Решение № 157 от 23.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спас И.чев

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. П.а в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201128 по описа за 2025 година Производството е образувано по постъпили касационни жалби, подадени от защитниците на подсъдимите М. А., В. К. и В. Й., срещу въззивно решение № 295 от 14.08.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1618/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбите се заявява наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК, като се правят алтернативни искания – отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите или връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или от първоинстанционния съд. В жалбата на подс. А. се твърди и наличието на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия М. А. поддържа касационната му жалба, като пледира за уважаването й по изложените в нея съображения.

Процесуалният представител на подсъдимия В. Й. излага доводи в подкрепа на заявените в касационната жалба и писменото допълнение към нея съображения, като прави искане подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция.

В своя лична защита подс. Й. заявява, че поддържа касационната жалба, като твърди, че отсъстват доказателства, потвърждаващи повдигнатото срещу него обвинение. Аргументира се с довода, че не е представлявал „А.“ ЕООД и „Д.-Ко 2011“ ЕООД в инкриминирания период, а едва по – късно; не е изготвял документи от името на тези дружества; предадените 1 с протокол такива документи били предоставени от представител на истинския собственик, който по това време се намирал в затвора; не била извършена ревизия на двете дружества, както и съдебно – счетоводна експертиза по отношение на тяхната дейност, които да потвърждават обвинението, повдигнато срещу него.

Защитниците на подсъдимата В. К. пледират за уважаване на касационната й жалба по изложените в нея съображения. Поддържат твърдението, че въззивният съд не отговорил на възраженията на защитата за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при постановяване на първоинстанционната присъда, като по този начин не изпълнил процесуалните си задължения по чл. 339, ал. 2 НПК. Въпреки доказателствения дефицит, подсъдимата била осъдена незаконосъобразно по повдигнатите й обвинения по чл. 321 НК и 255 НК. Допълнително се сочи, че подсъдимата е осъдена за извършване на престъпление по чл. 321 НК, без обвинението да е било изменено по предвидения за това процесуален ред, което е било наложително, предвид оправдаването на подс. Т. като създател и ръководител на организираната престъпна група (ОПГ). Предвид така изложените съображения защитата претендира за оправдаване на подс. К., а алтернативно - за връщане на делото на първоинстанционния съд, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения при изготвянето на обвинителния акт.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира и трите касационни жалби за неоснователни, като изразява становище, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. С оглед на това пледира за оставяне на въззивния съдебен акт в сила.

Подсъдимите Е., Т. и Г., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание.

Не се явява и защитничката на подс. Г., като в призовката й е отбелязано, че вече не е адвокат.

Защитниците на подсъдимите Г. Т., И. П., Е. К. и С. Е. изразяват становище за законосъобразност на въззивното решение, с оглед на което пледират за потвърждаването му в частта, касаеща техните подзащитни.

Подсъдимите И. П. и Е. К. в предоставената им последна дума правят искане за потвърждаване на въззивното решение.

В предоставената му последна дума подс. Й. моли да бъде оправдан изцяло, а алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция.

Подсъдимият М. А. в предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.

Подсъдимата В. К. в последната си дума моли да бъде оправдана.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда от 15.07.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 442/2015 г. по описа на Софийски градски съд (СпНС – закрит), подсъдимите С. И. Е., Е. С. К., В. А. К., М. Ц. А. и В. В. Й. са 2 признати за виновни в това, че през периода от началото на месец февруари 2010 г. до 13.02.2012 г., (подс. Й. за периода след месец юли 2011 г.) в гр. Пловдив и гр. София, са участвали в организирана престъпна група с участници същите подсъдими и подсъдимите А.П.Н. и М.Н.В. (по отношение на които наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 4 НПК), създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – такива по чл. 255 НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК са осъдени на наказания лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца за подс. Е., за срок от две години за подсъдимите К., К. и А. и една година и три месеца за подс. Й., като на основание чл. 304 НПК са оправдани по обвинението групата да е образувана и ръководена от подсъдимия Г. А. Т., както и в нея да са участвали подсъдимите К. Т. Г. и И. П. П., както и подсъдимият В. Й. в периода от месец февруари 2010 г. до месец юли 2011 г. включително, като подс. Й. е оправдан по обвинението за посочения период.

На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното на подс. Е. наказание две години лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от две години.

На основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода на подсъдимите М. А. (две години) и В. Й. (една година и три месеца), като съобразно чл. 59, ал. 2, вр. с ал.1, т. 1 НК е приспаднато времето, през което двамата са били задържани с мерки за неотклонение.

На основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М. А. по н.о.х.д. № 3927/2007 г. по описа на СГС, в сила от 30.09.2009 г., като съобразно чл. 57, ал. 2 ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за неговото изтърпяване.

На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието от единадесет месеца двадесет и девет дни, наложено на подсъдимия В. Й. по н.о.х.д. №942/2011 г. по описа на РС – Шумен, в сила от 02.06.2011 г., като съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим за неговото изтърпяване.

С присъдата подсъдимите Г. А. Т., К. Т. Г. и И. П. П. са признати за невиновни в това подс. Т. да е организирал и ръководил същата ОПГ / посочена по –горе/, а останалите да са били участници в нея заедно с подсъдимите С. И. Е., Е. С. К., В. А. К., М. Ц. А. и В. В. Й. (за периода след месец юли 2011 г.), като на основание чл. 304 НПК са оправдани изцяло по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т.1 (за Т.) и т. 2 (за П. и Г.) НК.

Със същата присъда подсъдимият Е. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, пр.1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал.1 НК в периода месец септември 2010 г. до 14.10.2011 г. в гр. Пловдив, като на основание чл. 55, ал.1, т.1, вр. с ал. 3 НК е осъден на една година и десет месеца лишаване от свобода, а съобразно чл. 304 НПК е оправдан по обвинението същото престъпление да е извършил в съучастие с подсъдимите А., Й., В., Н. и Е., както и за сумата над 182 588,82 лева до 297 336, 23 лева и за периода 3 след 14.10.2011 г. до 16.01.2012 г.

На основание чл. 23, ал.1 НК е определено едно общо наказание на подс. Е. К. измежду наложените му санкции за престъпленията по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК и по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, пр.1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК в размер на две години лишаване от свобода, като съобразно чл. 66, ал.1 НК изпълнението на същото е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

С първоинстанционната присъда подсъдимата В. К. е призната за виновна в това, че от началото на месец май 2011 г. до 14.11.2011 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „Е.с.“ ЕООД – гр. Пловдив, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 24 715,34 лева, като потвърдила неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл. 125, ал.1 ЗДДС и чл. 116, ал.1 ППЗДДС) и при водене на счетоводството е съставила документи с невярно съдържание – дневници за покупки по смисъла на чл. 124, ал.1 ЗДДС и чл. 113, ал.1 ППЗДДС, отразявайки данъчни фактури, по които не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.1 ЗДДС и е приспаднала неследващ се данъчен кредит общо в размер на 24 715,34 лева, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, пр.1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1, вр. с ал. 3 НК е осъдена на десет месеца лишаване от свобода, а съобразно чл. 304 НПК е оправдана по обвинението да е извършила същото престъпление в съучастие с подсъдимите М. А., В. Й., М. В., А. Н. и С. Е..

На основание чл. 23, ал.1 НК измежду наложените на подсъдимата В. К. санкции за престъпленията по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК (две години) и по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, пр.1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК (десет месеца), е определено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода.

Съобразно чл. 66, ал.1 НК изпълнението на същото е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 59, ал.1 НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимата с мярка за неотклонение.

С присъдата подсъдимите Г. Т., С. Е., К. Г. и И. П. са признати за невиновни и на основание чл. 304 НПК оправдани по обвинението за извършено в съучастие между тях престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, пр.1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 3 (за Т.), ал. 2 (за П.), ал. 4 (за Г. и Е.), вр. с чл. 26, ал.1 НК в периода от месец февруари 2010 г. до 11.02.2012 г. в гр.

София.

Подсъдимите Г. Т., С. Е., К. Г. и И. П., Е. К. и В. К. са признати за невиновни и на основание чл. 304 НПК оправдани по обвинението за извършено в съучастие между тях престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, пр.1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 3 (за Т.), ал. 2 (за Г.), ал. 4 (за К., К. и Е.), вр. с чл. 26, ал.1 НК в периода от месец февруари 2010 г. до 13.02.2012 г. в гр. София.

Подсъдимите М. А., С. Е. и В. Й. са признати за невиновни и оправдани по обвинението за 4 престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, пр.1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл. 26, ал.1 НК, осъществени съответно в периода от месец септември 2010 г. до 16.01.2012 г. в гр.

Пловдив, извършени в съучастие помежду им и с подсъдимите Е. К., М. В. и А. Н., както и в периода от месец май 2011 до 14.11.2011 г. в гр. Пловдив, осъществени в съучастие помежду им и с подсъдимите В. К., М. В. и А. Н..

С първоинстанционната присъда СГС се е произнесъл по въпроса за разноските по делото и се е разпоредил с веществените доказателства.

Прокурорът от СГП подал срещу присъдата въззивен протест до Софийски апелативен съд с искане да бъдат признати за виновни и осъдени оправданите с нея подсъдими. Постъпили и въззивни жалби от подсъдимите М. А., В. Й., С. Е., Е. К. и В. К. с искане за пълното им оправдаване по всички повдигнати с обвинителния акт обвинения.

По въззивните жалби и протеста в САС е образувано в.н.о.х.д. № 1618/2014 г. С въззивно решение № 295/14.08.2025 г., постановено по същото дело, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.