Решение № 260354 от 28.07.2021, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е гр. К., 28.07.2021 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 26.07.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 466 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Гражданско дело № 466/2020 г. по описа на Районен съд-К.е образувано по предявен иск от „К.И.“ АД, ЕИК ******чрез адв. р.д., против Г.Г.Б., ЕГН ********** с правно основание чл. 415 от ГПК и сл. ГПК вр. чл. 410 ГПК.

Процесуалният представител на ищеца сочи, че Г.Г.Б.,

ЕГН ********** кандидатствал за получаване на потребителски К.чрез сайта на дружеството, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,одобрена от управителя на финансовата И.титуция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за К.от разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ И.“ АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит, „Екстра“ № ****/19.07.2019г.и желаната сума му била преведена чрез системата е-рау и получена от същия/същата на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД, срещу представена от Г.Г.Б. лична карта.

Сочи, че съгласно формата за кандидатстване Г.Г.Б. имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което Кредитодателят има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване избрал, опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС“ АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант“ за предоставената услуга.

„К.ИНС“ имало сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредита 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП“ ООД, рег. номер 155538/23.10.2014г., съгласно който „БИКНЕЛ КОРП“ ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължил да гарантира вземанията на Кредитодателя по отпуснати потребителски кредита съгласно сключени Договори за потребителски кредита между Кредитодателя и

Кредитополучателя

Съгласно разноредбите на Закона за потребителския К.на длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителе ките кредити“, Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ И.“ поело задъджение да предоетави на Кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а Кредитополучателят поел задъджение да върне нредоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант“, като общият размер на задължението - 1864.00 лв. било платимо ведно с гдавнииата на дванадесет равни месечни вноски.

Твърди, че към 10.08.2020г. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита.

Съгласно чл.86 ЗЗД Г.Г. В. дължал на „К.И. АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на 90.56лв.

На основание чл.410 от ГПК бил оподадено Заявление за издаване на Заповед за изнпълнение, като РС-К.образувал ч.г р.дело ****/2020г. и била издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47. ал. 5 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за устновено по отношение на ответника Г.Г.Б.,

ЕГН **********, че дължи на „К.ИНС“ АД: Сумата от 1000.00 лв, главница на основание сключен Договор за потребителски К.„Екстра“ №****/19.07.2019г.;

Сумата от 144.00лв. договорна лихва за периода 19.08.2019г.- 19.07.2020 г.;

Сумата от 720.00лв. договорна такса ,,Гарант“ за периода 19.08.2019г. - 19.07.2020 г.; Сумата от 90.56 лв. законна лихва за забава за периода 20.08.2019г. - 10.08.2020г.; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

Претнедира за разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника – адв. М. П.,***.

Счита исковата молба за допустима и редовна, но неоснователна и недоказана.

Твърди, че не успяла да се установи вързка с ответника.

Сочи, че не бил предоставен документ по делото, който да е годно доказателство относно факта на получаване на сумата от 1000,00 лева съгласно сключения договор за кредит. Била представена разписка за извършено плащане, но не било видно, че сумата е достигнала до ответника.

Счита, че е неоснователна претнецията на договорната такса „Гарант“в размер на 720,00 лева – били налице неравнопрвани клаузи по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Моли съда да остави предувания иск, като намира исковата молба за неоснователна и недоказана.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело № ****/2020 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 960/14.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение за сумите: сумата 1 000,00 лева главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ****/19.07.2019 г.; със 144,00 лева – договорна лихва от 19.08.2019 г. до 19.07.2020 г.; със 720,00 лева – лихва, договорна такса „Гарант“ от 19.08.2019 г. до 19.07.2020 г.; с 90,56 лева – лихва за забава от 20.08.2019 г. до 11.08.2020 г. и законната лихва, считано от 13.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 339,09 лева - разноски по делото.

По делото са представени възпроизведени на хартиен носител електронни документи: заявка № **** от 19.07.2019 г. с посочени данни за ответника, искана сума: 1 000,00 лева, краен срок на връщане 19.07.2020 г. Представен е и договор за потребителски кредит „Екстра“ № **** от 19.07.2019 г., в който е отразено, че ищецът, като кредитодател, предоставя на ответника, като кредитополучател, кредит от 1 000,00 лева за срок от 12 месеца, с месечна погасителна вноска, включваща главница, лихва и такса „Гарант“ в размер на 155,33 лева.

Видно от разписка № ****от ePay.bg, на 19.07.2019 г. е изпратен паричен превод към „Изипей“ по Договор № ****/19.07.2019 г. в полза на ответника.

По делото е представена оригинална разписка № ****на „Изи пей“, от която е видно, че на 19.07.2019 г. сумата от 1000,00 лева е изплатена на Г.Г.Б., ЕГН **********.

По делото са представени Общите условия на „Кредит И.“ ООД.

В чл. 8. 1 е посочено с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя последният следва да представи лично или по пощата с препоръчано писмо оригинал на банкова гаранция покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до 3 (три) дни след одобрение на кредита, като в случай, че същата отговаря на всички законови изисквания кредитодателят ще предостави в полза на кредитополучателя одобрената сума. Кредитодателят не е длъжен да приеме представената от кредитополучателя банкова гаранция, ако същата отговаря на изискванията на закона, като съгласно т. 2 на същия член предоставянето на гаранция е задължително условие за отпускане на кредита.

Съгласно чл.

8. 4 от Общите условия в случай, че кредитополучателят не успее или не желае да предостави посочено обезпечения, кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните дружество гарант. В този случай, кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя дружество гарант, като същият урежда отношенията си с дружеството гарант съгласно условията на договор сключен помежду им.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи.

В случая се твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, поради което приложими към него са нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

Предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.

За ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за парично задължение срещу ответника не му е връчена.

Искът е допустим, подаден от и срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от образуване и водене на настоящото дело.

Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа спора по същество.

В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Не е спорно, че ответникът е получил от кредитополучателят заемната сума, а това се установява и от представената по делото разписка от Изипей.

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското дружество „КРЕДИТ И.“ ООД, и ответника са налице валидни облигационни отношения, основаващи на сключен на 19.07.2019 г. Договор за потребителски кредит „Екстра” № ****. Няма спор, че договорът представлява двустранна сделка по смисъла на разпоредбата на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Видно от представените по делото писмени доказателства, на 19.07.2019 г., ответникът, чрез онлайн платформа на дружеството е отправил искане за отпускане на заем в размер на 1 000.00 лева, като така отправената заявка е потвърдена от представител на дружеството още на същия ден.

Няма спор, а се потвърждава и от писмените доказателства /извлечение от система на „Изипей“ АД/, че сумата по заема е реално получена от ответника на 19.07.2019 г. Няма спор, че страните изрично са уговорили договорна лихва, възлизаща общо на сума от 144,00 лева. В договора е предвидено сумата по договора, ведно с уговорената лихва да се върне чрез 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 155,33 лева, като първата вноска е следвало да се извърши на 19.08.2019 г. , а последната вноска е следвало да се направи на 19.07.2020 г. Общата сума по договора се равнявала на 1 864,00 лева, включваща главница, договорна лихва и именувана от кредитора „такса Гарант“. Не се спори, че длъжникът не е плащал задълженията си по договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Годишният процент на разходите, посочен в процесния договор се равнява на 49,70 %. Съгласно погасителния план към сключения договор кредитополучателят се е задължил да заплати на ищеца и сумата от 720,00 лева, представляваща такса „Гарант“. Никъде в самия договор обаче не е посочено какъв е нейният размер и за извършването на каква точно услуга се сключва. В общите условия на дружеството е посочено, че тази такса се събира от дружеството кредитополучател със задължение да бъде предадена на дружеството гарант, на основание сключен между двете дружества договор. Не става ясно обаче на какво основание самият кредитополучател се е задължил да заплаща такава такса на дружеството – гарант чрез ищеца, доколкото той реално няма сключен договор с дружеството – гарант, нито е изразил изрично съгласие именно соченото от ищеца дружество да е дружество-гарант. Така не е ясно какви са точно услугите, за които кредитополучателят е следвало да заплати сумата от 720,00 лева, нито какви са правата и задълженията на страните по този договор. Така или иначе, не се доказа такъв договор изобщо да е бил сключван. Дружеството „Гарант“, от чието име ищецът твърди, че събира сумите не се легитимира като титуляр на процесното вземане от 720,00 лева по никакъв начин.

Разпечатката съдържа 46 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53ecb786-6b30-4333-9789-cff96ef10587