Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 688 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3327/2022
Вид
Решение № 688
Подписан
29.05.2023
В сила
08.07.2023
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 413, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000503327 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение 262978 от 19.09.2022 г. по гр. д. 15055/2019 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО,24 състав е отхвърлен предявения от Л. Н. С. против ЗАД "Армеец" АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата от 26 000 лв., частичен иск от иск в пълен размер от 60 000 лв., представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от ПТП, настъпила на 29.07.2015 г. около 19.10 – 19.20 часа в гр. София на бул. „Цар Борис III“, на спирка за градски транспорт „Овча купел“ СМЕТ № 2327, при слизане от врата втора на автобус № 5 ТМ с рег. № *** и с инвентарен № 1138, ведно със законната лихва от 29.07.2015 г. до окончателното изплащане.

Решението е обжалвано от ищцата Л. Н. С., чрез процесуален представител, като се правят оплаквания досежно неправилните изводи на съда, че ищеца не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че е налице ПТП, евентуално датата, мястото и неговия механизъм, нито вредите като последица от него, нито противоправност в поведението на водача на застрахования при ответника автобус. Твърди че в представеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство, който е официален документ, обвързващ съда, се установява механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на водача на автобуса. Ищцата търпяла болки и страдания. Моли се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за уважаване на иска.

1

Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият ЗАД "Армеец" АД оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението, като претендират и юрисконсултско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска "гражданска отговорност".

Първоинстанционния съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че не са събрани доказателства относно датата, мястото и механизма на настъпване на процесното ПТП. В този смисъл е счел, че в обсъжданата му част, касаеща механизма на настъпилото ПТП, твърдението на ищцата за наличието на процесния инцидент, не следва да се кредитира, предвид че описаният от нея механизъм на настъпване на произшествието не се установява по никакъв начин от останалите събрани и обсъдени по делото доказателства.

По отношение на установяване на фактите относно механизма на настъпване на ПТП-то, включително, поведението на водача на автобуса по повод на същото, по делото са събрани писмени доказателства и е допусната комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза. Изслушаната в хода на първоинстанционното производство комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, е отговорила на релевантните за предмета на производството въпроси относно механизма на настъпване на процесното ПТП и причинноследствената му връзка с настъпилата щета за ищцата. Посочено е, че предвид техническите си характеристики процесния автобус е оборудван с датчици, които не позволяват да бъде преведен в движение при наличие на отворени врати, ако е в изправно състояние. По делото е представено доказателство за актуален към момента на ПТП-то, документ за издържан технически преглед. За процесното ПТП не е изготвен нито констативен протокол от служител на МВР, нито АУАН, нито е издадено наказателно постановление на водача на автобуса, не е вменено извършване на нарушение по смисъла на ЗДвП. По делото е разпитан свидетел, който е полубрат на ищцата, свидетелстващ за срещата с нея, вечерта след инцидента и описващ физическото и състояние и причинените и травми.

С оглед така установеното от фактическа страна въззивната инстанция не приема за основателни възраженията във въззивната жалба, относно обосноваността на извода на първоинстанционния съд за недоказаност на исковата претенция за наличието на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./

Нормата на чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ сочи, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ установява 2 право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.

Така за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по смисъла на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, следва да се установи наличието на сложния фактически състав, включващ: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение, основано на договор за застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и деликвента; 2/ наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, които пораждат отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице, а именно: извършено от застрахования противоправно деяние, настъпване на вреди за пострадалия от последното, които да са в причинно следствена връзка с вредоносния резултат, като вината на деликвента се предполага и е в тежест на оспорващия наличието й да обори тази установена от закона презумпция.

В конкретния казус, също като първоинстанционния съд решаващият състав приема, че ищецът-въззивник не е установил при условието на пълно и главно доказване наличието на посочените по-горе в т. 2 елементи от фактическия състав на нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, а именно - че застрахованият при ответното дружество водач на процесния автобус № ТМ 5 е осъществил виновно и противоправно процесното ПТП, имащо характер на настъпило застрахователно събитие и че от последното за ищцата Л. Н. С. са произтекли претендираните неимуществени вреди.

Горният извод се налага поради обстоятелството, че ищецът-въззивник, който носи доказателствената тежест да установи при условието на пълно и главно доказване твърдените по-горе факти, не е ангажирал в хода на процеса доказателства за това.

Затова и решаващият състав счита, че ангажираните доказателства по никакъв начин не установяват наличието на причинно-следствена връзка между безсъмнено установеното виновно и противоправно поведение на водача на процесния автобус и причинените на въззивника неимуществени вреди.

Не може да се приеме изложеното в жалбата, че механизмът на ПТП-то, вината и противоправното поведение на водача на автобуса, се доказвали от представеното по делото и обвързващо съда постановление за прекратяване на наказателно производство.

За постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител, образувано въз основа на процесното пътно-транспортно произшествие, следва да се отбележи, че по своята правна природа този документ е официален такъв, но не свидетелстващ, а диспозитивен. Същият материализира само волеизявлението на органа, осъществяващ функцията по ръководство и решаване в досъдебната фаза за прекратяване на започнало наказателно производство, при наличието на предвидена в НПК предпоставка, т. е. той има само формална доказателствена сила. По силата на чл. 300 ГПК с материална доказателствена сила, задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деяние, осъществило обективните признаци на състава на едно престъпление се ползва влязлата в сила осъдителна присъда, както и приравнените на нея по силата на чл. 413, ал. 3 НПК актове на първоинстанционните 3 съдилища, постановени по глави двадесет и осма и двадесет и девета от НПК, а в случая, по делото такъв документ не е представен. Следва и да се отбележи, че действително, законодателят е установил оборима презумция за вината на деликвента, но тази вина следва да се презумира само след като са събрани доказателства за противоправното поведение (действие и/или бездействие), което е пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите. В настоящия случай от установеното по делото обстоятелство, че са налице неимуществени вреди, причинени на ищцата, не може да се обоснове конкретно извършено деяние, неговата противоправност и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Поради това, след като по делото не е доказано, че застрахованият при ответника водач на МПС виновно и противоправно е причинил процесното пътно-транспортно произшествие, то и не може да се ангажира отговорността на последния по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

По изложените съображения решаващият състав приема, че предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли, а въпросът относно действителната стойност на неимуществените вреди причинени на ищцата, не следва да се обсъжда по същество.

Поради неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорния такъв за заплащане на законната лихва върху претендираната като главница сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди.

При този изход на делото пред въззивния съд, въззивницата следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.

37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262978 от 19.09.2022 г., постановено по гр. д. № 15055/2019 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО,24 състав.

ОСЪЖДА Л. Н. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап. 2 – чрез адв. В. О., да заплати на ЗАД "Армеец" АД, ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от страните, считано от съобщаването му.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5