Решение № 2678 от 07.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2678 гр. София, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. В.ова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100505982 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.03.2022 г. по гр.дело № 42396/2019 г., СРС, І ГО, 35 с-в е обявил за недействителна на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на „К.П." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул******* *******, прехвърлителната сделка, оформена с нотариален акт № 50, том III, per. № 7737, дело № 389/2019г. на нотариус Т., вписана в Агенция по вписванията с вх. per. № 33424/03.06.2019г., акт № 152, сключен между „В." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к."Красно село - Борово", ул******* и П. М. Ч., ЕГН **********, с адрес с. Триград, община Девин, област Смолян. Осъдил е „В." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к."Красно село-Борово", ул******* и П. М. Ч., ЕГН **********, с адрес с.

Триград, община Девин, област Смолян да заплатят на „К.П." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул******* *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 624,62 лв., представляваща направени по нас тоящето дело разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците „В." ЕООД, 1

ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к."Красно село - Борово", ул******* и П. М. Ч., ЕГН **********, с адрес с. Триград, община Девин, област Смолян, двамата чрез пълномощника по делото адвокат Я. В. от САК, със съдебен адрес: ул.“******* I“ № ****** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решаващият състав не е извършил цялостна преценка на приложените по делото доказателства, а именно, че претендираното вземане на ищеца „К.П.“ ООД е било обезпечено с налагане на възбрана върху три недвижими имота, че е налице замяна с влязло в сила определение на СГС на първоначалното обезпечение с парична гаранция в размер на 26 213,28 лв., сума равностойна на претендираното вземане, че е извършено плащане в размер на 9700 лв. по сметката на ищеца, съставляваща присъдени лихви иразноски, както и молбата на „В.“ ЕООД до СГС паричната гаранция да бъде приведена на ищеца „К.П.“ ООД на посочената от дружеството сметка. Съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл.135 и чл.133 ЗЗД. Разпоредбата на чл.133 ЗЗД има предвид, че кредиторът има право да се удовлетворява от цялото имущество на длъжника, което не означава блокиране на цялото имущество на длъжника.

Текстът трябва да се тълкува в смисъл, че кредиторът има право на избор от кои имуществени несеквестируеми активи иска да се удовлетвори.

Разпоредбата на чл.135 от ЗЗД е частен случай и специална разпоредба по отношение на чл.133 ЗЗД като има предвид конкретен имуществен актив от патримониума на длъжника, към който да насочи удовлетворяване на вземането си, при условията на фактическия състав на Павловия иск. Това следва от факта, че атакуваните сделки по реда на чл.135 от ЗЗД се обявяват за относително недействителни само по отношение на кредитора-ищец по Павловия иск и то в случай, че длъжникът не е погасил вземането си или не е представил сигурно обезпечение на кредитора. Целта на законовата разпоредба на чл.135 от ЗЗД е да обезпечи кредитора да бъде удовлетворен от конкретен имот на длъжника, но в настоящия случай това е недопустимо, тъй като кредиторът „К.П.“ ООД е с обезпечено парично вземане с парична гаранция. Счита за неоснователно становището на СРС, че е налице осъществен фактически състав на чл.135 от ЗЗД, както по отношение на длъжника, така и по отношение на третото лице П. Ч.. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че „К.П.“ ООД е предявил иска си на 21.07.2019 г., а с определение от 06.07.2019 г. по гр.д. № 28817/2019 г. е допуснато 2 обезпечение чрез възбрана върху три недвижими имота на „В.“ ЕООД. Искът по чл.135 от ЗЗД е предявен след допуснатото обезпечение на вземането на „К.П.“ ООД, предмет на Павловия иск. Ето защо, не е налице увреждане на кредитора след като той е обезпечен по негово искане с конкретно индивидуализирани секвестируеми недвижими имоти на длъжника. Не а налице и субективния елемент на фактическия състав на чл.135 ЗЗД, че „В.“ ЕООД, в качеството му на длъжник съзнава и целенасочено е извършил процесната сделка с цел да навреди на кредитора, след като длъжникът е бил наясно, че допуснатото обезпечение е достатъчна, съобразно искането на самия кредитор, да бъде изцяло удовлетворен. В този смисъл и третото лице П. Ч. също не е придобил прецесния имот, знаейки, че уврежда праводателя на „В.“ ЕООД. В случая е оборена презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл нито „В.“ ЕООД, респ. неговият управител, нито третото лице са недобросъвестни лица, т.е. са действали съзнателно и целенасочено да увредят кредитора „К.П.“ ООД, с цел да създадат несигурност да бъде удовлетворен за вземането си от „В.“ ЕООД. Счита за необосновано становището на съда, че приобретателят/третото лице/ по процесната сделка е недобросъвестен, след като няма данни ответникът „В.“ ЕООД да е погасил вземането на „К.П.“ ООД, което е видно от удостоверението на ЧСИ.

Приобретателят П. Ч. няма как да знае, че гаранцията не е преведена на „К.П.

„ООД и че „В.“ ЕООД дължи и лихви и разноски по изпълнителното дело.

Не са налице кумулативните предпоставки на чл.135 ЗЗД, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното като и да бъде отхвърлен предявения иск от „К.П.“ ООД по чл.135 от ЗЗД срещу „В.“ ЕООД и П. М. Ч.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемото дружество „К.П." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул******* *******, представлявано от С.А..А, упълномощен от управителя В.М.С., чрез пълномощника АД „Г.,Ф, и Т.“, представлявано от управителя адвокат А. Т., със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция, включително заплатено адвокатско възнаграждение..

Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася 3 служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, а при условията на евентуалност чл. 26, ал. 2 ЗЗД от „К.П." ООД срещу „В." ЕООД и П. М. Ч..

Ищецът „К.П." ООД моли съда да постанови решение, с което да бъде обявена за недействителна спрямо него сделката по договор за продажба, обективирана в нотариален акт № 50/2019г. на нотариус Т., с който „В.“ ЕООД продава на П. Ч. правото на строеж върху обективирания в същия нотариален акт недвижим имот. При условията на евентуалност твърди, че сделката между двамата ответници е привидна.

Ответниците са депозирали писмени отговори в срока по чл. 131 ГПК, в които оспорват иска.

Съдът констатира следното:

По делото са представени решение от 01.10.2020г. по гр. д. № 28817/2019г. на СРС, 59 с-в, влязло в сила на 21.10.2021г. и изпълнителен лист, видно от които първият ответник „В." ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумите, посочени в изпълнителния лист. Представен е нотариален акт № 50/2019г., с който „В." ЕООД е прехвърлило на П. М. Ч. правото на строеж за апартамент № 3, подробно описан в нотариалния акт за сумата от 2600 лв.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че П. М.

Ч. е баща на М.П. Ч., управителят на ответното дружество. От представените писмени доказателства се установява, че вземането на ищеца във връзка с издадения изпълнителен лист е било обезпечено с налагане на възбрана, която последствие е била заменена с внасяне на гаранция по сметка на СТС. Като доказателство е приета молба за освобождаване на гаранция и платежно нареждане от 30.12.2021г. Относно размера на дълга, видно от удостоверение, издадено от ЧСИ К., към 22.02.2022 г. задължението по изпълнителното дело 4 е в общ размер на 411 415,30 лв.

От правна страна:

Искът по чл.135 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които той намалява или обременява имуществото си, предназначено, съгласно чл.133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите и по този начин създава опасност за реализиране вземането на кредитора.

Фактическия състав на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД съдържа следните елементи: качеството на кредитор на ищеца преди извършване на сделката, извършването на правно действие от длъжника, с което имуществото му се е намалило, увреда на кредитора и че длъжникът е знаел за увреждането.

Качеството кредитор е обусловено от наличието на действително вземане, което по правило трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му.

Ирелевантно за спора по чл.135 от ЗЗД е дали вземането е ликвидно и изискуемо към момента на осъществяване на разпоредителната сделка, достатъчно е да е възникнало, да е действително и да не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни способи.

СГС намира, че ищецът има вземане от първия ответник, поради което се установява качеството му на кредитор, като това се установява от приложените писмени доказателства-решение № 20213389/01.10.2020г. по гр. д. № 28817/2019г. на СРС, 59 с-в, влязло в сила на 21.10.2021 г., изпълнителен лист и удостоверение за дълг, издадено от ЧСИ К.. Качеството кредитор на ищеца по предявения иск се установява от момента на извършване на увреждащото действие. Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което поначало има вземане, без да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства, като в този смисъл е решение №45/ 01.06.2011г. по гр. д №450/2012 г. Г.К., на ВКС, III , г.о. Изводът е, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска, качеството кредитор на ищеца.

Вторият елемент от фактическия състав е извършването на действие, 5 което уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора.

Съгласно трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС, увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на ктредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да било начин затруднява удовлетворяването на кредитора/ решение № 46/07.03.2016 г. по гр.д. № 4352/2015 г. на ВКС, IV г.о. По делото се установява, че с нотариален акт № 50/2019г., „В." ЕООД е прехвърлило на П. М. Ч. правото на строеж за апартамент № 3, подробно описан в нотариалния акт за сумата от 2600 лв., като по този начин е намалил своето имущество, което би затруднило удовлетворяването на кредитора. В решение 149/12.11.2013 г. по т.д. 422/2012 г., ТК, I ТО на ВКС, съдът приема, че увреждане е налице за кредитора и при осъществена прехвърлителна сделка с вещ, собственост на длъжника, доколкото с последната сделка имуществото на длъжника се намалява.

Увреждане за кредитора е налице и при възмездност на отчуждителната сделка с вещта, доколкото до осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума от продажбата да не е налице и следователно да не може да служи за удовлетворение на кредитора.