Решение № 21 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20255300501779 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „СТ-АУТО ГРУП“ ЕООД, с ЕИК 206979595, чрез пълномощника по делото адв. Р. П., срещу решение №5109/18.12.2024г. постановено по гр.д.№9851/2024г. по описа на РС – Пловдив, с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 318, ал. 1 и чл. 327, ал. 1 от ТЗ, че жалбоподателят дължи на „****“ ООД с ЕИК: 201087177, сума в размер на 4 500 лв., представляваща продажната цена по Договор за покупко-продажба на МПС № ****, сключен между страните относно лек автомобил с марка „** ***, модел „Пасат 1.9“, рама № ***, за което е издадена Фактура № *от ** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 10.04.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 6435/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния, процесуалният закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и отхвърлянена исковата претенция с присъждане на направените по делото разноски.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото на „****“ ООД, с ЕИК: 201087177.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца „СТАУТО ГРУП“ ЕООД, с ЕИК 206979595 иск по реда на чл. 422 от ГПК вр. чл.

79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ, за признаване за установено, че ответника „***“ ООД, с ЕИК: 201087177, му дължи сумата от 4 500 лв., представляваща неизплатена продажна цена по сключен между страните на 04.08.2022г. договор №** за покупко-продажба на лек автомобил с марка „****, модел „Пасат 1.9“, рама № ****.

За да постанови обжалваното решението, първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало валидно търговско правоотношение на основание сключен между тях на 04.08.2022г. договор за търговска продажба на лек автомобил с марка „*** модел „Пасат 1.9“, рама № ****.

Във връзка с доставеното МПС на ответника от ищеца е издадена фактура № ** от ***, надлежно осчетоводена в счетоводството на ответника, което представлява недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Тъй като от страна на купувача не са ангажирани доказателства, че е изплатил дължимата за доставената му вещ цена, е признал за установено , че дължи на ищеца исковата сума в размер от 4500 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ЧГД № 6435/2024 г. по описа на РС – Пловдив, както и законна лихва върху главницата, начиная от 10.04.2024г.-датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.

Въз основа на установената фактическа обстановка правилно районният съд е оценил доказателствения материал по делото и е стигнал до извод за основателност на предявения иск.

По делото е документално установено и спор между страните не се повдига, че на 04.08.2022 год. между ищеца – като продавач и ответника – като купувач, е сключен договор за покупко – продажба на МПС - лек автомобил с марка **“ ***, модел „****“, рама № **** , с уговорена продажна цена от 4500 лева, платима от купувача по банков път при подписването на договора , за която сума е издадена фактура № ** от *** год., както и че автомобилът е предаден от продавача на купувача на 04.08.2022г.

2

Така издадена от продавача на вещта данъчна фактура е двустранно подписана от страните по договора , съдържа всички изискуеми от чл. 7, ал. 2 ЗСч реквизити - дата и място на съставяне, данни за търговските дружества, вид и количество на стоката, единична цена и стойност на сделката , начислен ДДС, начин на плащане - по банков път.

От приетата в първоинстанционното производство без възражения от страните ССЕ се установява, че издадената от ищеца данъчна фактура е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество,като задължение по с/ка 401 и липсват осчетоводени данни за извършени плащания.

Въз основа на така събраните писмени доказателства, заключението на вещото лице,което като компетентно изготвено и неоспорено от страните съда възприема изцяло, дава основание да се приеме по делото, че съставената фактура доказва по категоричен начин възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за търговска продажба, по силата на който за ищеца – продавач е възникнало задължение да предаде отразените в съдържанието й стоки, а за ответника – купувач, задължението да заплати продажната цена. Отговор на въпроса за значението на осчетоводяването на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с редица решения на ВКС- Решение №20 от от 25.05.2013г. по по т. д.

№206/12 г., ВКС, ТК, І-во т.отд.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о.,Решение № 46/27.03.2009 г. по т.д.№ 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, Решение № 30/08.04.2011г. по т.д.№ 416/2010 г., ТК, І т.о. Със същите е прието, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на продавач и купувач, време и място на съставянето й. В решенията на ВКС е обосновано становище, че вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажното правоотношение, по повод на което е била съставена.

Въз основа на горното съдът приема, че между страните е налице търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ, а тъй като договорът за търговска продажба е възмезден, продавачът има право да получи цената за предадените от него стоки. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК , в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно поетото договорно задължение, като е платил на ищеца в цялост уговорената цена. В хода на производството ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимата цена,поради което се явява неизправна страна по договора и следва да бъде ангажирана неговата договорна отговорност, като бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 4500 лева - главница, представляваща неизплатена цена по сключения между страните на

3

04.08.2022г. договор за търговска продажба на лек автомобил с марка „*** модел „***“, рама № *****.

Следва да се посочи, че първоинтанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, както се поддържа във въззивната жалба, тъй като не бил допуснал разпит на свидетел за установяване, че парите са платени в брой.

Свидетелски показания за установяване на обстоятелството, че продажната цена по договор в размер от 4500 лв. е платена от купувача в брой са недопустими, тъй като попадат под забраната чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК и не са налице изрично регламентираните от законодателя предпоставки в чл. 164, ал.

2 ГПК за тяхното събирани или изключенията за това по чл. 165 ГПК.

Следователно обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства. Изложеното, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.

С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал.3 ГПК се следва присъждане на въззиваемата страна на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, пр.І ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №5109/18.12.2024г. постановено по гр.д.

№9851/2024г. по описа на РС – Пловдив, ХII гр. състав.

ОСЪЖДА "СТ - АУТО ГРУП" ЕООД, с ЕИК 206979595, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „**** да заплати на „***” ООД, с ЕИК 201087177, със седалище и адрес на управление: гр. П., р-н „Ц.“, ул. „***, сумата от 1000 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.

280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4