Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 16.02.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 1427/2025
Вид
Решение № 52
Подписан
16.02.2026
В сила
18.05.2026
Състав
МЛАДЕН ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.38, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 2, т. 1 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл. 50, ал. 1 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл. 5, ал. 1, т. 3 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл.70, ал.1 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл.74, ал.1 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл.141, ал.7 · Търговски закон
  • чл.147, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Велико Търново, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20254110201427 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Жалбоподателят ***, с ЕИК *** адрес:*** , с управител С. Н., оспорва наказателно постановление № 000000990 / 02.10.2025г., издадено от Началника на РУ - Велико Търново, като излага доводи за неправилно приложение на материалния закон.

Процесуалния представител на дружеството – адв. Х., поддържа жалбата на посочените основания и добавя възражение за изтекъл тримесечен давностен срок за съставяне на АУАН. При условията на евентуалност счита, че случаят следва да се квалифицира като маловажен, с прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна поддържа издаденото наказателно постановление .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № 990/2025 от 11.09.2025г. от св.Д. П. Р., полицейски инспектор в група „Териториална полиция“, сектор „ Охранителна полиция“ при РУ-В.Търново, за това, че на 28.04.2025г., ***, около 16.00 часа, на 28.04.2025 г. е извършвало частна охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД (сигнално-охранителна дейност), при охраната на обект 1

„***”, находящ се в *** (съгласно договор за охрана № 70/23.05.2024 г. между, ***, ЕИК: ***, като възложител и ***, ЕИК: ***, като изпълнител), като за осъществяване на охранителната дейност е използвало лицето С. Н. Н., ЕГН:

**********, с което към 28.04.2025 г. (датата на проверката в офиса на юридическо лице ***) не е имало сключен трудов договор по чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление № 000000990 / 02.10.2025г., издадено от Началника на РУ - Велико Търново, с което на ***, за това, че на 28.04.2025 г. е извършвало частна охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД (сигнално-охранителна дейност), при охраната на обект ***, находящ се в *** (съгласно договор за охрана № 70/23.05.2024 г. между, ***, ЕИК: ***, като възложител и ***, ЕИК: ***, като изпълнител), като за осъществяване на охранителната дейност е използвало лицето С. Н. Н., ЕГН: **********, с което към 28.04.2025 г. (датата на проверката в офиса на юридическо лице ***) не е имало сключен трудов договор, в нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД, на осн. чл.70, ал.1, от ЗЧОД, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, сега 511,29 евро.

От показанията на св.М. се установи, че в качеството си на служител на РУ-В.Търново, младши инспектор, е извършил проверката през месец април 2025г. в офиса на *** , при която установил, че управителят на дружеството фигурирал и като охранител в месечния отчет.

За проверката от 28.04.2025г. бил съставен констативен протокол от същата дата, подписан от св.М. и управителя Н.. Видно от съдържанието на протокола, освен останалите документи, бил представен и договор за охрана на обект – *** .

От показанията на св.Р. се установи, че работи на длъжност полицейски инспектор по направление „Частна охранителна дейност“ в РУ – Велико Търново. Съставил е АУАН на 11.09.2025 г., срещу ***, въз основа на документи – констативния протокол за проверка, съставен от св.М., останалите изискани книжа, както и както и справка в „RegiX“, от 31.07.2025г., от която установил, че към 28.04.2025 г. дружеството не е било в трудовоправни отношения с физическото лице – С. Н..

Актът за установяване на административно нарушение бел съставен в присъствието на управителя Н., както и двама свидетели – св.М. и св.Й..

Обстоятелствата по извършването на справка в информационната система и по съставянето на акта се потвърждават от показанията на св.Й..

От приложения договор за охрана №70, от 23.05.2024г. се установява, че *** е поело задължение към ***, за охрана чрез СОТ на обект ***, находящ се в ***.

Приложената по преписката длъжностна характеристика за длъжността „Охранител“, с месторабота ***, е подписана от С. Н. на 28.11.2016 г.

2

Видно от приложените по преписката обяснения от управителя на ***, от 16.07.2025г., същият е изразил становище, че не може да сключи трудов договор сам със себе си и че законът не изключва възможността управителят/собственикът да изпълнява охранителна дейност след като отговаря на изискванията на ЗЧОД.

Актосъставителят Р. черпи компетентността си от заповед рег.

№УРИ № 366з-1418 от 11.04.2024г. на Директор на ОДМВР – В.Търново, раздел V, вр. с раздел I, т.2 от заповедта, попадайки сред оправомощените да съставят актове за констатиране на нарушения по ЗЧОД.

Със заповед № 8121з- 284 от 11.03.2022г., на Министъра на вътрешните работи, началниците на РУ към ОДМВР, са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗЧОД.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи, в съдържанието им изрично са посочени законовите разпоредби, които са нарушени, като по този начин е изпълнено изискването на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание.

Неоснователно е възражението за изтекъл тримесечен давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като релевантните за нарушението признаци, а именно липсата на трудово правоотношение е констатирано в резултат от проверка на документи – представени на 16.07.2025г., изпълнение на дадено разпореждане от контролния орган от 02.07.2025г. Т.е признаците на нарушението са станали окончателно известни за контролните органи найрано на 16.07.2025г., докато АУАН е съставен на 11.09.2025г., в рамките на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

По същество :

Относно субекта на нарушението по чл. 74, ал. 1 , вр. чл. 50, ал. 1, от ЗЧОД, в практиката се приема, че субект на това нарушение може да бъде само лице по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЧОД - получило лиценз по реда на закона за извършване на частна охранителна дейност, за което качество не е налице спор в производството.

Според съда с използването за осъществяване на охранителна дейност на лице, с което дружеството осъществяващо частна охранителна дейност, не е сключило трудов договор се осъществява от обективна страна изпълнителното деяние на нарушението.

Съдът не приема възраженията на жалбоподателя за невъзможност да се сключи трудов договор между дружеството и неговия управител, в каквото качество се явява С. Н., осъществяващ и фактически охранителна дейност в полза на дружеството. Касае се до различни правни субекти – юридическо лице и физическо лице, независимо от особеното качество на представител по закон, каквото притежава физическото лице, спрямо юридическото.

3

Нормата на 147, ал.3 от ТЗ поставя писмената форма като изрично условие за валидност

- „Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.“.

Разпоредбата на чл.141, ал.7 от ТЗ предвижда, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението.

Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.

Основния спорен момент е дали едноличният собственик на капитала и управител на дружеството, може да осъществява дейност и като охранител, за което ЗЧОД изисква трудов договор за уреждане на правоотношението.

Съдебната практика приема, че трудов договор сключен между едноличния собственик на капитала на ЕООД, когато същия представлява дружеството и физическото лице не е недействителен, а забраната по чл.38, ал.1 от ЗЗД, не намира приложение. Касае се до различни правни субекти – юридическото лице в качеството на работодател и физическото лице – работник/служител по трудовото правоотношение. Специфичното в случая е, че едноличният собственик на капитала е същевременно волеобразуващ и волеизявяващ орган на дружеството, който съм решава въпросите от компетентността на общото събрание – чл.147, ал.2 от ТЗ.

Следователно е налице възможност за формиране на воля на юридическото лице и сключване на сделка с физическото лице, което освен представителни функции ще осъществява и трудова функция в дружеството./ В този смисъл Решение № 596 от 12.11.2024 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 756/2024 г., Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, Решение № 132 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2367/2018 г., I т. о., ТК/

В случая специалния закон / ЗЧОД/ изисква трудов договор в отношенията между дружеството и лицето, което използва при осъществяване на частна охранителна дейност, като дружеството е имало възможност да сключи такъв с физическото лице, част от охранителния състав.

Съставът на нарушението, по чл.74, ал.1 от ЗЧОД, изисква използване за осъществяване на охранителна дейност на лице, с което юридическото лице не е сключило трудов договор. Същото е на формално извършване и за реализацията му от обективна страна не необходимо настъпването на допълнителен резултат.

В настоящото производство безспорно се установи, че на 28.04.2025г., физическото лице С. Н. Н. е бил включен в списъка на охранителите в ***, с което е било реализирано изпълнителното деяние на нарушението.

Отрицателният съставомерен факт обаче – липсата на трудов договор с 4 лицето -охранител, е установен в хода на последващата проверка по документи и всъщност не се оспорва от жалбоподателя.

Санкцията е правилно определена с оглед предвиденото в нормата на чл.74, ал.1 от ЗЧОД и предвид фиксирания размер, не е налице възможност за индивидуализация.

Съгласно чл. 28 от ЗАНН, при маловажен случай, наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според легалната дефиниция на пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай, по смисъла на закона, следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В случая се касае до типично нарушение, при което, въпреки че е юридическото лице е имало възможност да предприеме дължимите действия за да се изпълнят изискванията на закона при уреждане на отношенията между юридическото лице и физическото лице – охранител, същите не са изпълнени, отстоявайки позицията, че не е необходимо за едноличния собственик на капитала на ООД. По тези съображения съдът приема, че не е налице хипотезата по чл.28 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 000000990 / 02.10.2025г., издадено от Началника на РУ - Велико Търново, с което на ***, за това, че на 28.04.2025г., е извършвало частна охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД (сигнално-охранителна дейност), при охраната на обект ***, находящ се в ***(съгласно договор за охрана № 70/23.05.2024 г. между, ***, ЕИК: ***, като възложител и ***, ЕИК: ***, като изпълнител), като за осъществяване на охранителната дейност е използвало лицето С. Н. Н., ЕГН: