Решение № 2242 от 03.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2242 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20211100514881 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20169695 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 57561/2020 г. на СРС, I ГО, 174 състав, са отхвърлени предявените от „Софийска вода“ АД срещу Д. Д. П., че същата дължи на „Софийска вода“ АД, сумата в размер на 954,66 лв., представляваща стойността на водоснабдителни услуги в имот с адрес гр. София, ул. „*******, за периода от 03.02.2016 г. до 05.07.2019 г., ведно със законната лихва от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 154,93 лв. за периода от 05.03.2016 г. до 05.07.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44325/2019 г. по описа на СРС, 174 състав.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Моли се отмяна на решението в цялост и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционнното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ЗЗД.

Между страните не се спори, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот - находящ се в гр. София, ул. „*******.

По смисъла на § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот, като възраженията на въззивника за липса на сключен индивидуален писмен договор са неоснователни предвид наличието на специална законова уредба, която уреждаща обществените отношения по повод доставката на вода с оглед спецификата на този вид услуги. Не следва да бъдат споделени възраженията на ответника и за неприложимост на общи условия поради нарушаване на разпоредби на ЗЗП, тъй като общите условия се прилагат в отношенията с всички потребители на ВиК услуги при съблюдаване на приложимите разпоредби, уреждащи обществените отношения по повод доставката на вода с оглед спецификата на този вид услуги, които са предмет на засилено държавно регулиране, което гарантира именно правата на потребителите. Поради това и правната уредба на отношенията между потребителите и ВиК операторът, който извършва дейност в съответната обособена територия съгласно чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, е специална и подробна, осигуряваща защита правата на икономически по-слабата страна. С уреждане приложимост на общите условия без изричното им приемане се цели именно защита на потребителя с оглед 2 внасяне на сигурност в облигационната връзка, като одобряването на ОУ от регулаторния орган създава необходимите гаранции за законосъобразност на съдържанието им.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г. Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът са упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Въззвиникът не е навел конкретни твърдения кои точно клаузи от ОУ счита за неравноправни, като съдът и при извършена проверка не констатира наличието на такива.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице облигационни отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи условия, в този смисъл наведеният довод във въззивната жалба за липса на облигационно правоотношение се явява неоснователен.

С оглед изложеното съдът приема, че сумата, начислена по издадените от ищцовото дружество фактури не е изчислена с реални отчети, въпреки наличието на индивидуален водомер, по причина, че същият е технически и метрологично неосигурен, поради което не са спазени законовите изисквания.

Доколкото не е спорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в сграда – етажна собственост, то отчитането на изразходваното количество вода се извършва по реда на чл. 32, ал. 2 от 3

Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, т. е. отчитането е по общия водомер на водопроводното отклонение и по индивидуалния водомер на потребителя, който е монтиран в неговия имот. Задължение на оператора на водоснабдителната система е само монтажът, поддръжката и контрола на водомерите на водопроводните отклонения, но не и на индивидуалните водомери на потребителите.

Индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на разходваното количество питейна вода в сгради- етажна собственост, са собственост на потребителите на ВиК услуги, като задължение на ВиК операторът е само да пломбира холендера на индивидуалните водомери към водопроводната тръба при това за сметка на потребителя. Всяка от страните може да повдигне въпроса за метрологичните качества на средството за техническо измерване /СТИ/ като за целта инициира проверка на средството чрез метрологична експертиза. По делото липсват данни за провеждане на тази процедура; липсват данни и за демонтиране пломбата на холендера от страна на ВиК доставчика съгласно правомощието му по чл. 20 от Общите условия. Съгласно разпоредбата на чл.34а от Наредба № 4/2004г., на която се позовава и ищеца, периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради- етажна собственост, се извършват през 10 години, като същите са за сметка на потребителите /чл. 34а, ал. 2/. Нормативно предвидено е, когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1 (т. е. изминали повече от 10 години от монтажа на водомера или последната негова проверка) срокът за извършване на проверката е три месеца, както и в случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал. 6 от наредбата /чл. 34а, ал. 5 от Наредбата/. Съгласно чл. 21 от ОУ когато представителят на ВиК оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца. В общите условия е изрично предвидено, че след изтичане на срока, в който потребителят следва да изпълни предписанието за извършване на периодична проверка, ВиК операторът начислява служебно изразходвано количество питейна вода – по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като същото се завишава всяко тримесечие с 1, 0 куб. м. за всеки обитател. Аналогична е уредбата съгласно чл. 34а, ал. 5, цит. по-горе, която препраща към възможността след изтичане на тримесечния срок за извършване на проверка на водомера, при неизвършена такава, да се начислява служебно количество изразходвана вода.

Клаузата на чл.21 от ОУ урежда изрично начина на начисляване на количеството изразходвана вода по време на срока на предписание, но доколкото технически е необходим демонтаж на водомерите, то за периода до ново пломбиране, не би могло да се извърши реален отчет, следва да се приложи аналогично предвиденият начин за начисляване на количества 4 изразходвана вода в хипотезата на направено предписание за отстраняване на установена повреда в индивидуалния водомер на потребител - по реда на чл.

26, ал. 2 (чл. 20, ал. 3 от ОУ) – според средномесечния разход за съответния период от предходната година. С оглед на цитираните по- горе норми от Наредба № 4/2004г. както и от Общите условия на ВиК оператора /чл. 16, ал. 4 и чл. 21/, а така също и предвид това, че от монтажа на водомера са изминали повече от 10 години, което обстоятелство не е спорно, ищцовото дружество дължи предписание за извършване на периодична проверка на индивидуалния водомер на ответника поради изтичане на 10 години от последната такава или от монтажа на водомера както и да начислява служебно количеството изразходвана вода за срока на предписанието до неговото изпълнение, респ. до поставяне на нова пломба на водомера, съгласно чл. 26, ал. 2 ОУ както и след изтичането на срока на предписанието, при неизпълнение, да начислява служебно по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател – съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия. В случая няма доказателства за отправено предписание нито за съставен протокол за отказ на абоната да допусне служителите за редовен отчет. Липсва изготвен протокол съгласно чл. 24 от Общите условия на доставчика за неосигурен достъп до имота, а за целия период, видно от карнета е начислявана служебна консумация. Не са ангажирани и доказателства за точното изчисляване на служебната консумация съобразно различните хипотези – дали по средномесечен разход или по чл.25, ал.8 от ОУ.

Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53f00364-c2ea-4c53-8bf4-47f581535310