Решение № 4234 от 10.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4234 гр. София, 10.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110170427 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 04.05.2023 г. (на лист 55 – 56 от делото), на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. З. Н. и Е. П.

Н., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците при условията на солидарност, че дължат на дружеството следните суми – 228,01 лева – цена за доставена за периода месец май 2019 г. до месец април 2021 г. г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. **, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.09.2022 г., до окончателното плащане; 34,20 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.06.2020 г. – 07.09.2022 г.; 55,98 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец август 2019 г. – месец април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.09.2022 г., до окончателното плащане, и 11,77 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 01.10.2019 г. - 07.09.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 50967/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба и уточнителната молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици на топлоснабдения имот, който бил придобит по време на брака и в условията на солидарност били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се 1 доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни 1 изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем Сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответниците – С. З. Н. и Е. П. Н.. Във възражението си в заповедното производство са заявили, че ще представят доказателства в открито заседание, но това е време след срока за предявяване на възражения съгласно чл. 133 ГПК и съдът не взема предвид несвоевременните възражения на ответниците.

С молба от 12.12.2023 г. (на лист 84 – 85) ищецът поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

С молба от 07.12.2023 г. (на лист 76) ответникът Е. Н. е направил искане съдът да постанови разсрочено плащане на сумата по делото, а относно юрисконсултското възнаграждение – същото да бъде в размер на 50 лева, предвид материалния интерес по делото.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представеното на лист 16 по делото писмо от Столична община, район „Люлин“ с договор за покупко-продажба от 08.08.1997 г., издаден въз основа на Заповед № ДИ-03-068/94 г. от 23.08.1995 г. апартамент № 57, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. *** ет. **, е продаден на Е. П. Н., като в документите С. З. Н. е посочена като съпруга на Е. П. Н.. Собствеността не се оспорва от ответниците, включително и в представена на лист 18 по делото декларация, с която същите са декларирали, че са собственици на посочения по-горе апартамент, който са закупили от Столична община от 1993 г. до момента на подаване на декларацията, и че в това качество се задължават да изплатят всички консумативи, включително топла вода и отопление.

Съгласно представено на лист 17 по делото заявление, вх. № Г12345/06.07.2017 г. на ответника Е. П. Н. до изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, в което изрично е посочено, че се отнася до 1/2 част от задълженията за имота, същият е направил възражение, че задълженията към дружеството за периода до 01.2014 г. са погасени по давност, и е декларирал, че дължимите суми за периода 06.2014 г. – 05.2017 г.

2 ще изплати по банков път до 11.07.2017 г.

Съгласно представеното на лист 35 – 36 от делото съобщение към фактура № 1005347636/31.07.2020 г. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. потребеното количество топлинна енергия за ап. № 57 е на стойност 127,06 лева. Съгласно представеното на лист 37 от делото съобщение към фактура № 1013867644/31.07.2021 г. за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. потребеното количество топлинна енергия за ап. № 57 е на стойност 112,97 лева, като платената сума по фактури за този период е в размер на 27,28 лева, поради което дължимата сума за периода е 85,69 лева.

Съгласно представено на лист 39 по делото извлечение начислените суми за главница за услугата дялово разпределение са в размер на 2,80 лева за всеки от месеците в периода от месец август 2019 г. до март 2020 г., за месец май 2020 г., и за периода от месец август 2020 г. до месец април 2021 г., и по 2,79 лв. за месеците юни и юли 2020 г., или общо 55,98 лева.

На основание чл. 155 ГПК с доклада си по делото съдът е обявил за общоизвестни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и за служебно известно съдържанието на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.

Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г. , клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.

36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение, като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя от Топлофикация София ЕАД, съгласувано с търговците, които извършват тази услуга.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.

150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответниците са собственици или титуляри на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа 3 на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване дължат заплащане на доставената до техните имоти топлинна енергия, ако същите се намират в сгради в режим на етажна собственост и са свързани с абонатна станция за отопление и битово водоснабдяване или свързано към нея отклонение.

В случая от съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, които ответниците не оспорват, се установява, че ответниците са придобили в режим на съпружеска имуществена общност процесния топлоснабден имот. Доколкото по делото липсват данни успешно да е проведено принудително изпълнение върху процесния недвижим имот за дълг на ответницата С. Н., съдът намира, че съпружеската имуществена общност върху ап. № **, ж.к. „Л.“, бл. ***, ап. ** не е прекратена.

В настоящия случай ищецът „Топлофикация София“ ЕАД претендира, че ответниците следва да отговарят солидарно за задълженията за топлинна енергия за процесния период. Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД солидарна отговорност възниква в две хипотези – по изрично разпореждане на закона и когато е уговорено между страните. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството. Такива задължения биха били разходите за топлинна енергия, ако те са направени при ползване на семейното жилище. Съгласно §1 от ДР на СК „семейно“ е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

Съдът приема, че по делото ищецът не е установил, че апартамент № 57, ж.к. „Люлин“, бл. 155, ап. 13, гр. София е бил семейно жилище на двамата съпрузи. От справките от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на ответниците се установява, че настоящият и постоянният адрес на съпрузите за процесния период е бил на друго място. При така установеното съдът приема, че през процесния период С. Н. и Е. Н. не са обитавали като семейство апартамент № 57, поради което и няма основание за ангажиране солидарната им отговорност на основание чл. 32, ал. 2 СК.

В представената на лист 18 от делото декларация е посочено, че ответниците Е. П. Н. и С. З. Н. са собственици на процесния имот и се задължават в качеството си на съсобственици да изплатят в срок всички дължими суми за консумативи, включително тези за топла вода и отопление.

От това изявление в декларацията и предвид обстоятелството, че процесният имот не е бил семейно жилище на двамата съпрузи, не може да се направи заключение, че ответниците са поели задължение към ищеца да отговарят за задълженията за топлинна енергия за имота в условията на солидарност. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че в представеното на лист 17 от делото заявление ответникът Е. Н. е посочил, че ще изплати 1/2 част от задълженията за топлинна енергия в срок до 11.07.2017 г.

Поради това искането за установяване, че ответниците отговарят в условията на солидарност за задълженията за топлинна енергия, мораторна 4 лихва върху главницата за топлинна енергия, цена на услугата „дялово разпределение“ и мораторна лихва върху последната сума за процесните имот и период следва да бъде отхвърлено.

Тъй като ищецът поддържа искане за установяване на съществуването на задължения на ответниците в условията на солидарност, каквато съдът установи, че не е налице, следва да бъде разгледан въпросът каква сума всеки от ответниците дължи в условията на разделност, тъй като когато съдът е сезиран с нещо повече от действително дължимото, той не само има правото, но е и длъжен да се произнесе за по-малкото (в този смисъл е налице и практика на ВКС – Решение № 234 от 12.10.2017 г. по гр.д. № 4348/2016 г., IV ГО). От това, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот съгласно чл. 30, ал. 2 и ал. 3 ЗС се прави извод, че частите им в съсобствеността са равни до доказване на противното, и всеки от тях участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

От представено на лист 35 – 36 от делото съобщение по фактура за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., неоспорено от ответниците, се установяват количеството доставена до имота топлинна енергия и единичната цена на МВтч. за периода, и че общо дължимата сума за периода 01.05.2019 г.

Разпечатката съдържа 34 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53eaf22c-41a5-469c-9073-645aa3fff9e6