Определение № 14344 от 15.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14344 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110130835 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на К. П. Н. против ** АД и ** ЕООД. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в указания срок са постъпили писмени отговори.

Ответниците оспорват редовността на исковата молба с доводите, че към връчените им книжа няма доказателства за платена държавна такса и за пълномощно на адвоката на ищцата. Ответникът ** АД оспорва и допустимостта на исковата претенция с довода за липса на правен интерес. При разменени престации по договора ищцата можело да има интерес от осъдителен иск за връщане на даденото, не от установителен иск. Възраженията са неоснователни. На ответниците се връчват преписи от исковата молба и доказателствата, не и от пълномощните на адвоката на ищеца или от документите за платена държавна такса – те не съставляват доказателства по ГПК и не интересуват движението на исковия процес и стоят в кориците на делото. Неоснователно е и възражението за недопустимост на исковете.

Ищцата е предявила искове за нищожност на два договора, сключени с ответниците.

Съгласно мoтивитe нa Tълĸyвaтeлнo peшeниe oт 27.04.2022 г. пo тълĸ.д. № 1/2020 г., OCГTK, „Πpинципът нa диcпoзитивнoтo нaчaлo ce пpoявявa в пълнoтa пpи пpeдявявaнe нa иcĸ пo peдa нa чл. 124, aл. 1 ГΠK зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa пpaвнa cдeлĸa или нa oтдeлни ĸлayзи oт нeя. Koгaтo e ceзиpaн c тaĸъв иcĸ, cъдът e oбвъpзaн дa ce пpoизнece caмo пo пocoчeния в иcĸoвaтa мoлбa пopoĸ нa cдeлĸaтa. Aĸo иcĸът ce oтxвъpли пopaди нeocъщecтвявaнe нa твъpдяния oт ищeцa oпopoчaвaщ фaĸт, caмo тoзи фaĸт ce oбxвaщa oт oбeĸтивнитe пpeдeли нa cилaтa нa пpecъдeнo нeщo. Ocтaнaлитe oпopoчaвaщи cдeлĸaтa фaĸти, aĸo имa тaĸивa, нe ce пpeĸлyдиpaт и мoгaт дa бъдaт пpeдмeт нa нoв иcĸ.“ От горното следва, че предмет на иск за прогласяване на нищожността на правна сделка е правното качество „нищожност“ на сделката, а основание на иска по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е конкретният твърдян порок на сделката от ищеца. Оттук по необходимост следва, че въвеждането на нов порок на правната сделка с искане за прогласяването на нищожността й представлява не изменение на основанието на иска по см. на чл. 214, ал. 1 ГПК, а предявяването на изцяло нов иск. Следва също така и, че докато отрицателните установителни искове за несъществуване на право или правоотношение са възможни и съответни на вида спорни права или правоотношения между страните по делото, то положителните установителни искове за нищожност на правна сделка са numerus clausus, като е недопустимо както добавянето на нови основания за нищожност на правна сделка, непредвидени в материалния закон, така и разширителното прилагане на основанията за 1 нищожност, предвидени в материалния закон.

Следва да се припомни, че самата дума „правоотношение“ (Rechtsverhältnis) и самото понятие за правоотношение са измислени през 1840 г. от проф. Карл Фридрих фон Савини.

А искове за нищожност (querela nullitatis, action en nullité) има още от касното римско право.

Опитът да се обяснят исковете за нищожност като разновидности на установителни искове за несъществуване на правоотношение или право, създадени като уредба през 1877 г. с Германския гражданскопроцесуален закон (ZPO), реципирани в България през 1907 г., в тази връзка не е грешен, а е нелеп, смехотворен. Няма как да се твърди, че един процесуален правен институт, което е съществувал самостоятелно стотици години, е разновидност на друг институт, който се е появил стотици години по-късно; още повече, че старият институт е станал излишен или се е „претопил“ в новия, така че допустимостта на стария зависи от условията на новия институт.

Следователно, ако ищцата бе предявила установителен иск за признаване, че не дължи вече платени суми на ответника, този иск би бил недопустим поради липса на интерес – може да води иск по чл. 55 ЗЗД, но тя не е предявила установителен иск за признаване, че не дължи суми по договора, а за признаване нищожността на договора.

Такива искове при това не са отрицателни установителни, а положителни. Те не се дублират с осъдителен кондикционен иск за връщане на платени суми по договора, нито са лишени от правен интерес.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал1.

ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за оставяне на исковата молба без движение като нередовна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ** АД за връщане на исковата молба като недопустима.

СЪСТАВЯ на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищцата К. П. Н. твърди в исковата молба от 29.05.2025 г., че е сключила с първия ответник ** АД договор за паричен заем № ** г., по силата на който й била отпусната в заем сумата от 1750 лв. при посочен ГПР 40,68% и лихвен процент 35%. В договора за заем било предвидено, че ищцата следва в 3-дневен срок да предостави обезпечение – две физически лица поръчители, банкова гаранция или договор с одобрено от заемодателя дружество гарант. Такъв договор с такова дружество – вторият ответник ** ЕООД – бил сключен: договор за предоставяне на гаранция № ** от 06.12.2011 г., с който било уговорено възнаграждение 1232,20 лв. Главниците по двата договора били платими заедно на вноски.

Ищцата счита, че договорът за заем е нищожен като противоречащ на закона и нарушаващ чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и като противоречащ на добрите нрави заради прекомерната си възнаградителна лихва, а договорът за гаранция – нищожен като заобикалящ закона и лишен от предмет. Ето защо ищцата моли съда да прогласи нищожността на двата договора.

2

Претендира разноски.

Ответникът ** АД оспорва насочените към него искове като неоснователни. Твърди, че договорът за паричен заем не съдържа нищожни клаузи. Нямало уредено задължение, а само възможност за сключване на договор за предоставяне на поръчителство. ГПР бил посочен коректно. Възнаградителната лихва не противоречала на добрите нрави и не била прекомерна. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Ответникът ** ЕООД оспорва асочените към него искове като неоснователни.

Твърди, че договорът за гаранция не съдържа нищожни клаузи. Нямало уредено задължение, а само възможност за сключване на договор за предоставяне на гаранция. Договорът за гаранция не накърнявал добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр.

3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже сключването на двата процесни договора и твърдените пороци, водещи до твърдяната нищожност на всеки един от тях.

УКАЗВА на ответниците, че тяхна е тежестта на доказване правоизключващите и правопогасяващите претенциите възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА делото за 10.06.2026 г. от 14:30, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищцата – с препис и от отговорите на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3