Решение № 4754 от 30.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4754 гр. Пловдив, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330111274 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245 ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата С. П. К., ЕГН: **********, от гр. Ч., със съд. адрес: гр. Ч., ул. „*********“ № ****, чрез адв. Н. П. е предявила срещу ответника „Меркари - България” ООД, ЕИК: 201297033, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител” № 37, вх. 52-53, представлявано от А. Ш., обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер на 472, 67 лева за м. декември 2023г., мораторна лихва върху него за периода 12.12.2023г. – 26.06.2024г. в р-р на 35, 68 лева, и иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за 2 дни неползван ПГО за 2023г. в размер на 141, 80 лева. Законна лихва и разноски също се претендират.

Ищецът твърди, че е работил по безсрочно трудово правоотношение (ТПО) с ответника на длъжност “*********”, до 11.12.2023г., когато ТПО било прекратено със Заповед № *******/11.12.2023г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Твърди, че при прекр. на ТПо и до момента не са му платени следните суми: трудово възнаграждение в размер на 472, 67 лева за м. декември 2023г., чийто падеж настъпил на 12.12.2023г., и обезщетение за 2 дни неползван ПГО за 2023г. – 141, 80 лева. Ищцата подала сигнал в ДИТ за неплатените суми, които констатирали съответното нарушение на тр. законодателство от страна на работодателя. Поради забавата в плащането й се дължала и лихва върху тр. възнаграждение, и зак. лихва върху двете главници от завеждане на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.

1

Ето защо моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, чрез служител на дружеството на адреса на същото – главния счетоводител, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. По същия начин ответникът е бил редовно призован и за първото заседание, този път съобщението е получено лично от управителя, като в изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов договор на ищеца, дл. х-ка, заповед за прекратяване на ТПО, сигнал до ДИТ П., и писмо с констатации при извършена проверка за дължими суми на ищцата, неоспорени от ответника, може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.

Видно от извършената служебна справка с Търговския регистър, към момента на постановяване на решението ответното дружество е в несъстоятелност, като с Решение № 408 от 30.10.2024г. по т. дело № 307/2024 на Окръжен съд – Пловдив, е открито производство и дружеството – ответник е обявено в несъстоятелност, като правомощията на органите му са прекратени, но няма данни да е назначен синдик на дружеството. Горното не представлява пречка за развитие на настоящото производство и постановяване на решение по делото, тъй като делата по искове за заплащане на възнаграждения и обезщетения по ТПО не подлежат на спиране.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от приложения договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 400 лева (четиристотин лева) заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза 2 на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 150 лева (сто и петдесет лева) за предявените искове, от които: 50 лева- ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ и 86 ЗЗД.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "Меркари България" ООД – в несъстоятелност, ЕИК 201297033, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 37, вх. 52 - 53, да заплати на С. П. К., ЕГН: **********, от гр. Ч., ул. "*********" № ***, със съд. адрес: гр. Ч., ул.

„*********“ № ***, чрез адв. Н. П. следните суми: сумата от 472, 67 лева (четиристотин седемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. декември 2023г., сумата от 35, 68 лева (тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки) - мораторна лихва върху него за периода 12.12.2023г. – 26.06.2024г., сумата от 141, 80 лева (сто четиридесет и един лева и осемдесет стотинки) – обезщетение за 2 дни неползван платен годишен отпуск за 2023г., ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба – 27.06.2024г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 400 лева (четиристотин лева) - разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА "Меркари България" ООД – в несъстоятелност, ЕИК 201297033, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 37, вх. 52 - 53, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща държавна такса върху уважените искове.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3