Решение № 704 от 29.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Пазарджик, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220100533 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищцата С. Р. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, бул. „***** чрез пълномощника си адвокат А. А. А. от Адвокатска колегия – Пазарджик твърди, че е сключила с ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,Витоша“ № 146, (сграда А), ет. 4, Бизнес център ,,България“, представлявана от изпълнителния директор С. Р. Я., договор за потребителски кредит № 2081698/28.08.2019 г. при следните параметри и условия: главница – 1 500,00 лева, обща сума за връщане – 1 721,28 лева, ГПР – 21,94 %, ГЛП– 20,00 %, обезпечение – договор за предоставяне на поръчителство от 28.08.2019 г., сключен с ,,Ай Тръст“ ЕООД, с възнаграждение, платимо от потребителя.

Твърди, че е заплатила две вноски по 180,00 лева и е рефинансирала сума в размер на 1 489,09 лева с договор за потребителски кредит № 2128053/22.11.2019 г. Общо заплатената сума по кредита била 1 849,09 лева.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като противоречащ на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не била посочена правилно общата дължима сума и действителният размер на ГПР с включване в общите разходи по кредита на възнаграждението, дължимо на поръчителя, което било задължително условие, за да може финансовият ресурс да бъде отпуснат веднага, и на практика представлявало скрито възнаграждение за кредитора.

Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция с ,,Ай Тръст“ ЕООД е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради липса на основание.

1

С оглед недействителността на договора за потребителски кредит твърди, че е заплатила недължимо по същия сума в размер на 349,09 лева или 178,48 евро, с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна сметка.

Поради това моли да бъде постановено решение, с което договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 178,48 евро, като недължимо платена по недействителния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт В. Т. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Не оспорва сключването на договора за потребителски кредит и усвояването на главницата изцяло от ищцата, както и сключването на договора за поръчителство с ,,Ай Тръст“ ЕООД, но твърди, че не е страна по този договор и поради това уговореното възнаграждение за поръчителя не е включено като разход при формиране на ГПР по договора.

Не оспорва, че кредитът е погасен изцяло и предсрочно от потребителя, както и заплащането над главницата на сумата от 178,48 евро и моли това обстоятелство да бъде обявено за безспорно между страните.

Прави възражение за погасяване по давност на иска за неоснователно обогатяване, като твърди, че окончателната погасителна вноска е извършена на 22.11.2019 г. и от тази дата е изминал период от повече от 5 години.

Оспорва твърдението на ищцата, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради невярно посочване на размера на ГПР, като поддържа, че възнаграждението за поръчителя не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, тъй като не е задължително условие за получаване на кредита и размерът му не е известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит. Позовава се на практика на ВАС в тази насока.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита, тъй като „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит.

Дори и да се установи скрито обогатяване за кредитора, счита, че това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищцата дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД.

Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и присъждане на разноските по делото.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищцата за разноски по съображения, че същата не е материално затруднено лице, а при условията на 2 евентуалност – да бъде определено възнаграждение на адвоката в справедлив размер.

Не сочи доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между страните няма спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че са сключили договор за потребителски кредит № 2081698/28.08.2019 г. при следните параметри и условия: размер на кредита – 1 500,00 лева, срок на кредита – 16 месеца, брой на погасителните вноски – 16, размер на погасителната вноска – 107,58 лева, ГЛП – 20,00 % ГПР – 21,94 %, общ размер на всички плащания – 1 721,28 лева.

Кредитът е обезпечен с поръчителство на одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице, като за целта на 28.08.2019 г. между ищцата С. Р. Г. и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство с уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 110,85 лева на месец за периода на действие на договора за кредит или общо 1 773,60 лева (110,85 лева х 16), платими на месечни вноски, съответстващи на падежните дати съгласно погасителния план по договора за потребителски кредит.

Страните не спорят, че заемната сума от 1 500,00 лева е усвоена от ищцата, както и че тя е заплатила на ответника пълния размер на дължимите суми по договора за потребителски кредит, като е надвнесла над главницата сумата от 178,48 евро.

Пълното погасяване на кредита е извършено с рефинансиране на кредита с договор за потребителски кредит № 2128053/22.11.2019 г., сключен също с ,,Кредисимо“ ЕАД.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск за недействителност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, който е с правно основание чл. 22 от ЗПК, кумулативно съединен с осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума въз основа на недействителен договор за потребителски кредит.

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит:

В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че дължимото от нея възнаграждение по договор за поръчителство представлява общ разход по кредита, който е следвало да бъде включен в общата дължима сума по кредита и в размера на ГПР по кредита.

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Неговата действителност следва да се преценява с оглед изискванията на специалния закон – ЗПК, и с оглед общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на договора за потребителски 3 кредит с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищцата основания.

Едно от съществените изисквания за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е същият да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки.

В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-686/19 е разяснено, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за лихви и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват. Изведено е заключение, че това понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на кредита, и тези, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва да са ясни за потребителя. Съгласно чл. 10, ал. 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит посочва по ясен начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредита, както и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

Последователната практика на СЕС – например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 приема, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по договора за потребителски кредит, също както непосочването на ГПР. По тези съображения съдът приема, че чл. 10, § 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, инкорпорирана във вътрешното законодателство съгласно § 2 от ДР на ЗПК, трябва да се тълкува в смисъл, че когото в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочени разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая от съдържанието на договора за потребителски кредит и без специални знания може да се установи, че в общата сума, дължима по договора за потребителски кредит и в размера на ГПР, не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Този договор обезпечава кредита и плащането на възнаграждението по него представлява разход по кредита по смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който би следвало да бъде включен в 4 общия размер на разходите по кредита и в общата дължима сума по кредита, но в случая това не е сторено.

Всъщност регламентирането на поръчителството в отделен договор представлява заблуждаваща търговска практика от страна на търговеца, тъй като по този начин същият цели разграничаване на дължимите от потребителя суми по договора за потребителски кредит от тези, които дължи по договора за предоставяне на поръчителство, прикрива действителния размер на общите разходи по кредита, като избягва включването на възнаграждението за поръчителя в общите разходи по потребителския кредит и в крайна сметка заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максимално допустим размер на ГПР.

Следователно посоченият в договора за паричен заем размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита и не отговаря на действително приложимия от кредитната институция ГПР. Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит, тъй като подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. Това противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. Ето защо предявеният иск за недействителност на договора за потребителски кредит следва да бъде уважен изцяло.