Определение № 35525 от 30.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35525 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110123038 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които следва да бъдат приети и приложени като писмени доказателства по делото.

С оглед становището на ответника в писмения отговор, искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отхвърлено, тъй като не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл.127, ал.4 ГПК следва да посочи банкова сметка или друг начин на плащане по предявения осъдителен иск.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същите.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.12.2026 г. от 11:10 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по предявени от *** срещу СИТИ КЕШ“ ООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 1116091/25.07.2024 г., 1 поради противоречие със закона; 2/ в условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за валиден сключения между страните договор за потребителски кредит № 1116091/25.07.2024 г., да прогласи за нищожна клаузите на чл.5 и чл.11, ал.1 от същия;3/ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 338,77 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, платена при изначална липса на основание по договор за потребителски кредит № 1116091/25.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 25.07.2024 г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 1116091, по силата на който му е предоставен паричен заем в размер на 4 200 лева (2147,43 евро), за срок до 02.01.2025 г., при посочен в договора за кредит ГПР от 49,78 % и фиксиран лихвен процент от 40%. Поддържа, че съгласно чл.5 от процесния договор за кредит, последният е обезпечен с поръчителство, като ответното дружество е поставило редица условия, на които следва да отговарят поръчителите, а именно: осигурителният доход при един поръчител да е в размер не по-малко от седем пъти размера на минималната работна заплата; а при двама поръчители - размерът на осигурителния доход на всеки един от поръчителите да е не по- малко от четири пъти минималната работна заплата; поръчителите да не се гаранти по други договори за кредит, да не са кредитополучатели по договори за кредит, по които да са в неизпълнение, да нямат кредити към банки и други финансови институции с класификация различно от редовен, както по активни, така и по погасени задължения. За неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1 652,5 9 лева (844,96 евро). Сочи, че кредитополучателят е имал срок от 3 дни да предостави обезпечение съгласно условията на ответното дружество, като още преди изтичане на този срок, на практика при изготвяне на документите за кредита, в погасителния план е предвидено, че във вноската се включва и плащане за неустойка, съгласно което сумите по процесния договор за кредит, в това число главница, лихва и неустойка подлежат на връщане на 23 седмични вноски, всяка една в размер на 274 евро. Ищцата твърди че към датата на подаване на настоящата искова молба, е изплатила на ответното дружество сума в общ размер на 4862,57 лева. С оглед гореизложеното, поддържа, че е налице правен интерес от предявените искове, тъй като процесният договор за кредит е изцяло недействителен и нищожен поради допуснати от ответника нарушения на закона. Излагат се доводи, че в процесния договор ответното дружество е посочило неправилен размер на ГПР, който не съответства на всички разходи по кредита, с което потребителят е въведен в заблуждение относно прикрито оскъпяване на кредита. Предходното произтича от обстоятелството, че уговорената неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение се отклонява от обезпечителната и обезщетителна функция и по този начин противоречи на принципа за добросъвестност и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Доколкото с погасителния план към процесния договор се уговаря връщане на заемната сума, възнаградителната лихва и неустойката в обща седмична вноска, то следва, че неустойката представлява разход по кредита и трябва да бъде взема предвид при определяне на размера на ГПР. Като не е сторил това, кредиторът е заобиколил разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

2

Допълнително се излага, че, от начина, по който е уговорена и дължима неустойката, същата прикрива част от възнаграждението на кредитора, за да се заобиколят императивни правила.

Това е така, защото същата е предвидена още при сключване на договора и без да е изтекъл 3 дневният срок за предоставяне на обезпечението. Поради тези и останалите подробно изложени в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли да бъде установена недействителността на процесния договора, а ответникът осъден да му заплати платените без основание суми. Претендира и направените по делото разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Излагат се доводи, че на основание чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, като се поддържа, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Излага се още, че при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.15% и ГПР определен в процесния договор в размер на 49.78%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно процесните клаузи. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от сключването на договора да упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тази уговорка. Признавам се получаването на процесната сума по договора, но се твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

3

В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1во ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за кредит, който заобикаля закона.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД следва да докаже при условията на пълно и главно доказване извършената парична престация, без да е имало основание за това.

ОБЯВЯВА, на основание чл.146, ал.1, т. 4 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са сключили договор за потребителски кредит № 1116091/25.07.2024 г., по който ищцата е заплатила на ответното дружество сума в общ размер на 4862,57 лева.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4