Решение № 2786 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2786 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20241100508299 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 5364 от 26.03.2024г. по гр.дело № 42027/2023г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав, са отхвърлени предявените при условията на обективно кумулативно съединяване от М. А. Б. срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, осъдителни искове с правно основание чл. 7 от КРБ, вр. чл. 49 от ЗЗД,вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 540 лева имуществени вреди и сумата от 5000 лева за неимуществени вреди.

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба с вх. № 180047/03.06.2024г. от ищцата М. А. Б., в която са изложени оплаквания за неговата недопустимост и неправилност. Въззивницата счита, че съдът не се е произнесъл по предмета на делото, не е обсъдил всички доказателства и доводи на страната. Сочи, че за да отхвърли предявените искове съдът е изследвал дали законодателната дейност на Народното събрание по приемането на ЗУЕС е правомерна, докато в исковата молба подобни твърдения не са се съдържали. Ищцата единствено е поддържала, че посоченият нормативен акт не урежда напълно регулираните от него обществени отношения. Твърди се, че в исковата молба е посочено, че претендира от Държавата обезщетение за вреди, които са причинени от действията на съдии, които съобразявали установена съдебна практика и приемали, че ответник по искове с правна квалификация чл. 40 ЗУЕС е етажната собственост, представлявана от управителя, от което следвало, че останалите етажни собственици, които не са оспорили решението на общото събрание, не стават ответници и не се представляват от управителя. Това било пренасяно и в издаваните изпълнителни листове при уважен иск по чл. 40 ЗУЕС, в които като длъжник се посочвала етажната собственост, в резултат на което частният съдебен изпълнител не можел да предприеме действия по принудително събиране на вземанията (разноските), присъдени в полза на етажния собственик, по чието искане е било отменено решението на общото събрание, тъй като няма как да ангажира 1 отговорността на лица, които не са вписани в изпълнителния лист. Такъв бил случаят и с издадения в полза на жалбоподателката изпълнителен лист по гр.дело № 25594/2017г. по описа на СРС, с който в нейна полза са били присъдени разноски, платими от етажната собственост чрез неупълномощен управител. Запори по отношение на етажната собственост не можели да бъдат налагани, поради което вземанията ставали несъбираеми. Не било съобразено от съда, че в ЗУЕС липсва правна регламентация на реда, по който да бъдат събрани от ЧСИ вземания по изпълнителен лист, издаден срещу етажната собственост.

Счита, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено, евентуално - отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Държавата чрез министъра на финансите, с който се оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Заявена е претенция за разноски.

Постъпила е и втора въззивна жалба с вх. № 342712/28.10.2024г., подадена от отново от М. А. Б., която е насочена срещу постановеното по реда на чл. 247 ГПК съдебно решение № 17236 от 25.09.2024г. по гр.дело № 42027/2023г. по описа на СРС, 42 състав, с което е оставено без уважение искането на ищцата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по делото. Изложени са съображения за неговата неправилност, като е отправено искане за неговата отмяна.

Държавата чрез министъра на финансите е подала отговор на тази въззивна жалба, като отново оспорва нейната основателност. Счита, че не е била допусната очевидна фактическа грешка, поради което моли решението да бъде потвърдено. Изложени са доводи, че Държавата не е надлежен ответник в производството по делото, тъй като с въззивната жалба на ищцата срещу решението по чл. 247 ГПК са били направени уточнения на исковата молба, от които ставало ясно, че вредите, чието обезщетение претендира, са причинени от актовете и действията на съдия при СРС.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

1) По отношение на въззивната жалба с вх. № 180047/03.06.2024г., насочена срещу решение № 5364 от 26.03.2024г. по гр.дело № 42027/2023г. по описа на Софийски районен съд, 42 състав.

Така депозирана въззивна жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Производството по гр. дело № 42027/2023 г. по описа на СРС, 42 състав е образувано по искова молба, подадена от М. А. Б. против Република България, с която са предявени искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата твърди, че е собственик на имот в етажна собственост в гр. София, ж.к. **** и е предприела действия за отмяна на решения на общи събрания на етажната собственост, за което е било образувано гр. дело № 25594/2017г. по описа на СРС, 157 състав. Твърди, че предявеният от нея иск по чл. 40 ЗУЕС е бил уважен, като за направените по делото 2 разноски в размер на 540 лева е бил издаден изпълнителен лист от 21.08.2018г. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 20189240401058 при ЧСИ Г.К., като е бил представен и списък на собствениците с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. В хода на принудителното изпълнение обаче се оказало, че за ищцата е невъзможно да получи присъдените й по законен път разходи по делото, които били значителни за нея, поради което съдебният изпълнител е прекратил делото. Поддържа, че в ЗУЕС липсва регламентация относно реда за събиране на вземания от Етажната собственост. При извършено проучване ищцата установила, че етажната собственост била определена като субект с особена самостоятелна правосубектност, която представлявала съвкупност от правото на собствениците върху общите части на сградата и тя като субект се отграничавала от отделните собственици и не била нито юридическо, нито физическо лице.

В ЗУЕС била регламентирана възможност да се издава изпълнителен лист срещу етажен собственик, както и възможност да се водят искове срещу етажната собственост. Не била регламентирана обаче, възможността при спечелено дело срещу етажна собственост и издаден изпълнителен лист неговото парично изпълнение. В ЗУЕС нямало регламентация относно материалната отговорност на етажната собственост, която е ответник по делото, поради което била установена съдебна практика като ответник да се посочва етажната собственост, действаща чрез своя управител, а не отделните етажни собственици, като това се пренасяло и в диспозитива на съдебното решение. Независимо че отделните собственици са известни, те не ставали страна по делото срещу етажната собственост, не се посочвали в издаваните изпълнителни листове и не били задължени по решението. Поради липсата на подобна регламентация съдиите не вписвали в изпълнителния лист конкретно осъдени лица, които не са участвали в процеса. Вследствие на това и на непълната уредба в ЗУЕС, което било извършено от законодателния орган на Държавата, се нарушавали в противоречие на Конституцията права на граждани, които са осъдили етажната собственост. Държавата отговаряла на основание чл. 7 от Конституцията поради законовата регламентация на етажната собственост, оставяща неуредени тези обществени отношения. Отбелязва, че в ЗУЕС няма регламентация относно материалната отговорност на отделните етажни собственици и провеждането спрямо тях на принудително изпълнение. Ищцата твърди, че е претърпяла вреди именно поради правната регламентация на етажната собственост и липсващата правна уредба на отговорността й. Достъпът до удовлетворяване на вземането с изпълнителен лист бил преграден и не можел да бъде реализиран поради липсата на вътрешноправни средства за защита. Празнината в закона не можела да бъде попълнена чрез прилагането на друг законов текст, а Народното събрание като законодателен орган е оставило без разглеждане проблемите на ЗУЕС.

При тези твърдения ищцата претендира от Държавата обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 540 лева, представляваща присъдените й разноски по гр.дело № 25594/2017г. по описа на СРС, 157 състав, за които е бил издаден изпълнителния лист от 21.08.2018г. и които суми са останали несъбрани по изпълнително дело № 20189240401058 при ЧСИ Г.К.. Претендира и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, претърпени в резултат на невъзможността да събере присъдените в нейна полза разноски, предвид липсата на уредба в ЗУЕС.

С уточняваща молба от 12.10.2023г. ищцата е посочила, че вредите, които е претърпяла, са причинени от незаконосъобразния изпълнителен лист без идентифицирани в него длъжници, който е издаден въз основа на съдебна практика, касаеща особения субект Етажна собственост.

При горните твърдения и след извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо. Неоснователни са в тази връзка оплакванията, че районният съд не се е произнесъл по предмета на делото и е разгледал непредявени искове. Въззивният съд счита, че първата инстанция не се е произнесла по правопораждащи факти, които да не са били заявени от ищцата в исковата 3 молба. Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Правилно районният съд е приел, че исковите претенции за обезщетение на вреди се основават на твърдения за недобра регламентация на ЗУЕС, която не позволява реализиране на права на отделен етажен собственик да събере присъдените в негова полза разноски при уважен иск по чл. 40 ЗУЕС. Изрично се сочи от ищцата, че в посочения нормативен акт липсва регламентация относно реда за събиране на вземания от Етажната собственост, както и че не е уредена възможност за изпълнение на издаден изпълнителен лист при спечелено дело срещу етажна собственост. По същия начин ищцата твърди, че противоконституционно се нарушават правата на граждани, които са осъдили етажната собственост, именно поради непълната уредба в ЗУЕС, което е било извършено от законодателния орган на Държавата. Вредите се твърди да са настъпили от липсата на регламентация в ЗУЕС относно материалната отговорност на отделните етажни собственици и провеждането спрямо тях на принудително изпълнение. Ищцата твърди, че е претърпяла вреди именно поради правната регламентация на етажната собственост и липсващата правна уредба на отговорността й. В действителност на някои места от исковата молба ищцата излага твърдения за съдебна практика и действия на съдия, който е издал процесния изпълнителен лист без да посочи конкретно отделните етажните собственици, но след това изрично е посочено, че тези действия на съдията и приетата съдебна практика са следствие на непълните и незавършени закони, както и на липсата на регламентация в ЗУЕС относно материалната отговорност на етажната собственост. Освен това, след указания на въззивния съд в открито съдебно заседание от 13.02.2025г., ищцата е посочила, че вредите са настъпили от законодателната уредба на представителството на етажните собственици в производството по чл. 40 ЗУЕС, уредена в чл. 41 ЗУЕС, в резултат на което предварително са й били отнети права. Тоест самата уредба по ЗУЕС, така както е приета от Народното събрание преди възникване на спора, препятства реализирането на правата на ищцата. Още повече, че в пледоарията си по същество въззивницата изрично е посочила, че вредите й са резултат от държавно въведеното регулиране на производството по отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост. Предвид изложеното, съдът намира обжалваното решение за допустимо и постановено при участието на надлежен ответник.