Решение № 255 от 24.11.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 514/2025
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 24.11.2025
- В сила
- 24.11.2025
- Състав
- Галина Димитрова Жечева, Станимир Тодоров Ангелов, Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4, ал. 1, т. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 342 · Търговски закон
- чл. 342, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 345 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 255 гр. гр. Добрич, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Г. Д. Жечева
Членове:
Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Р.а като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500514 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 1961/17.04.2025 год. (получена по пощата, с дата на пощенското клеймо – 14.04.2025 г.) от М. П. Г. с ЕГН ********** от с. К., общ. Балчик, ул. ***, чрез адвокат И. С. от АК - гр. Варна, срещу решение № 59/10.03.2025 г. на Балчишкия районен съд по гр. дело № 120/2023 г., с което е признато за установено по отношение на „А1 България” ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от членовете на съвета на директорите: А. Д. и М. М., че ответникът М. П. Г. дължи сумата от 7 445,66 лева, от която: 1 121,65 лева, представляваща непогасена сума за предоставянето на комплексна мобилна услуга за мобилен № ***, комплексна мобилна услуга за мобилен № ***, мобилен № ***, № ***, услуга мобилен интернет на мобилен № *** и фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № ***, като сумата е начислена за период от 28.01.2022 г. до 27.06.2022 г., с период на изискуемост 02.03.2022г. до 29.08.2022 г.; 3 508,60 лева, представляваща непогасена сума за устройства на изплащане, за периода от 28.01.2022 г. до 27.07.2022 г. /период на изискуемост от 02.03.2022 г. до 29.08.2022 г.; 2 815,41 лева, представляваща начислена неустойка за едностранно прекратяване на рамковия договор №*** за услугите по партида № ***, както и мораторна лихва в общ размер на 186,73 лева, ведно със законната лихва върху сбора на главните вземания от 7 445,66 лева, считано от датата на образуване на производството по чл. 410 от ГПК, а именно от 19.10.2022г. до окончателното 1 изплащане на задължението, които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 08.11.2022 г. на Районен съд – Балчик по ч.гр. дело № 570/2020 г. Със обжалваното решение въззивницата е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД сумата от
1 448,22 лева, представляваща разноски по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в съдебното и заповедното производства.
Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. На първо място решението на БРС е в нарушение на материалния закон – Закона за потребителския кредит /ЗПК/, доколкото в случая процесните договори са именно договори за потребителски кредит, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на този закон. Като е приел, че сключените между страните договори не попадат в обхвата на ЗПК районният съд е постановил незаконосъобразно решение. На следващо място изследваните договори са сключени в нарушение разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК, тъй като не се съдържа годишен процент на разходите /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, което обуславя нищожността на договорите на това основание. Сочи се също така, че не са спазени изискванията относно съдържанието и формата на договора – шрифтът на процесните договори е по-малък от 12, което е нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Предвид изложеното се настоява описаните по-горе договори да бъдат прогласени за нищожни, поради сключването им в нарушение на императивни правни норми, а исковата претенция за сумата от 3 508,60 лв., като основана на нищожни договори, да бъде отхвърлена. На отхвърлена подлежи и предявения иск за заплащане на неустойка по договорите в размер на 1 005,14 лв., доколкото същата е начислена по нищожни договори. Оспорена е и претенцията за сумата от 1 121,65 лв., по съображения, идентични с изложените по-горе. Въззивникът настоява решението като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени.
Претендират се сторените от страната разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „А1 България” ЕАД, чрез упълномощения юрисконсулт М. К., според който подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд Балчик, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно Наредбата за правната помощ.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по 2 тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.
Според изложените в исковата молба твърдения между страните са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги за следните номера: № ***, № ***, № ***, № ***, както и договор услуга мобилен интернет на мобилен № *** и фиксирана услуга „Интернет“ през мобилна мрежа на мобилен № ***, както и Договор за предоставяне на апарат на изплащане. За периода от 02.03.2022 г. до 29.08.2022 г. ответникът не е заплатил в сроковете съгласно договора, приложенията към него и ОУ на оператора задължение в размер на 1 121,65 лв., представляваща непогасена сума за предоставяне на услуги и сумата от
3 508,60 лева, представляваща непогасена сума за предоставените на абоната мобилни устройства на изплащане.
На 15.07.2022 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият договор № *** е прекратен по вина на ответника, като ищецът е начислил дължимата според договора неустойка. Операторът „А1 България” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр. дело № 570/2022 г. по описа на Районен съд - Балчик. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което заявителят е предявил срещу длъжника искове за установяване вземането му по издадената заповед за изпълнение по посоченото дело.
В срока и по реда на 131 от ГПК М. П. Г., чрез упълномощения адвокат И. С. от АК - гр. Варна, оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения. Сочи се, че не са били налице основанията за прекратяване на договора за мобилна услуга рамков договор №***, за услугата по партида ***, в размер на 2 815,14 лева. Навеждат се доводи, че е неясен факта как е начислена претендираната неустойка. Оспорва се и предявеният иск в размер на 3 508,60 лева за непогасена сума за устройства на изплащане за отчетен период от 28.01.2022г. до 27.07.2022г.
Ответницата оспорва сключения договор като недействителен на осн. чл. 22, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и навежда доводи за прогласяването му за недействителни на осн. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.т.7-12 и 20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. Намира иска за сумата в размер на 1 121,65 лева за неоснователен, т.к. не е установено същата да се дължи.
Според отговора на исковата молба процесните договори са сключени при условията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителят кредит под формата на заем за разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение на плащане и като препращане на договора към ЗПК, то в него не били посочени общите разходи по кредита/договора, което се намира в 3 противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. На следващо място се настоява, че в съответствие с приложената и неоспорена от страните СТЕ, съгласно която се установявало, че договорите съдържат шрифт по-малък от 12,то на осн.чл.10,ал.2 от ЗПК и чл.11,ал.1,т.10 във вр.с чл.22 от ЗПК договорите за продажба на изплащане с №№ ***/10.05.2021 г.,***/25.05.2021 г., ***/09.11.2021 г. следва да бъдат прогласени за нищожни, а исковата претенция за сумата от 3508,60 лева като основана на нищожни клаузи в договора, бъде отхвърлена. На това основание поради нищожността на процесните договори, недължима се явявала и претендираната под формата на неустойка вкл.в нищожните договори.
В хода на производството пред първоинстанционния съд с молба с вх. № 1108/27.02.2025 г. (по регистъра на Балчишкия районен съд) М. П. Г. е поискала от съда да прогласи за нищожни, поради противоречие с чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК договори за продажба на изплащане с № *** от 10/05/2021 г. № *** от 25.05.2021 и № *** от 09.11.2021г. и в тази връзка като основана на нищожен договор да се отхвърли исковата претенция за установяване в отношенията между страните, че М. Г. дължи на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, сума от 3 508,60 лв., представляваща неплатено задължение за предоставените на изплащане устройства: Апарат Samsung Gal S21+256GB В1а+А Л1500, Апарат HUAWEI P40 Pro Bla+PB TTEC, Апарат Motorola G9 Plus Blue+MOTOBUDS и Апарат Samsung Gal S21+256GB Bla+Adapt, като неоснователна.
По отношение на претендираната сума от 1 121,65 лв., представляваща непогасено задължение за предоставянето на комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, услуга мобилен интернет на мобилен № *** и фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № ***, както и претенцията за неустойка в размер на 1 040,90 лева., същите са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
Останалата част от исковата претенция ответницата намира същата за основателна, поради което следва да се приеме за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, че М. П. Г. дължи сумите от: 1 121,65 лв., съставляваща непогасено задължение за предоставянето на комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, комплексна мобилна услуга на мобилен № ***, услуга мобилен интернет на мобилен № *** и фиксирана услуга интернет през мобилна мрежа на мобилен № ***, както 1 040,90 лв., представляваща начислена неустойка за неизпълнение на посоченото по-горе задължение.
Акцесорният иск за присъждане на законната лихва следва да се уважи единствено за лихва върху сумата в уважения размер на исковете: върху сборната сума от 2 162,55 лв. (включваща 1 040,90 лв. и 1 121,65 лв.) – от датата на образуване на ч. гр. д. № 570/2022 г . на РС - Балчик до 4 окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 570/2022 г. на РС - Балчик.
Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.11.2020 г. между „А1 България“ ЕАД и М. П. Г. е с ключен Договор № ***, по силата на който ищецът, в качеството му на оператор по договора, предоставя на ответницата, в качеството й на абонат, електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията на същия договор и и Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД (ОУ).
Към исковата молба е представено Приложение 1 към посочения Договор, касаещо предоставената услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа *** – А 1 Net Box в комбинация с А1 ТВ или мобилна услуга /срок 2 години/. Предоставено е оборудване 4G Wi- Fi, рутер Huawei Е 5180 и Al Net Box 50. Според Приемо - предавателен протокол от 10.05.2021 г. на абоната е предоставено за ползване крайно устройство към договор за услуги, а именно Huawei B310s-22+2рс FMC extremal anten за срок от 2 г. Според Приложение 1 към Договор № *** от 10.05.2021 г. предоставените мобилни услуги Unlimited 34,99 /за срок от 2 години/ за тел. № *** при стандартна месечна абонаментна такса /МАТ/ в размер на 67,99 лв. и промоционална МАТ от 34,99 лв., цени на CMC 0,40 лв./бр., цена на CMC към мрежи в държави от ЕС/ЕИЗ 0,14 лв./бр.