Решение № 102 от 26.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Велико Търново, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно търговско дело № 20254001000044 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 2 58 и сл. ГПК.

С Решение № 89 / 25.10.2024г. по т. д. № 152/2017г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, съдът е осъдил „НИКОМ-М“ ООД, гр. Велико Търново, ЕИК:104089296, да заплати на И. С. И., ЕГН: **********, от гр.

Велико Търново, ***********, сумата от 496 878 (четиристотин деветдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и осем лева) лв., част от стойността на дела на последния в ответното дружество към 31 март 2015 година, твърдяна да възлиза на 600 000 лв., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 21.07.2017 година до окончателното му изплащане, на основание чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, както и сумата от 42 475,12 лева (четиридесет и две хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и дванадесет стотинки) - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Срещу това решение, в частта, в която е уважен иска над сумата от 99 056,57 лв., е постъпила въззивна жалба от „НИКОМ-М“ ООД, чрез адв. Т. Д..

Жалбоподателят релевира оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.

Признава обстоятелството, че ищецът е бил съдружник в дружеството, и при напускането му се полага изплащане на дружествения му дял.

Дружеството - жалбоподател навежда, че съдът не е обсъдил двете 1 експертизи, заедно с допълнителните заключения, като не е изложил мотиви защо дава превес на заключението на едната експертиза, а не на другата. Сочи, че по начина, по който е изготвена първата експертиза, не може да се установи с категоричност колко е т.нар. „чист актив", което била и основната задача на вещото лице. Не били приспаднати резервите, които не следвало да влизат в стойността на чистия актив. В този вариант, вещото лице включвало и размера на дяловата вноска, срещу която ищецът е придобил дял от имуществото на дружеството, който всъщност се трансформирал в имуществената равностойност, която се заплаща на съдружника, и която дялова вноска не се връща. Жалбоподателят се позовава на практика на ВКС - Решение № 100 от 07.02.2013г. по търг. д. № 665/2011 г., I т.о. ВКС). Имало и аритметични несъответствия в експертизата, които допълнително обърквали крайните изводи. Допълнителното заключение към първата експертиза, не следвало също да се цени, предвид че била обвързана с констатациите в първата експертиза, която била непълна, необоснована и с аритметически грешки, и отделно в своята самостоятелност не давала яснота по поставения въпрос.

Твърди се, че неоснователно съдът не е възприел направените обезценки. Условията за обезценка на активи били посочени в Счетоводен стандарт (СС) 36 - Обезценка на активи, където било посочено, че обезценка на активите се извършва най-малко веднъж в края на отчетния период във връзка със съставянето на годишния финансов отчет. т.е. не било регламентирано, че обезценка на активи се извършва само и единствено в края на финансовата година. Съгласно Счетоводен стандарт (СС) 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси, в СС 2, с който се определя реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност), в 11.4 било посочено, че ръководството на предприятието само определя честотата на оценката на стоково-материалните запаси по нетна реализируема стойност през отчетния период.Отново в СС36 било посочено, че предприятието следва да прецени към всяка дата на изготвяне на финансов отчет дали съществуват признаци, че загубата от обезценка, призната в предходни години, може вече да не съществува или пък да е намаляла. Ако съществували подобни признаци, предприятието следвало да оцени възстановимата стойност на съответния актив, или при наличие на съответните условия, да възстанови загубата от обезценка на активите, което се било случило по-късно през годината за част от активите, когато те са реализирани на много по-ниска стойност/ както било посочено на стр.9 от допълнителното заключение към втората съдебносчетоводна експертиза/.

Процесът на инвентаризация и вследствие на това - решение за обезценка, бил започнал много преди изключването на ищеца, а съдът неправилно приел, че тъй като съвпадат по периоди обезценката на материални активи с изключването, целта е единствено да се намали делът на ищеца. Твърди се, че инвентаризацията е била необходима поради промяна на складовата програма и обхващала над 16 хил. позиции, което изисквало време и ресурси. По категоричен начин се установило, че има извършена инвентаризация и са налице основания за обезценка.

2

Неправилно било възприето от съда мнението на първото вещо лице, че обезценката на активи не се отразява в годишния отчет към края на 2015г.

Няма как, според жалбоподателя, да кореспондират данните в междинния счетоводен баланс към 31.03.2015г. и годишния отчет за 2015г., защото предприятието било динамична стопанска система и финансовите резултати в края на годината може да се дължат на различни фактори, включително можело да са резултат от действията единствено на останалите в дружеството съдружници. Изяснено било от второто вещо лице, че след направената обезценка, залежалите стоки са реализирани, но на много по-ниска стойност, а именно: 524 830,00лв. (стр. 9 от допълнителното заключение към втората експертиза) - много под балансовата им стойност или малко над 1/3 от стойността им. Фактът, че са реализирани много под себестойността им, следвало да бъде отразено и понесено като пасив от всички.

Според жалбоподателя следвало да се даде вяра на представения от него междинен отчет и нямало основания да се възприема междинния отчет, изготвен по указанията на ищцовата страна, а именно без приемане на обезценка па активите.

Навежда се оплакване, че съдът не е обсъдил направените допълнителни вноски. Съобразно разпоредбата на чл.134, ал.1 ТЗ, по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. По арг. от ал.3, същите подлежат на връщане и не са част от капитала на дружеството. Допълнителните парични вноски съставлявали заемни средства, поради което по правило били част от дружествения пасив т.е. съществуващо задължение, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси - носители на икономическа изгода - т.4.2 от НСФОМСП. Прави се извод, че при изчисляване на дружествения дял по реда на чл.125, ал.3 ТЗ допълнителните парични вноски формират част от дългосрочните задължения на дружеството, поради което закономерно водят до намаляване на чистия дружествен актив. В допълнителното заключение на вещото лице било посочено, че общите резерви, които са формирани от допълнителни парични вноски, които подлежат на връщане и следвало да се изключат, са в размер на 164 000,00 лв., или съгласно изчисленията на вещото лице на стр. 7 от втората експертиза, то при изчисляване на разликата между актива и пасива (изключвайки собствения капитал, резервите и финансовия резултат) трябвало да се извади и сумата от 164 000.00 лв. Предвид факта, че нямало основание да не бъде приет като верен представеният от „Ником-М" ООД междинен отчет, то правилното изчисляване трябвало да стъпи на представената втора експертиза и към пасива трябвало да се прибави и сумата от 164 000.00 лв., едва след което можело да се установи стойността на един дял, която се равнявала на 495.28 лв.. съответно да се пресметне имуществената стойност на дела на изключения съдружник, която възлизала на 99 056.57лв.

Отправя се искане, за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и вместо него въззивният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен иска над 3 сумата от 99 056,57 лв., като над този размер искът бъде отхвърлен.

Претендира разноски пред първата и въззивната инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна И. С. И..

Апелативен съд – Велико Търново в настоящия си състав намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК, а разгледана по същество я н ямеря зя телна.

Съображения:

Разгледан е от първоинстанционния съд допустим иск с правно основание чл. 125, ал.3 вр. чл. 127 ТЗ, като решението по него е също допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК , въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи.

Ищецът е претендирал сумата от 496 878 лв., част от стойността дружествения му дял към 31 март 2015 година, твърдяна да възлиза на 600 000 лв., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 21.07.2017 година до окончателното му изплащане, както и разноските по делото.

Първоначално е заявена частична претенция в размер на 50 000 лв., като с определение от 22.05.2020 г. е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличение по размер – на 496 878 лв. , част от вземане в общ размер на 600 000 лв.

Ответникът - “НИКОМ-М”-ООД, гр. Велико Търново не оспорва, че ищецът е бил съдружник и е изключен с посоченото в исковата молба решение на Общото събрание. Твърди обаче, че е причинил имотни вреди на дружеството, със стойността, на които в размер на 32 412,18 лв. - цена на продадени резервни части и консумативи, платени на трето лице по нареждане на ищеца, и законна лихва върху тази сума в размер на 9 804,89 лв., за времето от 02.12.2014 година до 22.11.2017 година, заявява, че прави прихващане с исковата сума. Твърди се, че И. И., като управител, е причинил имуществени вреди на „Ником- М“ ООД. Изложени са обстоятелства, че в периода след 24.03.2014 г. до началото на декември 2014 г., без знанието и съгласието на другите двама управители на дружеството, И. еднолично е вземал решения да бъдат предоставяни резервни части и консумативи за селскостопанска техника със значителна стойност на „Караджа-фаг“ ООД и „Северагро“ ЕООД, като за доставката са издадени фактури с посочен доставчик „Лайф-2002“ ООД.

Съответно И. е посочил на купувачите да извършат плащането за получените стоки не на действителния доставчик „Ником-М“ ООД, а на „Лайф-2002“ ООД, съдружници и управители на което са сестрата на И. и нейния съпруг. За доставените резервни части и консумативи, на обща стойност 32412,18 лв. с ДДС „Караджа фаг“ ООД и „Северагро“ ЕООД са заплатили посочените суми на „Лайф-2002“ ООД, без „Ником-М“ ООД, което дружество е реалния 4 продавач, да има задължения към „Лайф- 2002“ ООД, или уговорки, или отношения, по силата на които това дружество да получи плащането.

За разликата от сумата на насрещните вземания до търсената стойност – дружеството - ответник оспорва иска по размер, с довод, че балансовата стойност на активите е под търсената сума.

Претендира разноски.

В съдебно заседание от 30.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца заема становище, че сумата от 32412,18 лв. е заплатена на „Ником-М“ ООД от „Караджа фаг“ ООД и „Северагро“ ЕООД, което било установено и от воденото срещу И. наказателно производство, като в това наказателно производство И. е осъден да заплати на двете дружества купувачи въпросната сума, поради което възражението за прихващане се явява неоснователно.

Първоинстанционният съд е счел иска за основателен и доказан, като е кредитирал заключението на в.л. Зарзаланова. Приел, че в заключенията на двете изслушани по делото вещи лица, разминаването в цифрите е незначително. Приел, че стойността на дружествения дял към края на месеца, в който ищецът е изключен - март, 2015 година, възлиза на 496 9878 лв., като и двамата експерти не са намерили стопански логична причина за извършената обезценка, особено на фона на извършения одит в края на 2014 година, цитиран от вещото лице Зарзаланова. При положение, че самата счетоводна операция е впоследствие - след изключването на ищеца, сторнирана, преоценяването на материални активи и отписването на вземания е направено с цел да се снижи актива, въз основа на който ще бъде изчислена стойността на дружествения дял на ищеца. Изводът кореспондира с времето, в което преоценката е извършена - март, 2015 година, и с разпореждането на чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, че имуществените последици на прекратеното членство се уреждат по балансова стойност на дружествените активи към месеца, в който корпоративната връзка е прекъсната. Затова за база за определяне на исковата претенция съдът приел балансовата стойност на дружествените активи, преди преоценката от март, 2015 година.