Решение № 3761 от 04.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11936/2024
- Вид
- Решение № 3761
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.48, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.154 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3761 гр. София, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100511936 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗАД „Алианц България“ срещу решение №4277/11.03.2024г. по гр.д. №64951/2021 г. на Софийския районен съд, 58 състав, с което са отхвърлени предявените от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД против „ЗАД АРМЕЕЦ” АД искове: по чл. 411 КЗ – за сума в размер на 1542,30 лв., претендирана като регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на застраховател по застраховка „Каско” за щети на автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№ ********, причинени от застрахован при „ЗАД АРМЕЕЦ” АД лек автомобил „Опел Астра“ рег.№ ******** по застраховка “Гражданска отговорност” водач при пътно-транспортно произшествие от 14.09.2019 г. в гр.София, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на завеждане на исковата молба 15.11.2021 г. до окончателното изплащане; както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 279,35 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в периода 03.02.2020 г.- 15.11.2021 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с доказателствата и при нарушение на процесуалния закон. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд не е 1 оценил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и че е налице противоречие на крайните изводи на съда с действителните факти.
Съдът не е съобразил, че по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата участници в ПТП, в който водачът на МПС „ Опел“ модел „Астра" с peг. № ******** - С.Х., е признала вината си за настъпването на ПТП. Горното се потвърждава от разпита на допуснатите свидетели, както и от заключението на САТЕ, в което е посочен механизъм на ПТП. Видно от същия, участъкът, от където е излизал л.а. марка „ Опел" модел „Астра" с peг. № ******** е междублоково пространство. Счита, че именно водача на л.а. Опел е проявил виновно и противоправно поведение, като в нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП при маневра за завой наляво поради недостатъчен контрол е навлязъл в съседната пътна лента, отнел е предимството на попътно движещия се в нея лек автомобил и е предизвикал процесното ПТП.
На следващо място, съдът бил допуснал процесуално нарушение при разпределяне на доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че негова е тежестта да установи, че л.а. Тойота се е движел по път с предимство. Счита, че съдът не е съобразил презумпциятана чл.45, ал.2 от ЗЗД. При правилно прилагане на същата, в тежест на ответника било да установи, че застрахования при него водач не носи вина за настъпването на ПТП, т.к. именно той се е движел по път с предимство. Освен това, процесните обстоятелства се установявали от протокола за ПТП и разпита на св. И..
Счита, че при обсъждане на събраните по делото доказателства в съвкупност, предявените искове се доказват изцяло по основание и размер.
Предвид изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да ги уважи изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЗАД Армеец“ АД на подава отговор на жалбата в срока по чл.263 ал.1 ГПК. В о.с.з. поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С ъ д ъ т , като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради 2 което и на основание чл.272 ГПК препраща към същите. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху механизма на процесното ПТП и въпроса чия е вината за неговото настъпване.
Оплакванията във въззивната жалба относно неправилно разпределение на доказателствената тежест от съда с доклада по делото, е неоснователно. В тежест на ответника е била възложено да докаже: твърдения договор за застраховка Каско, твърдяното ПТП, настъпило по вина на застраховано при ответника лице и твърдението си, че застрахования при него водач се е движел по път с предимство, както и че събитието представлява покрит застрахователен риск, настъпването на щетите в причинна връзка с ПТП и размера на претендираното за възстановяване застрахователно общезщетение.
Вината е психично отношение на дееца към деянието и неговите последици и именно поради този неин субективен характер, ищецът, който следва да проведе пълно главно доказване на материалноправните предпоставки на деликта, много трудно би разполагал с преки доказателства за същата. По тази причина, законодателят го е освободил от задължението да я доказва, като с чл.45, ал.2 от ЗЗД е въведена презумпция за съществуването й – тя се предполага до доказване на противното.
Презумпцията обаче обхваща само и единствено този елемент от деликтния състав, като всички останали елементи са в доказателствена тежест на ищцовата страна. По общото правило на чл.154 от ЗЗД всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания. В случая, в исковата молба, именно ищецът е навел твърдението, че застрахованият при него водач се е движел по път с предимство, както и като цяло е изложил твърдения за фактите, при които е настъпило процесното ПТП. Ето защо и правилно СРС му е указал, че тежестта за установяване на тези факти, вкл. и твърдението, че застрахования при ищеца водач се е движел по път с предимство, е негова.
3
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства констативен протокол за ПТП, двустранно подписан, разпитани са свидетели – двамата водачи, изслушано е и заключението на САТЕ.
Според подписания от двамата водачи двустранен констативен протокол и възприетото от вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, на 14.09.2019 г., около 11:40 часа, лек автомобил „Опел Астра”, с рег.№ ********, се е движел в гр. София по ул. Ген. Кирил Ботев“, с посока към ул. „Георги Измирлиев“. В същия момент по ул. „Георги Измирлиев“, с посока от ул. „Костенски водопад“ към ул. „Тодор Каблешков“, се е движел лек автомобил „Тойота Рав 4”, с рег.№ ********, като в района на кръстовището с ул. „ген. Кирил Ботев“, траекториите на двата автомобила са се пресекли и е настъпило съприкосновение между тях.
При разпита в о.с.з. свидетелят Т.И. е завил, че на процесната дата е управлявал л.а. Тойота по „главната“ улица за кв. „Гоце Делчев“, в частта й, която става вече перпендикулярна на бул. „Тодор Каблешков“. От негово дясно, от паркинг на междублоково пространство излязъл черен автомобил, управляван от дама, който го ударил. Посочва, че мястото, от което черният автомобил е излязъл, не е улица, а нещо като връзка между блоковото пространство и улицата, по която се е движел той. Не са спорили за вината, дамата признала, че се е разсеяла, подписали протокол.
Свидетелката С.Х., разпитана, заявява, че се е движела по ул. „Кирил Ботев“, която е еднопосочна. При навлизането си в У-образно кръстовище, свидетелката се засякла с друг автомобил, който се движел направо и отляво на нейния. Уточнява, че улицата, по която тя се движела, била тясна и разбита.
Ударът настъпил, след като тя вече е била навлязла в другата улица, по която се движел другият автомобил, в неговата дясна лента. Възприела го едва след като настъпил удара.
И двамата водачи са заявили, че на мястото е нямало пътна маркировка.
От заключението на САТЕ се установява, че от страната на водача на л.а.
Тойота, непосредствено преди кръстовището с ул. „Ген. Кирил Ботев“ има поставен пътен знак Г1 „Движение само направо след знака“, а в началото на ул. „Ген. Кирил Ботев“ пътен знак Б1“Забранено влизането на ППС“.
В обсъдения от СРС двустранен протокол за ПТП, С.Х. е отбелязала „поемам вината“.
В заключението на САТЕ е посочено, че от техническа гледна точка, ако участъкът от ул. „Ген. Кирил Ботев“, в района на процесното ПТП е със статут на паркинг, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. Опел Астра, който при излизане от паркинг пространство не е пропуснал движещия се по ул. „Георги Измирлиев“ лек автомобил. Ако 4 участъкът е със статут на улица, причина за настъпване на ПТП е поведението на л.а. Тойота, който не е пропуснал идващия от дясната му страна л.а. Опел.
При тези данни по делото съдът намира следното по спорния между страните въпрос за вината за настъпване на ПТП:
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Съгласно чл.48, ал.1 от
ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.
Съгласно чл.37, ал.3 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.
По делото липсват каквито и да било данни, че участъкът от ул. „Ген.
Кирил Ботев“, по който се е движел л.а. Опел, е обозначен като паркинг с пътен знак или с маркировка. Обстоятелството, че участъкът преминава между жилищни блокове и се ползва за паркиране от гражданите, не му придава статут на паркинг, двор или друг вид крайпътна територия по см. на чл.37, ал.3 от ЗДвП пр. Напротив, по делото има категорични данни, че участъкът е улица, с поставен знак Б1“Забранено влизането на ППС“, т.е. улицата е била с еднопосочно движение, като л.а. Опел се е движил в разрешената посока. На кръстовището с ул. „Георги Измирлиев“ именно дясно стоящият л.а. Опел е бил с предимство, съобразно правилото на чл.48, ал.1 от ЗДвП, доколкото не са установени основания за приложение на чл.37, ал.3 ЗДП – няма данни зоната да представлява паркинг или друг вид крайпътна територия, нито на чл.50, ал.1 от ЗДвП – няма данни ул. „Георги Измирлиев“ да е била сигнализирана като път с предимство със съответния пътен знак.
Обстоятелството, че водачът на л.а. Опел е възприел вината си за настъпване на ПТП и е посочил това в двустранно подписания протокол за ПТП, не обвързва съда, доколкото протоколът няма материална доказателствена сила и механизмът на ПТП подлежи на установяване по делото. От анализа на събраните доказателства, въввивният съд достига до извода, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. Тойота, който, възприемайки ул.
Разпечатката съдържа 45 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53f09785-5095-4dba-bbca-0e67738a99b2