Решение № 284 от 29.07.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. С., 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20221800500280 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК

С решение № 12 от 09.02.2022 год. по гр.д. № 133/2021 год. на РС-Пирдоп е признато за установено по отношение на Л. СТ. М. от гр. С. съществуването на вземане на „Т. С.” ЕАД, гр. С. за сумата в общ размер от 463,98 лева, от която: 399,44 лева – главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 год. – 30.04.2019 год.; 57,17 лева – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2017 год. – 03.02.2020 год.; сума за дялово разпределение в размер на 6,68 лева – главница за периода м. октомври 2018 год. – м. април 2019 год.; 0,69 лева – лихва за периода от 01.12.2018 год. до 03.02.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.02.2020 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 473/18.11.2020 год.по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 483/2020 год. по описа на РС-Пирдоп, по исковете с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 175 лева, както и разноските в исковото производство в размер на 925 лева. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото 1 доказателства. Моли съда да отмени решението изцяло и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 133/2021 год. по описа на РС-Пирдоп е образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД, гр. С. против Л. М. по чл. 422 от ГПК, след успешно проведено заповедно производство, въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, депозирано в съда на 11.02.2020 год. за посочените по-горе суми.

С разпореждане от 18.11.2020 год., постановено по ч.гр.д. № 483/2020 год. по описа на РС-Пирдоп е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК ответницата е депозирала възражение срещу заповедта, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК.

В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Т. С.“ ЕАД срещу Л.М. е посочено, че длъжникът е ползвал и не е заплатил топлинна енергия за посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., община В., бул. „Инж.

И.И.“ № 30, вх. А, ет. 4, ап. 12 с абонатен номер 206153, поради което е налице вземане на ищеца за посочените по-горе суми.

По делото е представен н.а. № 6/1969 год. на СНС, от който е видно, че З.К. М. и С.Х.М. са придобили на основание покупка от СГНС право на собственост върху апартамент № 12, ет. 4, бул. „С.“ № 30-40, гр. С.. Понастоящем административният адрес на жилището е бул. „Инж. И.И.“ № 30, вх. А, ет. 4, ап. 12 /удостоверение на ГИС-С./. Видно от удостоверение за наследници от 22.06.2016 год. на СО - район „В.“, З. М. е починала през 2006 год. и е оставила като наследници по закон ответницата Л. М. и В.М. – низходящи /деца/.

С договор от 16.07.2002 год. Етажната собственост с адрес гр. С., бул. „С.“ /“Инж.

И.И.“/ № 30, вх. А и Б е възложила на „Т.С.“ ЕООД извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки, на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Т. С.“ ЕАД.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Лалова от 10.12.2021 год. дължимата сума за абонатен номер 206153 за неплатена топлинна енергия за процесния период: м. май 2016 год. – м. април 2019 год. е общо 463,98 лева от които: 399,44 лева – главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия; 57,17 лева – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2017 год. – 03.02.2020 год.; сума за дялово разпределение в размер на 6,68 лева – главница за периода м. октомври 2018 год. – м. април 2019 год.; 0,69 лева – лихва за периода от 01.12.2018 год. до 03.02.2020 год.

Съгласно заключението на техническата експертиза на в.л. Гоцев от 05.01.2022 год. отчетните данни на общия топломер в сградата-етажна собственост, в която се намира 2 топлоснабденият имот, съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури на „Т. С.“ ЕАД за процесния период. Към заключението е приложена справка-таблица с месечните отчети по общия топломер на СЕС, от която е видно количеството доставяна топлинна енергия в абонатната станция, технологичните разходи и начислената енергия за разпределение в сградата, за отопление и битово горещо водоснабдяване. По силата на договора от 16.07.2002 год. ФДР „Т.С.“ ЕООД извършва в СЕС дялово разпределение на консумираната от абонатите ТЕ в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява прогнозните дялове за отопление и топла вода през следващия. За процесния период е спазена Наредба 16-334 за топлоснабдяване с Приложение към чл. 61, съдържащо Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС. По тази Методика ФДР отчита и разпределя действително потребената топлинна енергия за отопление и БГВ. Справките на фирмата за периода от м. май 2016 год. до м. април 2019 год. съдържат данни за общия разход на ТЕ от абонатната станция и разходите на процесния имот с пълен отопляем обем 196 куб.м. През отчетните периоди прогнозното количество ТЕ за отопление на имота и ТЕ от сградната инсталация е определяно от ФДР и начислявано от „Т. С.“ съгласно чл. 71 от Наредба № 16-334. Тази енергия се определя въз основа на дела на ТЕ за отопление на имота спрямо общата ТЕ за отопление в СЕС за предходния отоплителен сезон и се начислява ежемесечно.

Действителният разход на ТЕ за отопление на имота за процесния период е изчисляван от ФДР по отчет на показанията на 2 броя индивидуални разпределители за разхода на отоплението според Протокол от 21.05.2002 год. на Общо събрание в СЕС. След това е извършвано дяловото изравняване. Стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съгласно т. 6.1.1 от Методиката. За отоплителен сезон 2016-2017 год. тачи част от ТЕ е изчислявана в размер на 37,7% от общата енергия за отопление в СЕС; за отоплителни сезони 2017-2018 год. – на 35,9% и за отоплителен сезон 2018-2019 год. – на 39%. Тази енергия е в зависимост от топлофизичните особености на сградата и отоплителната инсталация, както и от средната външна температура за всеки отчетен период. Разпределя се пропорционално на пълните отопляеми обеми на всички имоти в СЕС. Прогнозният дял на ТЕ за БГВ е определян въз основа на средномесечното потребление на топла вода за предходния период, съгласно чл. 71, ал. 2 от Наредба 16-334.

Реалното потребление за отчетните периоди е отчитано от ФДР по показанията на водомер за топла вода. След отчитане на действително потребената вода е извършвано дяловото изравняване. В таблица към заключението са посочени за отчетните периоди начислените стойности за ТЕ от „Т. С.“, изчислените стойности от „Т.С.“, както и сумите за изравняване след дяловото разпределение. Посочени са фактурираните суми за топлоенергия по пера и общите месечни суми за процесния период. Общо дължимата сума според вещото лице за потребена ТЕ след дяловото изравняване за процесния период е в размер на 997,32 лева. За процесния период както „Т. С.“, така и ФДР „Т.С.“ са спазвали изискванията на Наредба № 16-334 за топлоснабдяване от 2007 год., с приложените изменения. Видно от приложената справка, за процесната етажна собственост от стойностите за „отчетена енергия“ са приспаднати месечните стойности за „технологични разходи“ и така са получавани месечните стойности на „енергия за разпределение“. Лицензираните фирми „Енбра тест“ 3

ЕООД, „Газ тест“ ЕООД, „АС Бояна“ АД и лаборатория „Артест-Б“ са издали протоколи и свидетелства за периодичните метрологични проверки на общия топломер през периода 2014-2021 год., като монтираният измервателен уред в СЕС е годен и съответства на одобрения тип, като с него са извършвани всички измервания на ТЕ през процесния период.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният установителен иск за признаване съществуването на вземането на ищеца – цена на ползваната топлина енергия и др. е допустим. Това е така, тъй като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.

Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. В тежест на ответника е единствено да докаже факта на евентуално извършени плащания на дължимите суми.

Установи се от събраните по делото доказателства, че през процесния период собственици на процесното жилище по силата на покупка от СГНС през 1969 год. и наследствено правоприемство от З. М., починала през 2006 год., са ответницата Л. М. и В.М. при равни права. Претендираните от ищеца суми са редуцирани съобразно дела на ответницата в съсобствеността /1/2 идеална част/.

Правата и задълженията по правоотношението са регламентирани от ЗЕ. Съгласно чл.

150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, които обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно чл.153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградатаетажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Съгласно утвърдената съдебна практика - решение №35/21.02.2014 по дело №3184/2013 на ВКС, ГК, III г.о. и др. „потребител“ на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. Установи се от събраните по делото доказателства, че ответницата е собственик на половината от процесния топлоснабден имот.

За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР. В раздел IХ от ОУ, чл. 33, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми. Съгласно чл. 33, ал. 1 4 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "Т.С.я" ЕООД. Ответницата е ползвала доставяната от ищеца топлинна енергия за абонатен № 206153, отразена в цитираните в заключението по делото фактури. за реално потребена топлинна енергия през периода 01.05.2016 год. – 30.04.2019 год.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от ЗЕ/.