Решение № 2758 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2758 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100503564 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 274 ГПК.

С Решение № 2409/13.02.2025 г. по гр. д. № 22781/2024 г. на СРС, 138 състав, съдът е отхвърлил предявените от "Топлофикация София" ЕАД срещу М. А. А. и А. А. А., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължат при условията на разделна отговорност на "Топлофикация София" ЕАД сумите, както следва:

3/4 ид.ч. от М. А. или сумата о т 888,71 лв. представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к.

"****-7", бл.****, ателие № 2, с аб. № 245834, за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 111,14 лева, представляващи мораторна лихва за периода 01.07.2021 г. – 03.01.2024 г. дължима върху главницата от 888,71 лв., за които суми в полза на ищеца имало издадена ЗИ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2466/2024 г. по описа на СРС, 138 с-в;

¼ ид.ч. от А. А. А. или сумата от 296,24 лв. представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к.

"****-7", бл.****, ателие № 2, с аб. № 245834, за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 37,04 лв. – представляваща мораторна лихва за забава, в периода 01.07.2021 г. – 03.01.2024 г., дължима върху главницата от 296,24 лв., за които суми в полза на ищеца имало издадена ЗИ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2466/2024 г. по описа на СРС, 138 с-в;

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца – "Техем Сървисис" ЕООД.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца "Топлофикация София" ЕАД.

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че по арг. от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, сключени с клиентите на топлинна енергия за небитови нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. Поддържа се, че ответниците в качеството си на собственици на топлоснабден имот не са сключили договор с ищеца, въпреки отправените покани за това, поради което същите са се обогатили неоснователно за негова сметка. Поддържа се, че ответниците са спестили разходи и с а се обогатили със стойността на доставената им и потребена топлинна енергия, за сметка на топлоснабдителното дружество. Сочи се, че неправилно е прието от СРС, че не е доказано ползването на ТЕ на посочената от ищеца стойност, тъй като същата била начислена служебно, поради липса на достъп за отчет на уредите за ДР. Същевременно въззивника твърди, че по делото не са установени данни за извършена рекламация от страна на въззиваемите М. А. и А. А. в предвидения по чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването 30-дневен срок, във връзка с отчета на уредите и разпределението на енергията, извършено от ФДР. Поддържа се, че СРС не е обсъдил всички налични доказателства по делото.

Предвид изложеното се иска отмяна на решението на СРС и уважаване изцяло на предявените от "Топлофикация София" ЕАД искове. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите М.

А. и А. А. чрез пълномощника им адв. Ж. от САК, в който оспорват въззивната жалба и изложените в нея аргументи. Считат, че съдът правилно е приел иска за недоказан и неоснователен, тъй като не са установени всички предпоставки, обуславящи неоснователното обогатяване на въззиваемите. Правилно съдът кредитирал заключението на СТЕ, в което вещото лице е заключил, че в имота на въззиваемите изобщо няма монтирани радиатори, а начислената топлинна енергия е изцяло въз основа на служебен отчет, поради неосигурен достъп на база “брой потребители“ , но въззиваемите нямали качеството потребители по см. на ЗЕ- След като въззиваемите нямат сключен договор с въззивника, за тях не могат да намерят приложение правилата за разпределение на ТЕ въз основа на отопляемия обем в притежаваните индивидуални обекти между етажните собственици, тъй като същите са приложими само за лица, които са в договорни отношения с топлопреносното предприятие. При липса на такъв договор, което в случая не е спорно обстоятелство между страните, ищеца е следвало да докаже действителното количество доставена от него и потребена от собствениците на топлоснабдения имот – ателие № 2, със стойността на която последните са се обогатили за негова сметка, каквото доказване в производството не било проведено, поради което правилно съдът отхвърлил исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу двамата въззиваеми. С оглед изложеното, въззиваемите молят съда да потвърди решението на СРС като правилно и законосъобразно и им присъдени сторените във въззивното производство съдебни разноски.

Третото лице помагач на ищеца – "Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивна материално правна норма, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото 2 доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

С оглед цитираната разпоредба и при дължимата проверка, съдът намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, а по същество и за правилно. Съдът не констатира неправилно приложение на императивна материално правна норма, за което има служебно задължение да следи и осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение /така т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

По доводите за неправилност посочени във въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Софийски районен съд е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от страна на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. А. и А. А. А. за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, собственост на ответниците и за заплащане на мораторна лихва върху главницата за ТЕ.

Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл. 59 от ЗЗД включва следните материални предпоставки: 1. обогатяване, което може да се прояви по 2 начина: позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото чрез увеличаването му и негативно – при т. нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава, чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице прави разхода; 2. Обедняване на друго лице – необходимо е да има намаляване на имуществото на друго лице 3. обогатяването и обедняването да произтичат от общ факт или група факти; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – чл. 59, ал.2 от ЗЗД – обеднялото лице да няма друго средство за правна защита.

При наличието на посочените фактически предпоставки между двете лица възниква облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. по – малката от двете суми. Размерът на обедняването и обогатяването се определя от пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил.

Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действала през процесния период, предвижда продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В конкретния случай, страните не спорят, че между тях за процесния период не е бил сключен Договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, в предвидената в чл.

149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. Едностранно издадените фактури от ищеца за стойността на потребена топлинна енергия в топлоснабдения недвижим имот не изпълняват изискването за форма и в случая не може да се считат, че съставляват форма на валидно сключен писмен договор /фактурите не са подписани от ответника, в същите липсва същественото съдържание на договора за доставка на топлинна енергия на небитови клиенти/. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, и при липса на друг ред за защита.

В производството пред първоинстанционния съд са приети доказателства, които не се оспорват от ответниците /настоящия въззиваеми/, от които се установява, че последните са 3 собственици на имот – Ателие № 2, находящ се в гр. София, ж.к. ****-7, бл.****.

От приложения списък на етажните собственици, приложение към Протокол от ОС на ЕС, проведено на 23.09.2002 г., се установява, че бащата на настоящите ответници А.М. А. е декларирал срещу подпис, че в имота му няма монтирани радиатори, поради което не е заявил и индивидуални разпределители и термостатни вентили. На същото общо събрание е взето решение да се сключи договор с ФДР – „Техем Сървисис“ ЕООД за доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлина енергия, и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки /виж Договор № 4438/27.09.2002 г./.

От приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, се установява също, че в имота на ответниците пред процесния период не се ползва топлинна енергия за отопление, като за същия е начислена единствено ТЕ за подгряване на вода на база начислен разход и за брой ползватели. От представените от ответниците документи, приети по делото, вещото лице е констатирало, че на 10.09.2021 г. в процесния имот са подменени водомерите за топла и студена вода, като и двата са имали показания 0,0000 куб.м. В документа било удостоверено, че при смяната на водомера за топла вода се установява, че същия е бил дефектирал и е „отчитал в обратна посока чрез вграден панел на душ кабина, като нямало възможност за монтаж на възвратен клапан. На 15.07.2022 г. в процесния имот е бил направен допълнителен отчет с нулеви показания, а на 31.10.2023 г. в ателие № 2 е пломбиран топлия водомер с ф. № 2182048602, като показанията на водомера отново били нулеви. От гореизложеното се установява безспорно, че в производството не се установява претендираната за плащане от ищеца топлинна енергия да е била действително доставена и потребена като обем/количество ТЕ. При това положение, не се установява ответниците да са се обогатили за сметка на ищеца със стойността на тази топлинна енергия, която се твърди да е реално доставена. От приетите по делото доказателства, представени от ТЛП също се установява, че в имота на ответниците не е извършван реален отчет на уредите за ДР /като дори не се установява такива да са монтирани, с изключение на горепосочените водомери/, т.е. по делото не е проведено пълно и главно доказване на възложените в доказателствена тежест на ищеца предпоставки – обогатяването на ответниците, чрез спестени разходи за реално доставена и потребена топлинна енергия в имота, респ. обедняване на ищеца със същата стойност от доставената топлинна енергия.