Определение № 16012 от 27.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16012 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Частно гражданско дело № 20261110104475 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 420 ГПК.

По искане на заявителя И. Б. съдът е издал заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.03.2026 г. и изпълнителен лист от същата дата срещу длъжника „О. Д.“ АД, като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумите в размер на: 1 239 353,64 евро, от която сумата от 983 614 евро, представляваща незаплатена главница, и сумата от 255 739,64 евро, представляваща дължима възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.08.2012г. до 17.12.2025г., въз основа на сключено споразумение от 17.12.2025 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, ведно със законната лихва за период от 20.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 24 787,07 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 евро.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило искане по чл. 420 ГПК от длъжника „О. Д.“ АД - видно от приложената към възражението покана за доброволно изпълнение, връчена на 23.03.2026г. на упълномощения представител на дружеството адв. ДД. Ш.- Л. Съдът приема, че представената покана за доброволно изпълнение, връчена на 11.03.2026г. на лицето И. Б. /с посочено качество на служител на длъжника/ не удостоверява надлежно проведена процедура по връчване, доколкото е връчена в нарушение на чл. 46, ал. 3 ГПК на лице пряко заинтересовано от изхода на делото, а именно заявителя в заповедното производство, поради което следва да се приеме, че срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК е спазен.

В молба от 24.04.2026г. е обективирано искане за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, тъй като е представено доказателство, че вземането не се дължи – договор за заем от 03.09.2009г., сключен между „О. Д.“ АД и И. Б. с уговорен падеж 03.09.2012г. Длъжникът сочи, че предвид липсата на доказателства за удължаване на срока на договора за заем вземанията по него са погасени с изтичане на погасителна давност към 04.09.2017г., поради което се явяват недължими. Излага доводи за недействителност на представеното споразумение с нотариална заверка на подписите и съдържанието по смисъла на чл. 38 и чл. 40 ЗЗД.

За да се произнесе по молбата за спиране на изпълнението, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 420, ал. 2 ГПК, когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре. В случая, както беше посочено, длъжникът основава искането си за спиране с твърденията, че вземанията по представеното нотариално заверено споразумение, свързани със сключен договор за 1 заем от 03.09.2009г., са погасени по давност, както и поради недействителност на представеното споразумение на основание чл. 38 и чл. 40 ЗЗД.

С така отправеното искане за спиране длъжникът навежда доводи, че вземането е погасено по давност, но не представя доказателства за недължимост по смисъла на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК. Такива доказателства биха били писмени документи, удостоверяващи плащането на задължението от страна на длъжника, респективно всякакви писмени документи, изходящи от кредитора като разписки за плащане, с които той признава плащането на дълга от страна на длъжника. Това следва да бъдат все писмени документи, непосредствено свързани с изпълнението на задължението на длъжника към кредитора. Такива доказателства в разглеждания случай не са представени пред заповедния съд.

На следващо място, възражението за погасяване на вземането по давност не може да бъде обсъждано в производството по чл. 420, ал. 2 ГПК. Спорът погасено ли е вземането по давност, респ. започнала ли е да тече такава и откога не може да се разреши от заповедния съд в рамките на заповедното производство. Целта на последното се заключава единствено в това да се отговори на въпроса дали вземането е спорно или безспорно, респ. ако не е спорно, кредиторът да се снабди с изпълнително основание по един по-облекчен ред. Няма пречка възражението за изтекла погасителна давност да се релевира от длъжника още в заповедното производство с възражението по чл. 414 ГПК. В този случай то обвързва исковия съд да го разгледа в производството по чл. 422 ГПК. Възражението на длъжника за изтекла погасителна давност е материалноправно възражение и може да бъде преценявано единствено в исковото производство, където да се събират доказателства и правят евентуални оспорвания относно валидното възникване на задължението, момента на изискуемостта на задълженията, съответно спиране и прекъсване на давността.

Производството по чл. 418, ал. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е формално и едностранно. В това производство съдът ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ – нотариално заверено споразумение по чл. 417, т. 3 ГПК и за размера на дълга по него. Ето защо по отношение на възражението на длъжника за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания, настоящият съдебен състав приема, че същото не може да бъде разглеждано в производството по чл. 420 ГПК. И това е така, тъй като произнасянето по възражението за давност предпоставя вече направена констатация от съда за съществуването на вземането. Такава констатация обаче може да бъде направена само в рамките на исково производство. Безпредметно е да се решава въпроса за изтекла погасителна давност, ако не е установено действителното съществуване на спорното вземане.

На следващо място длъжникът изтъква доводи за недействителност на процесния споразумение, доколкото заемодателят и управителят на дружествотозаемополучател са едно и също лице и управителят не е разполагал с надлежно учредена представителна власт да договаря сам със себе си, респективно е сключил процесното споразумение във вреда на дружеството. От представените към искането писмени доказателства обаче не може да се направи категоричен извод в подкрепа на твърденията на длъжника за недействителност на процесното споразумение. Липсват доказателства относно обстоятелството, че за И. Б. е била изключена възможността да договаря в лично качество и в качеството на управител на длъжника, както и че е договарял във вреда на дружеството. Длъжникът има възможност да релевира възраженията си за недействителност в исковото производство, в случай че заявителят предяви исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, или да заведе самостоятелни искове срещу заявителя, в които да установи със сила на пресъдено нещо твърденията си. С оглед едностранния характер на производството по чл. 420 ГПК съдът няма правомощие да установи обема на представителната власт на И. Б., и дали сключеното споразумение е нищожно на твърдените от длъжника основания, а посочените обстоятелства могат да бъдат установени единствено в хода на бъдещо исково 2 производство. От друга страна, съдът намира, че представените към искането по чл.

420 ГПК писмени доказателства не са убедителни такива по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК, доказващи твърденията на длъжника за недействителност на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Ето защо, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, поради което искането в тази насока на длъжника следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „О. Д.“ АД ЕИК: . за спиране на принудително изпълнение на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.03.2026 г., издадена по ч.гр.д. № 4475/2026 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Определението може да се обжалва от молителя „О. Д.“ АД с частна жалба, подадена до Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис.

Препис от разпореждането да се връчи на „О. Д.“ АД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3