Решение № 635 от 17.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Стара Загора, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20265530100690 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка със ЗПК за обявяване нищожност на Договор за кредит №......., и в условията на евентуалност – конститутивен иск за обявяване нищожност на клаузата предвиждаща начисляване на „такса разглеждане“ от Договор за кредит №.......г. В условията на кумулативност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 41,83 евро, представляваща заплатена без основание сума по Договор за кредит №.......г., и в условията на евентуалност – осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 38,40 евро, представляваща заплатена без основание сума за „такса разглеждане“ по Договор за кредит №......г. Претендират се разноски по делото.

Искът е предявен от Ц. Б. С. от гр.Стара Загора срещу „Вивус.БГ“ ЕООД гр.София. С исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за кредит №......г. за сумата 400,00лв., при годишен процент на разходите - 49,70% и годишен лихвен процент – 40,97%.

В договора била предвидена „такса разглеждане“ в размер на 75,10лв. Ищецът заплатил всички дължими суми по кредита. Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишно лихва, както и тези уреждащи годишния процент на разходите. Счита, че целият договор следва да бъде обявен за недействителен, поради обстоятелството, че не били посочени условия за прилагане на лихвения процент. Освен това не бил посочен правилния годишен процент на разходите в процесния договор за кредит. Липсвала разписана методика за изчисляване на ГПР, което създавало неяснота за потребителя. Не 1 била спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. В договора било предвидено заплащане на „такса разглеждане“, която била нищожна, в нарушение на разпоредбата на чл.10а от ЗПК.

Не било ясно дали уговорената „такса разглеждане“ била включена в ГПР, като ищецът счита, че ако същата е включена, то този процент би бил много по-висок. Посочването на ГПР различен от действително прилагания било заблуждаваща търговска практика, която водела до неравноправие в отношенията между страните и съответно до нищожност на договора. Самата клауза за начисляване на „такса разглеждане“ противоречала на добрите нрави, била неравноправна и съответно нищожна. Поради това счита, че целият договор за кредит е нищожен.

В случай, че съдът приеме, че договорът за кредит не е изцяло нищожен, счита, че клаузата за начисляване на „такса разглеждане“ по кредита противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Ищецът моли съда да прогласи за нищожен Договор за кредит №.......г. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност моли съда да прогласи за нищожна клаузата, предвиждаща начисляване на „такса разглеждане“ от Договор за кредит №.......г. на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, поради неспазване на нормите на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 41,83 евро, представляваща заплатена без основание сума по Договор за кредит №......г., поради нищожността на договора, и в условията на евентуалност осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 38,40 евро, представляваща заплатена без основание сума за „такса разглеждане“ по Договор за кредит №.......г., поради нищожността на клаузата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит с посочените в исковата молба параметри, както и изплащането на дължимите суми по договора. Счита, че договорът за кредит е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК. ГПР включвал само възнаградителната лихва съгласно изискванията на закона.

Ищецът е предпочел да се възползва от услугата „бързо разглеждане на кредита“, което му давало възможност кредитът да бъде одобрен в рамките на 15 минути, вместо за 7 календарни дни. Заплащането на таксата за бързо разглеждане не била условие за отпускане на кредита, а се заплащала за тази допълнителна незадължителна услуга. Ищецът бил запознат предварително с условията по договора и общите условия и се съгласил с тях.

Ответникът счита, че не са налице предпоставките за прогласяване на нищожността на процесния договор, нито на клаузата, предвиждаща начисляване на „такса разглеждане“.

Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Претендира разноски.

Прави възражение за разноските на ищеца, като счита, че ищецът злоупотребява с права, завеждайки множество дела срещу различни кредитни институции с идентичен предмет.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:

С Определение №1156/21.04.2026г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за кредит №.....г., както и заплащането на всички начислени по договора суми от страна на ищеца.

Видно от представения по делото Договор за кредит №.....г., ответното дружество е предоставило на ищеца Ц. Б. С. потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 400,00лв., при годишен процент на разходите – 49,9% и годишен лихвен процент 40,97%. В договора е предвидена „такса бързо разглеждане“ в размер на 75,10лв.

В отговора на исковата молба ответникът признава обстоятелството, че във връзка със задължението на ищеца по договора за потребителски кредит, в ответното дружество е постъпила сума от 476,44лв. (243,60 евро).

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Ответникът „Вивус.БГ“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая.

Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че договорът за кредит са недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не 3 същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В договора за паричен заем е посочен процент на ГПР 49,90% т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Това посочване обаче не отразява действителното правно положение, тъй като в ГПР не е включена уговорената по договора такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.

Предвид изложеното се налага извод, че договора за паричен заем не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до недействителност на договора. Следва да се уточни, че нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е посочен, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за приложимия ГПР, което право му признава и гарантира ЗПК.

Предвид изложеното се налага извод, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителният процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до недействителност на договора. Предявеният иск за обявяване недействителност на сключения между страните Договор за кредит №.......г. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

В този случай по правилата на чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.

От изявлението на ответника в отговора на исковата молба, съдът приема за установено обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 243,60 евро. Твърденията на ищеца в тази насока са, че е заплатил сума в размер на 481,81лв. или 246,35 евро. Съобразно твърденията на ответника и като надплатена сума във връзка с недействителния договор се явява сумата в размер на 39,08 евро. До тази сума и следва да бъде уважен главния иск с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства за заплащане на 4 цялата претендирана сума от 41,83 евро, т.е., предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен за сумата над присъдените 39,08 евро до претендираните 41,83 евро.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50,65 евро, съразмерно с уважената част от иска.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който ищeцът и процесуалният му представител - адв. М. М. са уговорили правната помощ да бъде предоставена по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. В този, случай, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.