Решение № 365 от 10.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Благоевград, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500604 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Г. Н. Ц., чрез пълномощник, против Решение № 198/16.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1143/2021 г. по описа на РС – ***.

С обжалваното решение № 198/16.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1143/2021 г. по описа на РС – ***, съдът е осъдил Г. Н. Ц., ЕГН ***, с адрес гр.

***, ул. „***, да заплати на Г. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сума в размер на 1 500,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, извършено на 09.10.2019 г. около 00.25 часа в гр. ***, в сградата на РУ на МВР ***, като ответникът се е заканил на Г.

И. Р. от гр. *** с ***, чрез телефонно обаждане на *** от гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълно предявения размер от 4000,00 лева, като неоснователен; сума в размер на 1 500,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, с което на 09.10.2019 г. около 01.00 часа в гр. ***, в сградата на РУ на МВР гр. ***, ответникът се е заканил на Г. И. Р. от гр. *** с *** (с жест с ръка, прокарвайки я пред гърлото, показал как ще му ***), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълно предявения размер от 4000,00 лева, като неоснователен; сума в размер на 2000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, извършено на 1

28.10.2019 г. около 20.45 часа в гр. *** в заведение „***“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълно предявения размер от 7000,00 лева, като неоснователен.

Със същото решение съдът се е произнесъл и по отношение на разноските, като е осъдил Г. Н. Ц., ЕГН ***, с адрес гр. ***, ул. „***, да заплати на Г. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сума в размер на 1100,00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, както и 1230,00 лева възнаграждение за вещи лица; и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт, държавна такса по делото в размер на 160,00 лева, съразмерно на уважената част от иска.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Г. Н. Ц., чрез пълномощник адв. К. Д.. Във въззивната жалба се твърди, че решението на Районен съд - *** е неправилно в частта, с която са уважени трите иска за неимуществени вреди в размер на 1500 лв., 1500 лв. и 2000 лв., както и в частта за присъдените разноски.

Според жалбоподателя съдът е нарушил материалния закон, допуснал е съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е постановил необоснован съдебен акт. Излагат се доводи, че неправилно са приложени разпоредбите на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, тъй като присъдените обезщетения са прекомерно завишени и не съответстват на реално претърпените вреди и на критерия за справедливост. Поддържа се, че ищецът е преувеличил вредните последици с цел неоснователно облагодетелстване, а съдът не е отчел действителните факти и доказателства по делото.

По отношение на първия иск се твърди, че изявленията, направени по телефона на трето лице, не са били отправени директно към ищеца, между страните не е имало непосредствен контакт, а ищецът се е намирал в сградата на МВР, поради което не е имало реална причина да изпитва страх или силни негативни преживявания. Посочва се още, че липсват доказателства тези думи да са предизвикали конкретни вреди и че не са разпитани полицейските служители, присъствали на място. Според жалбоподателя искът е недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен, а евентуално обезщетението да бъде намалено до 100 - 200 лв.

Относно втория иск се поддържа, че не е доказано ответникът да е извършил твърдените заплашителни жестове, а ищецът умишлено е преувеличил значението им. Според жалбата подобно поведение, извършено в сградата на полицията и без реални агресивни действия, не би могло да причини твърдените болки и страдания, още повече че липсват конкретни доказателства за настъпили вреди. И по този иск се иска отхвърляне или евентуално намаляване на обезщетението до 200 лв.

По третия иск се сочи, че се касае за лека телесна повреда с краткотрайни последици, които според вещото лице отшумяват в рамките на две до три седмици. Твърди се, че съобразно съдебната практика справедливо обезщетение би било не повече от 500 лв., а присъдените 2000 лв. са прекомерни. Жалбоподателят поддържа и че е налице съпричиняване по чл. 51 от ЗЗД, тъй като ищецът е провокирал инцидента чрез обидни думи и жестове, поради което обезщетението следва да бъде намалено поне наполовина.

В жалбата се излагат и доводи за нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата и възраженията на ответната страна, нарушил е принципите на равнопоставеност и обективност по ГПК и е създал впечатление за привилегировано отношение към ищеца.

Поддържа се още, че съдът е игнорирал доказателствата, събрани по инициатива на ответника, и е кредитирал недостоверни и преувеличени твърдения на ищеца, което е довело до необоснован съдебен акт.

С оглед на изложеното се иска въззивният съд да отмени изцяло или частично решението в обжалваните части, да отхвърли предявените искове или да намали присъдените обезщетения и разноски, както и да присъди разноските за въззивното производство.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия.

Подадена е и частна жалба с вх. № 15177/23.12.2025 г. от Г. Р., чрез пълномощник адв. П. С., против Определение № 2258/12.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1143/2021 г. по описа на РС - гр. ***.

В частната жалба се твърди, че определението на Районен съд - ***, с което е изменено решението в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумите от 866 лв. адвокатско възнаграждение и 552 лв. възнаграждение за вещи лица, е неправилно. Посочва се, че макар съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК разноските да се присъждат съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете, съдът неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат данни за размера на предявените искове и за частичното им уважаване - два иска по 4000 лв., уважени до 1500 лв., и един иск за 7000 лв., уважен до 2000 лв. Твърди се, че при иск с цена 4000 лв. и уважена част от 1500 лв. процентното съотношение е 37%, поради което при договорено адвокатско възнаграждение от 1300 лв. дължимата съразмерна част възлиза на 481 лв. Според жалбоподателя съдът неправилно е присъдил по-висока сума, поради което се иска изменение на определението в тази част.

По отношение на присъдените 552 лв. за възнаграждение на вещи лица се твърди, че експертизата е била назначена, въпреки възраженията за нейната недопустимост с оглед вече установения деликтен състав в приключилото наказателно производство. Поддържа се, че съдът не е обсъдил заключението на експертизата в постановеното решение и че тя е била неотносима към предмета на спора, като е допусната единствено с цел удовлетворяване на доказателственото искане на насрещната страна. Поради това се иска отмяна на определението и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати разноските за вещи лица.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която е подала отговор, с които оспорва основателността и по изложени аргументи по същество. В отговора на частната жалба се твърди, че постановеното от РаИонен съд - *** определение е правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба е изцяло неоснователна. Поддържа се, че доводите и изчисленията, изложени от жалбоподателя, не намират опора нито в доказателствата по делото, нито в закона, като се определят като неправилни и несъответстващи на волята на законодателя.

Посочва се, че съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Излага се, че общият размер на предявените искове е 15 000 лв., от които са уважени 5000 лв., а 10 000 лв. са отхвърлени. Според изложеното именно отхвърлената част - 10 000 лв. от общо 15 000 лв., определя дължимите на ответника разноски в размер на две трети от направените от него разноски. На тази база се твърди, че правилно съдът е присъдил сумата от 866 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като договореният хонорар от 1300 лв., умножен по 2/3, възлиза на 866,66 лв.

В отговора се поддържа още, че същият принцип на съразмерност се прилага и относно разноските, които ответникът дължи на ищеца, а именно съобразно уважената една трета от исковете. Според страната възражението, че неправилно е присъдена сума над 481,00 лв. няма правна опора и противоречи на смисъла на чл. 78 от ГПК.

По отношение на разноските за вещо лице се твърди, че и те представляват направени от ответника разноски по делото и следва да бъдат присъдени по същата методика на изчисление. Според отговора всички доводи в частната жалба са неоснователни и незаконосъобразни.

С оглед на изложеното се иска частната жалба да бъде изцяло отхвърлена и атакуваното определение да бъде потвърдено и оставено в сила.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

3

Благоевградски окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице - ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Видно от приложеното към настоящето дело НОХД № 30/2021 г. по описа на Районен съд - гр. ***, с влязло в сила определение е одобрено споразумение между ответника и РП - ***, с което същият е признат за виновен, в това че: В периода от около 22.26 часа на 08.10.2019 г. до около 20.45 часа на 28.10.2019 г., при условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК, е извършил следните престъпления:

I. На 08.10.2019 г. около 22.26 часа на паркинга на бензиностанция „***“, находяща се на път от републиканската пътна мрежа II-19, в землището на град ***, чрез нанасяне на удари с ръка и крак е повредил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка и водел „Ауди Кю 7“ с рег. № *******, собственост на Г. И. Р. от гр. ***, като е счупил един брой дясно странично огледало за обратно виждане и е причинил надраскване и проникване на дълбочина в боята и деформация на външната част на предна дясна врата и с това е причинил вреди в размер на 1560,38 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

II. На 09.10.2019 г., при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, е извършил следните деяния:

1. На 09.10.2019 г. около 00.25 часа в гр. ***, в сградата на РУ на МВР ***, се заканил на Г. И. Р. от гр. *** с *** (чрез телефонно обаждане на *** от гр. *** заявил следното: „това момче няма да живее му кажи, в крайна сметка да му кажеш нема да живее, ако иска на папата да се обади и ще му взема живото“) и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;