Решение № 675 от 04.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 675 гр. Варна, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110205078 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на М. К. Й. с ЕГН ********** от гр.Варна против електронен фиш № 8504418301, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен и неправилен, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила, постановен е при неясна фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че фишът е издаден след като е била платена глобата, твърди се, че за вмененото нарушение не е следвало да се издава електронен фиш, както и че в електронния фиш не е посочена дата на издаването му, с оглед спазване на срока по чл.34 от ЗАНН.Навеждат се доводи за изтекла давност, както и за неяснота относно начина по който е определен размера на дължимата такса. Твърди се, че нормата на чл.179 ал.3б от ЗДвП противоречи и на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с адв.С.А., АК Варна,която поддържа жалбата и моли електронния фиш да бъде отменен.Претендира разноски.

Въззиваемата страна – АПИ, редовно призована, се представлява от юк С.С., които моли електронния фиш да бъде потвърден изцяло и по размер.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

1

От фактическа страна:

На 22.01.2021 г. в 11:10 часа устройство № 10171, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-5 км 6+683 е заснело пътно превозно средство лек автомобил „Тойота корола версо“ с рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса 2160, брой оси 2, категория ППС:

ЕВРО 4 да се движи по път А-5, отсечка км 6+683, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа без за това ППС да е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство.

За така установеното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл.

102, ал. 2 от ЗДвП, е издаден електронен фиш срещу жалбоподателя в качеството му на собственик на ППС като на основание с чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства,вкл. снимков материал. При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Съдът намира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.

Административното наказване чрез издаване на ел. фиш съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, ел. фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Обжалваният електронен фиш е издаден от надлежна институция – А"ПИ" към МРРБ, и съдържа всички реквизити по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел. фиш на формално основание.

Действително, не е посочена дата на издаване на ел. фиш, но такава не е предвидена в 2 разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът не споделя и направеното възражение от жалбоподателя относно нарушение на давностните сроковете по чл. 34 от ЗАНН и възможността административно-наказателната отговорност в случая да е погасена по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган, като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В случая това са разпоредбите на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Доколкото по своите последици електронните фишове се приравняват на наказателните постановления като същите се издават във връзка с констатиране и санкциониране именно на административно нарушение, то приложими са общите правила относно давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните постановления. Следователно срокът по чл. 81, ал. 3 от НК е четири години и половина от извършване на деянието – чл. 80, ал. 3 от НК. В разглежданата хипотеза този срок е започнал да тече от датата на извършване на нарушението – 22.01.2021 г. и абсолютната давност ще настъпи на 22.07.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП: водач който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. Съставът на това административно нарушение кореспондира с предвиденото в чл. 139, ал. 6 от ЗДвП задължение на водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Административнонаказателната отговорност на водача и собственик на процесното ППС е ангажирана за това, че не е заплатил пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство, което категорично се установява от доказателствата по делото.

Нарушението е установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 10171 представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковият материал представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

3

Безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 10171, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за описания автомобил.

Направеното възражение, че ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като е била заплатена компенсаторна такса е неоснователно. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В случая видно от приложено към жалбата извлечение от сметка е, че след като е установил нарушението, жалбоподателя е заплатил предвидената в чл. 10 ал.2 от ЗП компенсаторна такса в размер на 70.00 лева, но от приложеното по преписката извлечение от информационната система по чл.167а ал.4 от ЗДвП с регистрираните нарушения на ППС с рег.№ *** се установява, че са били установени две нарушения – на 21.01.2021 г. и на 22.01.2021 г., като само за извършеното на 21.01.2021 г. в системата е отбелязано, че е платено.

Въпреки изложеното по-горе, състава на съда намира, че е налице основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество, тъй като е нарушен общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност при определянето и налагането на административното наказание, в случая - глоба в размер на 300 лева.

Според Решение на Съда на ЕС (шести състав) от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Според разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (винетна такса), се наказва с глоба в размер 300 лв.

Според разпоредбите на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че ППС средство е управлявано от трето лице.

При това положение, съдът прецени, че налагането на разглежданата глоба по чл. 187а, ал. 1 4 вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП във фиксиран размер от 300 лв., за което е издаден процесният електронен фиш, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно която норма, Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, каквито са разпоредбите от ЗДвП, свързани с нарушаване на режима за заплащане на съответните такси при използване и преминаване през платената пътна мрежа. Държавитечленки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни спрямо нарушението и възпиращи. В хипотеза като настоящата не са предприети мерки санкцията за този вид нарушения да е съразмерна на индивидуалните характеристики на всяко едно, макар и обобщени в групи, а всъщност наказанията са предвидени в твърд и значително висок размер, чрез което ефективността и възпиращия им ефект губят своята стойност и като самоцел се проявява възникването и събирането на финансовото задължение към санкционирания субект, което е недопустимо. Противоречието с принципа за съразмерност обуславя незаконосъобразността на процесния електронен фиш.