Решение № 2008 от 28.03.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

28.03.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.

ЧЛЕНОВЕ: при секретаря Д. и в присъствието на прокурора …………...….., като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 17 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба на Ю.А.Ю., с.Сливенци, С.Г.А. и А.Е.Ю., с.Е.Б. – последният малолетен, действащ чрез законния му представител – майка С.Г.А., с уточненията към нея, се твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2013 г. около 19,30 – 20,00 часа по вина на водача на л.а. „Фолкс-ваген Пасат 1.9 ТД ЦЛ“ с рег.№ ******** Н., който движейки се по пътя с.К. – с.Т. със скорост от около 107 км/ч., изгубил контрол над авто-мобила, в резултат на което същият се е завъртял надясно, преминал е върху десния банкет и се е ударил в крайпътно дърво, е причинена смъртта на пътуващия на предна дясна седалка в автомобила Е.Ю.А. – син на първия ищец, съпруг на втората ищца и баща на третия ищец. Поддържа се, че от смъртта на последния на ищците са причинени изключител-ни болки и страдания, както и че виновният водач е бил застрахован по риск „Гражданска отговорност“ в ответното дружество – полица № 02112002761086, с период на валидност: 31. 12.2012 г. – 30.12.2013 г., прекратена на 15.10.2013 г., по която последното следва да ги обез-щети за тези им вреди.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди З.Д. „Б.И.“ АД да им заплати обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Е.Ю.А. в размер на 120 000,00 лева – за Ю.А.Ю., и по 150 000,00 лева – за С.Г.А. и А.Е.Ю., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумите и направените по делото разноски, както и сумите: 5 444,20 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от 18.07.2013 г. до 27.12.2013 г. вкл. – за Ю.А.Ю., и по 6 802,25 лева мораторна лихва за забава, считано от 18.07.2013 г. до 27.12.2013 г. вкл. – за С.Г.А. и А.Е.Ю..

Представят писмени бележки.

Ответникът – З.Д. „Б.И.“ АД, гр.София оспорва изцяло предявените искове – и по основание и по размер. Оспорва наведените в исковата молба твърдения за наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Граж-данска отговорност“; че е извършен деликт и че последният е извършен от М.Г. Н., като при условията на евентуалност излага и съображения, че не съществува задъл-жение в тежест на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетяване на вреди, за които застрахованият не отговоря съгласно българското законодателство. При същите условия се поддържа и че исковете са завишени като размер и не съответстват на нормата на чл.52 ЗЗД, като се релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия – с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради това, че се е качил в автомобил, управляван от пиян водач, с което се е поставил в повишен спрямо нор-малния риск и е съпричинил собствените си вреди.

Третото лице-помагач на страната на ответника – С.Г.Н.,*** в депозиран по пощата на 23.02.2015 г. отговор оспорва основателността на заяве-ните претенции на тримата ищци, а при условията на евентуалност оспорва същите и по размер.

Поддържа и изложените от ответника възражения, касаещи отговорността по застра-ховка „Гражданска отговорност“. Оспорва твърдението на ответника, че починалият М. Н. при настъпилото ПТП на 18.07.2013 г. е управлявал автомобила след употребата на алкохол.

Представен е социален доклад, приложен в процеса по реда на чл.15, ал.6 ЗЗДт, Дирекция „Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“ – гр.Д..

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори в процеса, което се констатира и от приетите по него в заверени копия протокол за оглед на местопроизшествие от 18.07.2013 г. на РУП – гр.Д. със скицата и фотоалбума, неразделна част от него и протокол за оглед на труп от 19.07.2013 г. на РУП – гр. Д., неоспорени от страните, че на 18.07.2013 г. на пътя с.К. – с.Т., област Д. на около 1 км. преди с.Т. е възникнало пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с участието на л.а.„Ф.П.“ с ДК № ********, управляван от М.Г. Н. и с пътник на предна дясна седалка Е.Ю.А., ЕГН **********.

За изясняването на въпросите, касаещи настъпването на произшествието, неговия механизъм и последици, по делото е допусната и изслушана комплексна съдебна експертиза, изготвена от вещите лица инж.И.Т. и д-р А.М.. От приетото от съда и неоспорено от страните заключение на същата се констатира, че процесното ПТП е настъ-пило по пътя с.К. – с.Т., на прав пътен участък, състоящ се от едно платно и предназначен за двупосочно движение, с по една пътна лента за всяка посока, разделени с единична прекъсната линия, при условията на суха асфалтова настилка, без посипаности и неравенства; че л.а.

„Фолксваген“ се е движел по пътя в посока от с.К. към с.Т. със скорост 102 км/ч. и приближавайки мястото на произшествието на около 1 км. преди с. Т., по неизвестни причини се е отклонил вдясно от посоката му на движение, като го е напуснал вдясно, завъртайки се по посока на часовниковата стрелка, и е реализирал удар с лявата страна на автомобила странично в крайпътно дърво, намиращо се на 3 м. вдясно от десния край на платното за движени. След удара автомобилът се е завъртял около дървото, преминал е от лявата му страна и се е установил в близост до него, където е намерен.

Установява се и че от техническа гледна точка причината за настъпване на произ-шествието е в субективните действия на водача с органите за управление на автомобила, кой-то го е отклонил на дясно за посоката му на движение, което е станало причина за излизането му от платното за движение и удара в крайпътното дърво; че скоростта на автомобила от 102 км/ч. е била по-висока от максимално допустимата за извън населено място скорост за леки автомобили от 90 км/ч.; че Е.Ю.А. е получил съчетана травма: черепно-мозъчна травма, кръвонасядане на клепачите на лявото око, напречно счупване на черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, състояние след оперативно отваряне на черепа; травма на крайниците: ожулвания по предната повърхност на ляво рамо и предмишница; две рани по предно-външната повърхност на лява подбедрица, които уврежда-ния се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да се получат при ПТП, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания и смъртта на Е.Ю.А., настъпила в резултат на получената черепно-мозъчна травма.

Видно е и че в аутопсионния протокол на Е.Ю.А. не са описани увреж-дания, които да мотивират извод дали е бил или не с правилно поставен предпазен колан по време на ПТП; че най-тежките деформации на автомобила са около мястото на водача, като съгласно данните от двата аутопсионни протокола на лицето М.Г. Н., неговите увреждания, които освен по главата, са и по гръдния кош и крайниците, отговарят да са получени от силно притискане между волан и бордтабло и седалката и мотивират из-вода, че той е бил водач на автомобила.

Във връзка с възражението на ответника, че пътникът се е качил в автомобил, управляван от пиян водач, с което се е поставил в повишен спрямо нормалния риск, е представено заверено копие на протокол за химическа експертиза № 170/25.09.2013 г. от из-вършено химическо изследване на кръвна проба за алкохол, взета от трупа на водача на автомобила – М.Г. Н., ЕГН **********; допусната е съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и са събрани гласни доказателства.

В първото визирано доказателство е отразено, че в трупната кръв на водача на авто-мобила М. Н. е констатирано наличието на 1,47 промила етилов алкохол.

От заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р

М.М. – специалист по клинична токсикология, въз основа на материалите по делото, което съдът приема за компетентно дадено и обосновано, се установява, че определянето на степента на алкохолна интоксикация приживе на починал изисква съпоставяне на данни от три направления: на първо място – сведения за здравословното състояние, навици по отношение прием на алкохол и наличие на толеранс, данни относно конкретен прием на алкохол, поведение и състояние; на второ място – находка при аутопсията на кръвта и на трето място – ТХА за алкохол в раз-лични телесни течности. Вещото лице е посочило, че в случая сведенията са изключително оскъдни – няма данни за прием на алкохол /като факт, време, място, количество, вид и т.н/, за навиците на лицето по отношение на алкохола и наличието на толеранс; не са ангажирани медицински документи относно здравословното състояние на това лице, а единствено твърде-ния на съпругата му и свидетелят С., че водачът е страдал от диабет и се е лекувал с инсулин. Описаната находка при аутопсията на трупа не съдържа никакви данни за остра алкохолна интоксикация, а извън получените тежки травматични увреждания, вътрешните органи не показват болестни промени, които да се свържат с хронична употреба на алкохол, усложнения от захарен диабет или други хронични заболявания. Отчетено е обстоятелството, че интерпретираното на резултатите, получени от мъртви, се затруднява от микробната алко-холна продукция – новосинтезиране на алкохол от микроорганизми, и алкохолната дифузия – механизъм за абсорбация на алкохол, който продължава и след смъртта и артефактно пови-шава концентрацията на алкохол.

Констатира се, че въпросът дали водачът е страдал от захарен диабет е съществен за достоверността на кръвната проба, тъй като при инжектиране на инсулин може да се развие хипогликемия /понижаване на кръвната захар/; че алкохолът действа синергично и че обратно – при хипергликемия кръвта е благоприятна среда за развитие на бактерии, включително и алкохол продуциращи и това може да компрометира алкохолната проба. Същевременно се посочва, че аутопсионната находка не съдържа описание на пункционни места, каквито най-често са видими при ежедневни апликации на инсулин; липсват и патологични изменения на вътрешните органи, вкл. и на задстомашната жлеза, което при възрастен човек говори за липса на хронични заболявания или за отличен дълготраен контрол на диабета и липса на усложнения.

Отразено е и че кръвната проба, взета при аутопсията, е изследвана след повече от 2 месеца, без да е изяснено какво е наложило забавянето и при какви условия е съхранявана пробата, но в протокола за химическа експертиза изрично е отбелязано, че опаковката е отговаряла на изискванията и мирисът е бил на кръв, т.е. не е имало явни данни за гнилостни процеси; че при хладилни условия кръвна проба може да се съхранява продължително време, като в Наредба № 30/2001 г. има изискване за съхраняване на проби за повторно изследване минимум 3 месеца.

Мотивиран от изложеното вещото лице д-р М. е констатирал, че по делото няма достатъчно факти, които да обосноват категорично заключение, но същевременно установеният с газхроматографско изследване етилов алкохол не може да бъде подценен и да се твърди без сериозни доказателства, че наличието му е артефакт, поради което е приел за много вероятно към момента на ПТП М.Г. Н. да е бил под въздействие на алкохол с концентрация, близка до установената от 1,47 промила; че тя отговаря на лека степен на алкохолно опиване, която се проявява в подобряване на настроението, оживяване на речта, повишена инициативност и склонност към надценяване на собствените възможности и недооценяване на околната среда и риска, както и че при тази степен все още липсват или са дискретно проявени координационни нарушения, разстройства на говора и походката, дизметрия и т.н., които да са лесно разпознаваеми от страничен наблюдател.

В съдено заседание по реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице е уточнило, че границата, която съдебните медици приемат между лека и средна степен на опиянение е 1,5 промила, като е възможно да има прояви, които в някаква степен се отнасят и към по-тежката степен, както за промените в речта, така и в промените във вестибуларната функция; че при вербален контакт с лице с такава степен на алкохолно опиване е възможно да се забележат външно проявени обективни факти, които да навеждат най-малкото на съмнение, че това лице е употребило алкохол, както е възможен и другият отговор – при повлияни от алкохол с висок толеранс и при по-висока алкохолна концентрация да няма видими прояви на въз-действието на алкохола и това зависи от наличния толеранс.