Решение № 31 от 22.02.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Русе , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивайло А. Йорданов като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520200009 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.И.Г.“ ЕООД, чрез адв. М.Н. депозирана против електронен фиш серия Г № 0003419, издаден от ОДМВР – Русе, с който на дружеството жалбоподател, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл.

461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

С жалбата се релевират твърдения, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и необоснован, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва се извършването на нарушението. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен издадения електронен фиш.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител е депозирало писмено становище, с което се поддържа подадената жалба. С него са ангажирани твърдения, че не е ясно какво е извършеното нарушение, мястото на извършването му, датата на което е извършено и как то е установено. Инвокират се доводи, че липсва описание 1 на нарушението, както изисква разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а единствено е посочен целия нормативен акт – Кодекса за застраховането, а липсата на описание на процесното нарушение, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна, тъй като препятства правото на защита на нарушителя и е недопустимо нарушението да бъде извеждано по тълкувателен път от посочената за нарушена разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Релевират се доводи, че посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението е абсолютно недостатъчно, за да бъде индивидуализирано. Инвоикрат се доводи, касаещи допуснато нарушение и на чл. 647, ал. 3, изр. 2 КЗ, тъй като електронният фиш не е връчен с препоръчано писмо с обратна разписка, а е връчен от органите на КАТ при извършена рутинна проверка. На последно място се излагат доводи, че нарушението е погасено по давност, тъй като същото е извършено на 04.05.2019г., а електронният фиш е връчен на 04.12.2020г. Посочва се, че не са представени доказателства към дата на издаване на електронния фиш дали е налице информация дали има или няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба Районна прокуратура представител.

-

Русе, редовно призована, не изпраща

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалваният електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл.

2

84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.05.2019г., в 14,05 часа, в град Русе, бул. „Христо Ботев“ кв.

„Дружба“ пешеходен светофар посока Разград, с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 655 e било заснето с МПС – товарен автомобил „Ситроен Немо“, с рег. № СВ ХХ ХХ КН, собственост на „М.И.Г.“ ЕООД, което е извършило нарушение на Кодекса за застраховането – нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ, за което на юридическото лице собственик на моторното превозно средство е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Електронният фиш е издаден и изцяло съответства на образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП и не е нарушено правото на защита на наказаното юридическо лице, да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано.

В този смисъл е практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 07.08.2020г., постановено по КАНД № 177 по описа на съда за 2020г. и Решение от 10.11.2020г., постановено по КАНД № 343 по описа на съда за 2020г.

Съгласно тази цитирана съдебна практика на Административен съд – Русе, издаване на електронен фиш за нарушение по Кодекса за застраховането, по аргумент от чл. 647, ал. 3 КЗ, е възможно само за едно нарушение - управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (за разлика от нарушенията по ЗДвП, където са възможни множество нарушения, санкционирани с електронен фиш) и в този случай изпълнителното деяние е само едно, т.е. няма как наказаното лице да изпадне в невъзможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, респективно - да е възпрепятствано да организира защитата си, поради и което посочването на нарушението само с правната му квалификация, макар и неперфектно с оглед изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е достатъчно за индивидуализиране на 3 нарушението, още повече че знанието на закона /вкл. и чл.647 от КЗ / е задължение на всеки.

От приобщените по делото писмени доказателства Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и Протокол от проверка № 1-37-19/06.03.2019г. безспорно се установява, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална и последваща проверка.

Няма спор, че именно юридическото лице е собственик на моторното превозно средство, както и че за същото не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за датата и часа на посоченото нарушение, които факти се установяват от приложението по делото – извлечение от проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ – Гаранционен фонд и справка за собственост на МПС.

Посочената в електронния фиш разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда именно имуществена санкция за юридическо лице или едноличен търговец, който не изпълни задължението си, съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Неснователни са доводите в жалбата, касаещи неяснота при описание на мястото на нарушението. В самия електронен фиш същото е посочено по начин, който в достатъчна степен индивидуализира същото, а именно град Русе, бул. „Христо Ботев“, кв. „Дружба“ пешеходен светофар посока град Разград и не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, да разбере, къде е извършено същото и да организира защитата си, още повече, че самото нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството не е от категорията нарушения, които изискват абсолютно индивидуализиране на мястото на неговото извършване, тъй като задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не се свърза с конкретно място.

По делото е представен Протокол за използване на Автоматизирано 4 техническо средство или система рег. № 1085р-4259, в който мястото на контрол напълно съответства на мястото посочено в електронния фиш като място на нарушението.

Не съставлява нарушение, рефлектирало негативно върху правото на защита на наказаното лице, обстоятелството, че електронният фиш е връчен, чрез службите за контрол, а не с препоръчано писмо с обратна разписка. В случая дружеството е упражнило правото си на жалба срещу електронния фиш и в пълнота е реализирало правото си на защита.

Към датата и часът, на които е прието, че е осъществен състава на нарушението, за което е санкционирано дружеството жалбоподател е безспорно установено и доказано, че към този момент, за автомобила – товарен автомобил „Ситроен Немо“, с рег. № СВ ХХ ХХ КН, собственост на същото не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е от категория на т. н. трайно (продължено) нарушение, което в конкретния случай е осъществено с едно деяние, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на задължение произтичащо от закона за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при това нарушение субектът осъществява непрекъснато състава на нарушението през определен период от време, като създава по този начин едно трайно състояние на нарушение, което продължава до неговото прекратяване, поради и което е правно ирелеванто и не се изисква да бъде посочена точната дата, на която е следвало да бъде сключена застраховката от собственика на моторното превозно средство и това също не е довело до ограничаване на процесуалните права на страната по смисъла на чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, да бъде запознато с приетите за осъществили се факти от обективната действителност, които субсумирани под хипотезиса на правната норма да сочат на осъществен състав на нарушение, съобразно дадената му от наказващия орган правна квалификация, за да може страната да организира адекватно защитата си.

Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че не е ясно какво е извършеното нарушение, мястото на извършването му, датата на което е 5 извършено и как то е установено. Изрично в електронния фиш е посочено, за какво нарушение е ангажирана отговорността на дружеството, а именно за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, вр чл. 461, т. 1 КЗ, посочено е мястото на извършването му – град Русе, бул. „Христо Ботев“, кв. „Дружба“ пешеходен светофар посока град Разград, посочена и датата на извършването му 04.05.2019г., а така също и начина на неговото установяване с автоматизирано техническо средство/система с № TFR1-M 655.

Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.

С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете по чл. 34 предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП.

Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност и тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат до нейното погасяване.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението - 04.05.2019 г., към датата на връчване на електронния фиш – 04.12.2020г., не е изтекъл нито един от двата срока.

6

В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от 20.09.2019г., постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019г.

Отделно от това видно от представената справка за издадени електронни фишове, процесният електронен фиш е съставен на 04.05.2019г.

Връчването на електронния фиш е процесуално действие след налагане на наказанието, поради и което забавянето при връчването на електронния фиш няма за последица незаконосъобразност на същия, доколкото самото връчване на електронния фиш има значение за възникване правото на наказаното лице да упражни правото си да обжалва същия. В случая на дружеството е бил връчен електронния фиш и същото е упражнило правото си на жалба срещу него.