Решение № 261 от 09.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Пазарджик, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220104726 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба искова молба от Д. Б. К. с ЕГН ********** от град С., ул.“В. Л.“№93 срещу „С. К.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., район М., бул.“Ц. ш.“№115Е, ет.5, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищцата е сключила с ответника следните договори за потребителски кредити, а именно: договор№568317 от 10.09.2021г., договор № 583989 от 23.10.2021 г., договор № 620452 от 14.01.2022 г., договор №649309 от 16.03.2022г., както и договори с номера №667996 от 26.04.2022г, №679029 от 18.05.2022 и 712851 от 28.07.2022/ трите сключени с кредитния посредник "К. П. Б.",ЕООД както и договор за потребителски кредит 673128 от 04.05.2022г/ сключен с кредитен посредник "К."ЕООД/ Твърди се, че всички договори са недействителни, тъй като в чл.3, ал.1,т.5/ съответно чл.3,3.5 в договор №673128/04.05.2022г/ е посочен ГПР между 48.47% и 49.9%, който не отговаря на действителния, тъй като не са включени уговорените неустойки по договорите , както и таксата за експресно разглеждане/ последната уговорена в чл.3, т.3.10 от договор №673128/04.05.2022/. Разликата между посочения и действително прилаган ГПР по същество е равнозначно на непосочване на ГПР по кредита , което е нарушение на императивната норма чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК и обуславя недействителност на целия договор.

Твърди се, че неточното посочване на ГПР в договорите съставлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.2 от 4 от ЗЗП.

На следващо място се твърди, че клаузата на чл.3, ал.1,т.7 от всеки от процесните договори е нищожна. В тези клаузи е визиран фиксиран лихвен процент от 40.05% Такава уговорка противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава двукратния размер на законната лихва при обезпечените кредити. Поддържа, че в съдебната практика се приема, че 1 максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е трикратния размер на законната лихва .Към датите на сключване на договорите за кредит определения от БНБ ОЛП е в размер на 0.00%.Твърди се, че всички кредити са погасени от ищцата с изключение на договор№712851от 28.07.2022г.и договор №673128 от 04.05.2022г.

Твърди се, че по процесните договори ищцата е надвнесла следните суми:по договор № 568317/10.09.2021 г. - сума от 308.59 лв., по договор №583989/23.10.2021 г, - сума от 532 лв. по договор № 620452/14.01.2022 г. - сума от 708.43 лв. ,по договор № 649309/16.03.2022 г.

- сума от 632.56 лв. ,по договор № 667996/26.04.2022 г. - сума от 353 лв.,- по договор № 679029/18.05.2022 г. - сума от 583 лв.Твърди се, че незаконосъобразно надвзетите суми представляват вземане за неустойка и лихва.

Ищцата твърди, че незаконосъобразно надвзетите суми са и причинили имуществени вреди, изразяващи се в понижен стандарт на живот, довели са я до обедняване и загубила лихви.

Ищцата твърди ,че от служители на "С. К."ООД и е налаган системен тормоз, изразяващ се главно в телефонни обаждания с такава честота, надхвърляща всякакви граници. Разговорите били изключително неприятни, изнервящи и това повлияло на работа и на личния и живот. Довело е до влошаване на отношенията в семейството и . По посочения начин ищцата е получавала заплахи за съд , ЧСИ, запор на банкови сметки и имущество.

Моли се съда да постанови решение, с което да се признаят за недействителни процесните договори. При условията на евентуалност предявява искове за прогласяване на нищожност на клаузите за лихва по процесните договори. Моли също така да бъде осъдено ответното дружество да и заплати следните суми: по договор №568317/10.09.2021г-сумата от 308.59лв., п одоговор №583989/23.10.2021г.- сумата от 532лв., по договор №620452/14.01.2022г-сумата от 708.43лв., по договор №649309/16.03.2022г- сумата от 632.56лв., по договор №667996/26.04.2022г-сумата от 353 лв., по договор №679029/18.05.2022г сумата ат от 583лв., като недължимо платени по недействителни договори. Моли също така да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 500лв., обезщетение за причинените и неимуществени вреди. Претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в причинено обедняване, понижен жизнен стандарт и загуба от лихви както следва: по договор №568317/10.09.2021г сумата от 46 лв., по договор № 583989/23.10.2021 г. - сумата от 78 лв., по договор № 620452/14.01.2022 г. - сумата от 106лв., по договор №649309/16.03.2022 г. - сумата от 96 лв. , по договор № 667996/26.04.2022 г. - сумата от 53 лв., по договор №679029/18.05.2022 г. сумата от 87 лв.

Претендират се разноски. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника , в който се развиват съображения за липса на правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Поддържа се, Твърди се, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на исковете, тъй като шест от оспорените договори са напълно погасени. Предвид това, че договорите не са действащи между страните и кредиторът не разполага с никаква правна възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по тях, за кредитополучателя липсва правен интерес от предявяване на установителни искове за нищожност на договорите в цялост и на 2 клаузи от тях, доколкото в най-пълна степен би могъл да защити интереса си с осъдителен иск. Поддържа се, че исканото положително съдебно установяване на порочността на съответните договорни клаузи, обосноваваща липсата на основание за спорните плащания, не ще осигури никаква правна защита на ищеца, тъй като няма да породи промяна в неговата правна сфера. За обосноваване на правния интерес не е достатъчно желанието да се внесе яснота между страните по фактите, пораждащи неоснователното обогатяване.

Напротив, необходимостта от последващ съдебен процес за реализиране на правата на ищеца опровергава твърдения от него правен интерес от търсената в настоящото производство защита. Изложеното налага извода, че предявените искове няма да дадат защита на заявените от ищеца накърнени права. Цитира се практика на СЕС в посочения смисъл. Моли се да бъде прекратено производството по отношение на установителните искова по шестте погасени договора за кредит – № 568317, № 583989, № 620452, № 649309, № 667996, № 679029 като недопустимо поради липса на абсолютната процесуална предпоставка – наличие на правен интерес. Недопустимо било кумулативното съединяване на положителен установителен иск за нищожност на договор и отрицателен установителен за недължимост на суми по него, в какъвто смисъл са изложени искания от ищеца. Твърди се, че исковете са неоснователни. Възразява се срещу твърденията, че договорите и отделните им клаузи са недействителни. Противопоставя се довод, че всички договори са валидни, тъй като основните им параметри - главница и лихви са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Неоснователни и необосновани са и аргументите за нарушение на изискванията за шрифт и форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.Оспорват твърденията за нарушение на принципа на добрите нрави.Твърди се, че доводът, че конкретно съотношение между конкретно възнаграждение по договор кредит и трикратния размер на законната лихва противоречи на закона и основополагащи правни принципи, не може да намери основание нито в закона, нито в правната доктрина. Поддържа се , че възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР. От това следва, че максималният възможен размер на договорна лихва в правоотношение между потребител и кредитодател е нормативно регулиран, макар и опосредено. / сочи се съдебна практика/.Твърди се, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните 3 клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител.

Поддържа се, че от неоснователността на установителните искове за обявяване на нищожност на договорите в цялост и за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по договорите. Осъдителните искове са неоснователни, тъй като общо усвоената сума за главници по деветте договора е в размер 9000 лева, а общо погасената сума по договорите е в размер на 8643,58 лева.Моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което поддържа заявените с писмения отговор оспорвания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че между ищцата в качеството на кредитополучател и ответното дружество в качеството на кредитор са сключени следните договори за потребителски кредити: договор№568317 от 10.09.2021г., договор № 583989 от 23.10.2021 г., договор № 620452 от 14.01.2022 г., договор №649309 от 16.03.2022г.,договор №667996 от 26.04.2022г и №679029 от 18.05.2022.

По договор за потребителски кредит №667996 , сключен на 26.04.2022г.,ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 700лв., при следните параметри:ГЛП40.05%, ГПР-49.8%. срок на договора 11 седмици, погасителна седмична вноска в размер на 73.03лв., Общ размер на дължимата от кредитополучателя сума 735.75лв., от която 700лв. главница, 35.75лв. договорна възнаградителна лихва. В чл.5 от договора е уговорено кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство в срок от 3 дни от сключването му. Съгласно чл.11 от договора ако обезпечението не е предоставено в тридневния срок, кредитополучателят т дължи неустойка в размер на 199.25лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора. Уговорено е , че задължението п одоговора с включена неустойка възлиза в общ размер на 935лв.

По договор за потребителски кредит №568317 , сключен на 10.09.2021г.,ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 600лв., при следните параметри:ГЛП40.05%, ГПР-49.9%. срок на договора 17 седмици, погасителна седмична вноска в размер на 42.54лв., Общ размер на дължимата от кредитополучателя сума 647.44лв., от която 600лв. главница, 47.44лв. договорна възнаградителна лихва. В чл.5 от договора е уговорено кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство в срок от 3 дни от сключването му. Съгласно чл.11 от договора ако обезпечението не е предоставено в 4 тридневния срок, кредитополучателят т дължи неустойка в размер на 253.56лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора. Уговорено е , че задължението по договора с включена неустойка възлиза в общ размер на 901лв.