Решение № 866 от 28.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Варна, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20243110200444 по описа за 2024 година Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от М. Р. А. от гр.Варна, ЕГН **********, чрез адв. В.В. от АК Варна, против НП №997/18.12.2023г. на Зам.Кмет на Община Варна, с което на М. Р. А. от гр.Варна, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00 лева на осн. чл.178 е от ЗДП.

В жалбата си въззивницата оспорва констатациите в АУАН и НП.

Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност поради допуснати процесуални нарушения и нарушено право на защита.

Твърди, че нарушението не е индивидуализирано, като не е посочено мястото на извършването му. Алтернативно излага доводи за квалифициране на нарушението като маловажен случай.

В съдебно заседание въззивницата редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. В., който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП. Не оспорва, че автомобила на въззивницата се е намирал на тротоара, но твърди, че той не е бил паркиран а е престоявал там, твърди и че е имало достатъчно разстояние за преминаването на пешеходци по тротоара.

Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Моли за отмяна на НП и присъждане на 1 направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който оспорва жалбата и по същество моли НП да бъде потвърдено изцяло, претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Заместник Кмет на Община Варна.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.10.2023г. около 13.50часа, въззивницата управлявала МПС л.а.

„Пежо” с Рег.№ В 3744 НС. Същата паркирала автомобила си на ул.“ Георги Живков“ №19, върху тротоар, с което създала пречки за движението и преминаването на пешеходците.

Нарушението било квалифицирано по чл.94 ал.3 от ЗДП, като на въззивницата бил издаден Фиш от контролните органи. В последствие, поради оспорване на фиша е съставен АУАН № 0003020/09.11.2023г. При връчването на АУАН, въззивницата отбелязяла, че има възражения. В последствие в законния тридневен срок, въззивницата подала писменни възражения. АНО се е произнесъл по възраженията, като правилно е преценил, че същите са неоснователни.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушението и е наказал М. Р. А. налагайки и ГЛОБА в 2 размер на 50.00лева на осн. чл.178е от ЗДП.

Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника не са допуснати процесуални нарушения. Както АУАН така и НП отговарят на формалните законови изисквания.

Относно нарушението, съдът намира, че същото е доказано и правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на въззивника по чл.178е от ЗДП. Безспорно е установена, фактическата обстановка, като същата е непроменена от съставянето на АУАН и в последствие при издаването на НП. Безспорно е установено кой, къде, на коя улица и кога е бил паркирал неправилно върху изградения тротоар, описано е точно и за кого представлява пречка така паркирания автомобил. Определяйки глоба в размер на 50.00лв. – минимума предвиден от закона, АНО се е съобразил както с обществената опасност на въззивника, така и с обществената опасност на извършеното нарушение, от което не са настъпили други тежки вредни последици.

Съдът както и АНО намира, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения.

Въпреки, че АНО не е изложил мотиви относно размера на глобата, съдът намира, че същия е правилно и справедливо определен в предвидения от закона минимум. Съдът намира, че правилно е дадена правната квалификация на нарушението и правилно е посочена санкционната норма от ЗДП.

От заключението на изготвената по делото СТЕ не следва извод различен от направения по-горе, за наличието на извършеното престъпление.

По делото е установено наличието на тротоар на описаното в АУАн и НП място и адрес, не се спори, че именно на това място се е намирал автомобила на въззивницата, към момента на проверката и в този смисъл е установено процесното нарушение. За съдът е ирелевантно кога и въз основа на кое решение на ОС Варна е приет плана за уличната регулация на ул.“Г.Живков“, след като път съществува, съществува и тротоар и автомобила на въззивницата е паркиран върху тротоара на посочен от актосъставителя и АНО административен адрес. Въпросите към експерта бяха допуснати от съда единствено поради факта, че са зададени от проц.представител на 3 въззивника и само с цел ненарушаване правото на защита на въззивника.

Твърдението на процесуалния представител на въззивницата, че автомобила на въззивницата е престоявал, а не е бил паркиран са недоказани.

Същите са оборени от факта, че първоначално е бил съставен Фиш за допуснатото нарушение, в отсъствието на водача, от което следва единствено възможния извод, че автомобила е бил паркиран.

Предвид изложеното съдът намира, че направените възражения от страна на въззивницата са неоснователни.

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото за процесуалния представител на въззиваемата страна. Размерът на същото следва да е съобразен със сложността на производството, поради което и съдът намира, че следва да бъде определен в минимален размер.

Предвид изхода на делото съдът осъди въззивницата да заплати и направените по делото разноски за допуснатата и назначена по искане на процесуалният й представител СТЕ.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №997/18.12.2023г. на Зам.Кмет на Община Варна, с което на М. Р. А. от гр.Варна, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00 лева на осн. чл.178 е от ЗДП.

О С Ъ Ж Д А М. Р. А. от гр.Варна, ЕГН **********, да заплати направените по делото разноски в размер на 80.00лева юрисконсултско възнаграждение и 443.87лева възнаграждение на експерт по делото за изготвяне на Съдебно-Техническа експертиза.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4