Решение № 1604 от 29.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1604 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110202817 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на В. И. Н. с ЕГН**********, живеещ в гр.

С.на ул. „Л. И.“ №************ по силата на чл. 32, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс представляван от адвокат П.

М. Б. от Софийската адвокатска колегия, против Заповед за задържане на лице с регистрационен №************, издадена на 07. II. 2025 година от полицейския служител К. И. Петров, заемащ длъжността разузнавач при II районно управление СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ************* със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. “Е. А.” №**********, представлявана от директора , с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва процесната заповед за задържане. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразно издаване на заповедта в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Полицейският служител нямал основание да вземе такава принудителна административна мярка, защото не били налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс. Към момента на задържането 1 жалбоподателят не пречел на разследването. Полицейският служител имал процесуална възможност да призове жалбоподателя преди задържането му, но не я използвал. Нямало данни, че жалбоподателят се кани да се укрие. Оттук можело да се направи извод, че оспорената заповед за задържане не е издадена съобразно изискванията на чл. 6 от Административно процесуалния кодекс.

Претендират се разноските, направени за адвокатско възнаграждение и държавна такса за подаване на жалбата – общо 810.00 лева.

Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание. Процесуалният му представител адвокат Д. М. Р. от Софийската адвокатска колегия, преупълномощен от адвокат П. М. Б., поддържа от негово име жалбата пред съда и иска отмяна на процесната заповед.

Ответникът не се явява открито съдебно заседание. Представлява се от главен юрисконсулт К. П.В.-Г., която прави искане за потвърждаване на оспорената заповед за задържане от името на ответника. Претендира разноски, направени за юрисконсултско възнаграждение.

Софийската районна прокуратура, редовно призована, не се представлява.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По повода за задържането:

На 06. II. 2025 година Столичната дирекция на вътрешните работи започва досъдебно производство №************** по ориса за 2025 година по повод представено по делото сведение от . за образуването явства представено по делото писмо от същата дата до Софийската районна прокуратура, също представено по делото. Във връзка с разкриване на обективната истина по случая са разпитани свидетели, извършени са огледи, претърсвания и изземвания, иззети са премети и са назначени вещи лица, като са извършени и разпознавания. Съдът установи горното от представените по делото сведения, докладни записки, актове и протоколи.

На 07. II. 2025 година прокурор при Софийската районна прокуратура издава по досъдебно производство №226 ЗМИП 15031 по описа на II районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи за 2025 година и прокурорска преписка 2885 по описа на Софийската районна прокуратура за 2025 година представено по делото Постановление, с което задържа жалбоподателя на основание чл. 64, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс за срок от 72.00 часа и указва на водещия разследването да докладва материалите по разследването за изготвяне на искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На 08. II. 2025 година разследващия полицай Добрев изготвя представено по делото предложение за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо жалбоподателя.

2

На 09. II. 2025 година ХХI състав на наказателното отд9еление на Софийския районен съд провежда открито заседание по частно наказателно дело №1838 по описа за 2025 година. За заседанието е изготвен представен по делото протокол. Видно от протокола, Софийският районен съд постановява определение, с което взема спрямо жалбоподателя мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На 18. II. 2025 година I въззивен състав на наказателното отделение на Софийски градски съд провежда заседание по въззивно частно наказателно дело №1113 по описа за 2025 година. За заседанието е изготвен представен по делото протокол. Въззивната инстанция потвърждава определението на Софийския районен съд, с което спрямо жалбоподателя е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Съдът не обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства, защото счита, че нямат значение за произнасянето му.

2. По издаването на процесната заповед за задържане:

На 07. II. 2025 година в 06 00 часа ответникът издава оспорената заповед и въз основа на нея задържа жалбоподателя за срок до 24 часа. В заповедта е посочено, че издателят К. И.

Петров изпълнява длъжността разузнавач при II районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, а правното основание за издаването е чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Според изложените в заповедта фактически основания за издаването, жалбоподателят е задържан „във връзка с данни за това, че на 04. II. 2025 година в гр. София в жилищен квартал Банишора в блок XXXIV във вход Б на етаж II в апартамент VI въвел в заблуждение, че ще извърши ремонт на жилището, изграждайки изолация на външна стена, с което му причинил имотна вреда в размер на 15 000.00 лева – престъпление по чл. 209, ал.

1 от Наказателния кодекс, за което е образувано досъдебно производство 226 ЗИПМ – 15031/2025 година“. Видно от представените по делото акт за встъпване в длъжност на ответника от 18. II. 2025 година и Заповед №513з-1448, издадена на 12. II. 2025 година от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съдът стига до извод, че ответникът е бил компетентен и към момента на издаването на оспорената заповед за задържане, защото същият е преназначен на длъжността „разузнавач“, а не назначен за първи път на нея.

Жалбоподателят подписва заповедта и получава препис от нея.

При задържането на жалбоподателя са разяснени правата му. Жалбоподателят подписва представената по делото „декларация за правата на задържаното лице“. Под декларацията е положен подпис и от свидетеля М. С. Д.. В деня на задържането е извършен обиск на жалбоподателя, за което явства представен по делото протокол, подписан от задържания.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

3

Жалбата е подадена в 14-дневния срок от съобщаването, уреден в чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от адресат на административния акт – заповед за задържане, който има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от същия кодекс.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146

Административнопроцесуалния кодекс, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Нормата на чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи урежда правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, изброени в т. т. 1ó7 от първата алинея.

Оспорената заповед за задържане е издадена от ответника в изпълнение на длъжността разузнавач при II районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, съобразно с изискването на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от Закона за Министерството на вътрешните работи, както и правата му: да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български 4 гражданин, както и да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи поставя изрично изискване към момента на задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането в проявление на разпоредбата на чл. 5, §2 от Европейската конвенция за правата на човека. Така се осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл.

146, т.

2 от

Административнопроцесуалния кодекс, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В практиката си Европейския съд по правата на човека също приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващите, които следва да знаят за кои свои действия и/или бездействия биват задържани от полицейските органи и съответно да организират своята защита чрез оборване на тези обстоятелства. Неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на тълкувателно решение №16 на Общото събрание на гражданските колегии на Върховния съд на Народна република България от 1975 година, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, актове за установяване на административни нарушения, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение, постановено на 25. V. 2023 година по дело C-608/21 с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, Съдът на Европейския съюз приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се допуска обаче тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.