Решение № 12854 от 21.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12854 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110155581 по описа за 2022 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против ответниците Б. П. Г. , Д. П. П. и В. В. Г. при условията на разделна отговорност, положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ,за признаване на установено ,че ответниците дължат на ищеца ,при условията на разделна отговорност сумата в размер на 2670,04лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2021год.,ведно със законната лихва от 28.02.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 218,93лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 16.02.2022год.,сумата в размер на 37,53лв.,стойността за услуга дялово разпределение за периода 01.02.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законната лихва от 28.02.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 6,58лв.,мораторна лихва за периода 31.03.2019год. до 16.02.2022год.,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7013/10.03.2022год. по ч.гр.д.№ 10583/2022год. по описа на СРС,65 състав. Сумите се разделят както следва: В. В. Г.:4/6 - сумата в размер на 1 780,03 лв.,представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 145,95 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 16.02.2022 г.,сумата в размер на 25,02 лв.,представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4,39 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 16.02.2022 г.; Б. П. Г.: 1/6 - сумата в размер на 445,00 лв. ,представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 36,49 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 16.02.2022 г.,сумата в размер на 6,25 лв.

,представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до 2 изплащане на вземането, сумата в размер на 1,09 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 16.02.2022 г ; Д. П. БОРИСЛАВОВА : 1/6 - сумата в размер на 445,00 лв.

,представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1

01.05.2018год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 36,49 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 16.02.2022 г.,сумата в размер на 6,25 лв. ,представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2019год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 28.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1,09 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до 16.02.2022 г. Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като собственици на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката ,както и услугата дялово разпределение като ответниците ,видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен №91934 е използвал същите за процесния период . Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Г.,Б. Г. и Д. П.. Била издадена такава заповед срещу ответниците като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок,предвид възраженията на длъжниците. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .

Ответниците Б. Г. , Д. П. и В. Г. ,чрез адв.К. К. са представили писмен отговор.Оспорват претенциите на ищеца като неоснователни ,тъй като отричат да са в облигационни отношения с ищеца и оспорват да са потребители на топлинна енергия по силата на договор ,сключен при общи условия.Направено е и възражения ,че претендираните суми са погасени с изтичането на 3-годишния давностен срок по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Претендират деловодни разноски.В с.з. се представляват от процесуален представител ,който уточнява ,че не се оспорва ,че през процесния период ответниците са били собственици на процесния имот ,като поддържа направените възражения.

С определение 14.02.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „МХ Елвеко” ООД,който в становище счита исковете за основателни и доказани.Представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Не е спорно по делото ,че ответниците Б. П. Г. , Д. П. П. и В. В. Г. са съсобственици на недвижим имот,представляващ апартамент № 127,бул.”Константин Величков” 165,вх.Д,ет.6 като това се установява и от представения Договор за учредяване на договорна ипотека от 2011год.,както и от Декларация от 2014год., в която същите изрично са посочили ,че са съсобственици на имота.

Също така с Молба – Декларация от 07.11.2002год. е поискала да се открие партида на посочения адрес ,бул.К.Величков,№165,вх.Д,ет.6,ап.127 като е посочила ,че досегашен собственик е бил Петър Христов Г.

Също така се установява от Удостоверение за наследници ,че В. В. Г. е съпруга на Петър Христов Г.,починал на 30.01.1998год. ,а Б. Г. и Д. П. ,низходящи.

Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2018год. до 30.04.2021год. ответниците са потребители на топлинна енергия,т.е. битов клиент и между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове,тъй като същите са собственици на недвижим имот ,жилище в сграда – етажна собственост ,което е топлоснабдено.

Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по 2 силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – / чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Видно от Договор от 26.04.2002год. ,ЕС с адрес бул.К.Величков” 16 е сключила 3 такъв за услуга топлинно счетоводсво въз основа на решение на ОС по протокол от 30.09.2002год.

По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и третото лице помагач „МХ Елвеко”ООД за процесния период .В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.

От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.