Решение № 147 от 25.07.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. ХАСКОВО, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДА.ЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255600600005 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. от глава XXI от НПК.

С Присъда №59/06.11.2024г., постановена по НЧХД №20245640200266 по описа за 2024г., Районен съд - Хасково е признал подсъдимата Н. М. А. за невинна в това, че на 15.02.2024г. в с.С., община С., обл.Х., причинила на М.

Х. М., с ЕГН:**********, лека телесна повреда /разкъсно контузна рана в областта на дясната очница, кръвонасядане на дясното око/, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения от М. Х. М. граждански иск за сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 15.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан.

В тежест на М. Х. М. са били поставени разноските за производството пред първата инстанция.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частния тъжител и граждански ищец М. Х. М., който обжалва присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните 1 факти и доказателства. В жалбата се твърди, че в хода на първоинстанционното производство са били събрани данни, които изяснявали както мотива за извършеното престъпление, така и авторството на деянието и причинения престъпен резултат. Сочи се също, че извършената в хода на производството пред районния съд съдебно медицинска експертиза била категорична, че на тъжителя била причинена лека телесна повреда. Въз основа на изложените в жалбата доводи се иска отмяна на крайния съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимата Н. М. А. да бъде призната за виновна в извършването на престъплението, за което е предадена на съд, както и уважаване на предявения граждански иск. Претендира се и присъждане на сторените за производството разноски.

В срока по чл.322 от НПК не е постъпило писмено възражение от защитника на подсъдимата.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят и неговият повереник поддържат депозираната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт и направените с нея искания. Защитникът на подсъдимата изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимата заявява, че не е виновна.

Хасковският Окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на М. Х. М., в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от подсъдимата Н. М.

А. престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за каквото същата е била предаден на съд. С тъжбата е предявен и граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. Събраният от първоинстанционния съд доказателствен материал установява следната фактическа обстановка:

Тъжителят М. Х. М. и подсъдимата Н. М. А. били жители на с.С., общ.С.. Отношенията между тях се влошили след като тъжителят свидетелствал по дело, в което страна била и подс. Н. М. А.. Последната не останала доволна от показанията на тъжителя и приела, че той не казва истината и свидетелства срещу нея, което станало повод за враждата между тях.

На 15.02.2024г. тъжителят М. Х. М. завел децата си с автомобила на единствената спирка в селото, за да хванат училищния автобус. В този момент на спирката била и друга жителка на селото – св.Ш.А.К., с която тъжителят се заговорил, докато изчаквали автобуса.

Междувременно се появила подс.Н. М. А. заедно с дъщеря си, която също трябвало да хване училищния автобус от там. В момента, в който 2 тъжителят и подсъдимата се видели, започнали да се карат и обиждат.

Караницата им прераснала във физическа саморазправа, изразяваща се в бутане, дърпане, блъскане. Дъщерята на подсъдимата, Е., в опит да я предпази, се обадила на св.А. М. Т., за да каже, че бият майка й. Тъй като домът на подсъдимата се намирал съвсем близо до спирката, св.А. М. Т. и св.Ш.М. А., майка на подс.Н. М. А., веднага се притекли на помощ. В същия момент тъжителят М. Х. М. тръгнал да се качва в колата си, но подс.Н. М. А. се опитала да му попречи, като започнала да дърпа и бута вратата на автомобила му. В резултат на това, тъжителят докато се опитвал да влезе, изтървал вратата на колата и се ударил с нея в главата и по-точно в областта на дясното око, като от удара получил разкъсно контузна рана в областта на дясната очница и кръвонасядане на клепачите на дясното око. Въпреки това той успял да се качи в колата и да избяга. Малко след това той се върнал на спирката заедно със съпругата си - св.Б.Б. М., на която вече бил разказал за спречкването си с подс.Н. М. А..

На спирката спорът и размяната на обиди между тъжителя, подсъдимата и горепосочените свидетели продължили. След като децата им се качили в автобуса и потеглили за училище, тъжителят и съпругата му си тръгнали.

Подсъдимата Н. М. А., от своя страна, се обадила на тел.112, за да сигнализира, че тъжителят я е нападнал и й е нанесъл побой. Тъжителят също позвънил на тел.112, за да съобщи, че подсъдимата е започнала да го удря, вследствие на което си е ударил главата във вратата на автомобила си.

След гореописаните събития както частният тъжител М. Х. М., така и подс.Н. М. А. посетили съдебния лекар д-р Х.Е. и се снабдили със съдебномедицински удостоверения.

В съдебномедицинското удостоверение на М. Х. М. е посочено, че при прегледа е установено наличието на разкъсно-контузна рана в областта на дясната очница и кръвонасядане на клепачите на дясното око. Уврежданията са причинени от твърди тъпи предмети и могат да се получат при побой с твърди тъпи предмети по начина, времето и обстоятелствата, описани то прегледания. Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

В съдебномедицинското удостоверение на Н. М. А. е посочено, че след прегледа й са установени травми на главата, гърдите, както и в областта на дясната лопатка, проявена с чувство на болка. Болката може да се дължи на удари с юмруци и ритници, нанесени по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Причинена е болка.

Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на свидетелите св.А. М. Т., св.Ш.М. А., св.Ш.А.К., св.М.Х. Т., св.Б.Б. М., обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие, заключенията по назначените две съдебно-медицински експертизи, заключението по назначената ауидотехническа експертиза, представените от страните писмени доказателства, както и други писмени материали, служебно събрани от съда и приобщени към доказателствената съвкупност.

Пред въззивната инстанция не са събирани и допускани нови 3 доказателства.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите.

Настоящата инстанция споделя изводите на първата, които са направени след прецизен и подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства. Правилно Районен съд – Хасково е приел, че подсъдимата не е причинила констатираните у тъжителя увреждания на здравето по начина, описан в частната тъжба. В нея пострадалият М. Х. М. твърди, че подс.Н. М.

А. му е нанесла удар с късо дърво и по този начин му е причинила телесна повреда. Такъв удар обаче не се доказва от събрания в хода на производството пред първата инстанция доказателствен материал.

Св.Б.Б. М. свидетелства, че според думите на мъжа й М. Х. М., подсъдимата Н. М. А. го е ударила с пръчка. Тя обаче не е сред преките очевидци на първоначално разразилия се скандал между пострадалия и подсъдимата на спирката и не свидетелства за удари от подсъдимата по отношение на съпруга й след нейното идване. Другият свидетел, който също не е пряк очевидец на инцидента - св.М.Х. Т., заявява в своите свидетелските показания, че в хода на проведения между него и пострадалия телефонен разговор, М. Х. М. му е споделил, че е бил ударен от подсъдимата с пръчка.

Поради тази причина, показанията на св.Б.Б. М. и св.М.Х. Т. са единствени, които подкрепят твърдението на пострадалия, че му е бил нанесен удар с пръчка, остават изолирани и в противовес с останалите доказателства, събрани в производството пред първата инстанция.

На следващо място, единственият свидетел на първоначално възникналата караница между частния тъжител и подсъдимата е св.Ш.А.К., която е била на автобусната спирка по същото време, в което и те двамата са били. Тя свидетелства за това, че пострадАалият М. Х. М. е бил ударен, но с вратата на автомобила си, а не с пръчка или с късо дърво. В показанията си същата обаче не твърди да е имало нанесена рана или наличие на кръв до момента, в който и тя се е намирала на спирката заедно с тях. Пояснява, че се е качила в автобуса и е тръгнала в момента, в който са дошли майката на подсъдимата - св.Ш.М. А., и св.А. М. Т. и не знае какво се е случило от този момент нататък. Никой от останалите свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие, не свидетелства за нанесени удари от подсъдимата с пръчка или с късо дърво, както се твърди в частната тъжба. Самият пострадал в хода на проведения телефонен разговор с тел.112 първоначално твърди, че се е ударил във вратата на автомобила си и едва по-късно заявява, че е бил ударен от подсъдимата. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал тези последващи обяснения на частния тъжител, тъй като те представляват поскоро защитна теза, изградена впоследствие, а не автентично отражение на реално случилото се. В този смисъл, по-правдоподобни и достоверни са първоначалните му изявления, направени непосредствено след инцидента, тъй като те отразяват спонтанната му реакция. Именно тази първа реакция на пострадалия – че се е ударил във вратата на автомобила си – се възприема като 4 по-естествена и съответстваща на действителността. Наред с това, пред съпругата си – св.Б.Б. М., същият не споменава за удар във вратата на автомобил, а поддържа версията за удари с пръчка, което допълнително потвърждава извода, че впоследствие изложеното от него твърдение е резултат от изградена защитна теза, а не от реално преживени факти.

С оглед изложеното, настоящият състав се солидаризира с извода на първата инстанция, че обвинението в частната тъжба остава недоказано, а що се касае до нараняването, получено от тъжителя, то по-скоро е самонараняване, получено вследствие на боричкането с подсъдимата и опита му да влезе по-бързо в автомобила си, за да избяга от автобусната спирка при идването на майката на подс.Н. М. А. - св.Ш.М. А., и св.А. М. Т..

В подкрепа на направения извод за недоказаност на обвинението са и останалите събрани по делото доказателства, сред които и заключението на назначената съдебномедицинска експертиза. От разпита на вещото лице д-р Х.Е. се установява, че липсват характерните белези, които се получават при удар с тояга, кабел и т.н. Според него е възможно такова нараняване да се получи при удар с юмрук, а така също и при удар с вратата на автомобил. Тези изводи той прави на база на разположението на раната, което е точно на ръба на дясното око на пострадалия.

В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата Н. М. А. не е осъществила състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. До този извод съдът е достигнал след детайлен и цялостен анализ на доказателствения материал, събран в хода на съдебното производство.