „Сребърна“.

Ето защо, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал 3 настоящият въззивен състав намира, че описаният от ищеца механизъм на ПТП не е доказан пълно и главно по отношение на мястото, на което се е случило същото, като то не се установява и от заключението на приетата по делото САТЕ, което е изготвено въз основа на приложените по делото документи и възпроизвежда изцяло съдържанието на подписаното от водача заявление. Същевременно, по делото не са събрани други доказателства в тази насока, като по подробно изложените в определението от 07.01.2026 г., както и в откритото съдебно заседание мотиви въззивният съд намира, че СРС не е допуснал процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателствения материал по делото, положил е максимални процесуални усилия да призове допуснатите до разпит свидетели, но гласни доказателства не са събрани поради обективни причини, а процесуалното бездействие на ищеца да установи актуални данни за контакт с лицата не би могло да обоснове поредно издирване на свидетели във въззивното производство, като възможността за събиране на тези гласни доказателства към настоящия етап на процеса вече се явява преклудирана.

От изложеното е видно, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на твърдяното обстоятелство за виновно и противоправно бездействие на ответника (негови служители) във връзка със задълженията му за стопанисване и поддържане на общинската пътна мрежа, тъй като не се установява конкретният пътен участък на местопроизшествието и принадлежността му към общински път. Следователно, при изричното оспорване на това обстоятелство от страна на ответника, не е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на Столична община за възстановяване на платеното на пострадалото от ПТП лице обезщетение, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на направените разноски в настоящото производство в размер на 105 евро, юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19420 от 28.10.2025 г., постановено по гр. дело № 20764/2023 г. по описа на СРС, 34 състав.

ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК

4

000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ 000696327, с адрес: гр. София, ул.

„Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 105 евро, разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5