Решение № 70 от 02.05.2018, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70 02.05.2018г. гр.Несебър

В ИМЕТО

НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

Председател:

Йорданка Майска-Иванова секретар Диана Каравасилева като разгледа докладваното от съдия Майска

Гражданско дело № 1 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление ***-р П.Д.№ 25, офис-сграда Л., ет.2, офис 4, представлявана от изп.директори Н.С.и М.Д., заявена чрез пълномощника юк.Р.Р. против Х.Г.Б. с ЕГН-********** ***.

Моли се съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено, че съществува вземането на ищеца по Заповед № 425/01.09.2017г., постановено по ч.гр.д. № 793/2017г. по описа на РС-Несебър, по силата на която ответникът дължи на ищеца сумата от 6855,35лв., от които 2863,52лв. –главница, представляваща неизплатено задължение по договор за паричен заем № 4998/20.01.2015г. между „Креди Йес“ ООД като заемодател и ответника Х.Б. като заемател, вземането по който е прехвърлено с договор за продажба на вземания от 03.12.2015г. на „Свеа Файненс България“ ЕООД, която от своя страна е прехвърлила същото вземане д договор за прехвърляне на вземания от 03.10.2016г. на ищеца по настоящото дело.

Претендират се и сумата от 1206,91 лева

- договорна лихва за периода от 22.03.2015г. до 20.01.2017г., сумата от 1782,50 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.03.2015г. до 20.01.2017г., сумата от 1002,42 лева - обезщетение за забава за периода от 23.03.2015г. до 30.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата и сумата от 187,11 лева, представляващи разноски по заповедното производство, от които 137,11 лева - заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по исковото производство. Представят се писмени доказателства. Направени са доказателствени искания под условие, че ответникът извърши оспорвания.

В с.з. на 16.04.2018г. процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и отправя заявление за неприсъствено решение навеждайки, че са налице предпоставките по чл.238 и сл. от ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.

В месечния срок не е постъпил писмен отговор от ответната страна. Не сочи писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания.

Не е взето становище по представените доказателства и направените от ищеца доказателствени искания.

Несебърски районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, намира, че са налице предпоставките за постановяване на непрсъствено решение, а именно: С разпореждане от 24.01.2018г. по реда на чл.131 от ГПК, връчено на ответника чрез майка му на 06.02.2018г., същият е уведомен за последиците по чл.238, ал.1 от ГПК. Въпреки това, както бе посочено по-горе в месечния срок не е постъпил писмен отговор от ответника, същия не се явява в първо по делото заседание, след като е редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е отправил до съда искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК в случай, че са налице предпоставките за това. Следователно настоящата инстанция констатира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 т.1 от ГПК.

По отношение наличието на втората предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК: Не се спори по делото, между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6855,35лв., от които 2863,52лв. – главница, представляваща неизплатено задължение по договор за паричен заем № 4998/20.01.2015г. между „Креди Йес“ ООД като заемодател и ответника Х.Б. като заемател, вземането по който е прехвърлено с договор за продажба на вземания от 03.12.2015г. на „Свеа Файненс България“ ЕООД, която от своя страна е прехвърлила същото вземане с договор за прехвърляне на вземания от 03.10.2016г. на ищеца по настоящото дело. Претендират се и сумата от 1206,91 лева - договорна лихва за периода от 22.03.2015г. до 20.01.2017г., сумата от 1782,50 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.03.2015г. до 20.01.2017г., сумата от 1002,42 лева - обезщетение за забава за периода от 23.03.2015г. до 30.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата и сумата от 187,11 лева, представляващи разноски по заповедното производство, от които 137,11 лева - заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.

За горното задължение от страна на ищеца е подадено заявление и е образувано ч.гр.д. № 793/17г. по описа на РС-Несебър, по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е и постановено разпореждане до заявителя за предявяване на установителна претенция на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Предвид горното в срока по чл.415, вр.чл.422 от ГПК се предявява настоящата претенция.

Горните обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства – заверено копие от цитирания договор и фактури. Ответникът не оспорва претенцията.

С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства съдът намира предявената установителна претенция за вероятно основателна, поради което констатира, че е налице и предпоставката на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.

С оглед гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД е установителен, тъй като срещу ответника вече има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 793/18г. по описа на РС-Несебър. Видно от събраните писмени доказателства ищецът безспорно установява претендираната сума, поради което искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

В тежест на ответника следва да се възложат на основание чл.78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски за д.т. в размер на 137,11лв. при образуване на настоящето дело и 350лв. възнаграждение за юрисконсулт, съобразно чл.78, ал.8 ГПК и по аргумент от чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като в тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящето дело.

Водим от горното съдът

Р Е Ш

И:

ПРИЕМА за установено по отношение на ответника Х.Г.Б. с ЕГН-********** ***, че съществува вземането н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление ***-р П.Д.№ 25, офис-сграда Л., ет.2, офис 4, представлявана от изп.директори Н.С.и М.Д., заявена чрез пълномощника юк.Р.Р. по Заповед № 425/01.09.2017г., постановена по ч.гр.д. № 793/2017г. по описа на РС-Несебър в размер на 6855,35лв., от които: 2863,52лв. – главница, представляваща неизплатено задължение по договор за паричен заем № 4998/20.01.2015г. между „Креди Йес“ ООД като заемодател и ответника Х.Б. като заемател, вземането по който е прехвърлено с договор за продажба на вземания от 03.12.2015г. на „Свеа Файненс България“ ЕООД, която от своя страна е прехвърлила същото вземане с договор за прехвърляне на вземания от 03.10.2016г. на ищеца по настоящото дело; сумата от 1206,91 лева - договорна лихва за периода от

22.03.2015г. до 20.01.2017г., сумата от 1782,50 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.03.2015г. до 20.01.2017г., сумата от 1002,42 лева - обезщетение за забава за периода от 23.03.2015г. до 30.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Х.Г.Б. с ЕГН-********** ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.“

ЕАД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление ***-р П.Д.№ 25, офис-сграда Л., ет.2, офис 4, представлявана от изп.директори Н.С.и М.Д., заявена чрез пълномощника юк.Р.Р. сумата от 187,11 лева, представляващи разноски по заповедното производство, от които 137,11 лева - заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Х.Г.Б. с ЕГН-********** ***, да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление ***-р П.Д.№ 25, офис-сграда Л., ет.2, офис 4, представлявана от изп.директори Н.С.и М.Д., заявена чрез пълномощника юк.Р.Р. сторените разноски в исковото производство, както следва: 137,11 лева за заплатена държавна такса и 350 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

УКАЗВА на страната, срещу която е постановено решението – Х.Г.Б. с ЕГН-********** ***, че може да поиска от ОС-Бургас неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 от ГПК.

ОСВОБОЖДАВА

Ч.Гр.Д. № 793/2018г. по описа на РС-Несебър, като ВРЪЩА същото в гражданско деловодство.

УКАЗВА

Заверен препис от настоящото решение да се приложи по ч.гр.д. № 793/2018г. на НРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: