Определение № 1481 от 23.04.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1481 гр. Варна , 23.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500742 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от М. П. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул.

„Топола Хисар“, № 28, ет. 6, ап. 17, чрез адв. Д.П., против определение № 262449/23.10.2020г. по гр.д. № 2596/2019 г. на 26-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена молбата й за допълване на определение №3553/04.03.2020 г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

Счита, че ВРС неправилно е стигнал до извода, че М. П. К. не е страна в производството. Излага, че в изготвен списък на лица по делото е вписана като ответник и й е изпратено съобщението по чл. 131 от ГПК, ведно с искова и уточняващата молба, което било причина да възприеме, че е призована да участва в производството, съответно че е страна по делото, поради което и е депозирала отговор на исковата молба, към който е приложила пълномощно за адв. П. и договор да правна защита и съдействие.

Иска се от въззивния състав да бъде отменено обжалваното определение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановено определение, с което претенцията й за присъждане на разноски по делото, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер от 500 лв., да бъде уважена.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от П. В. П. и П. И. П..

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на обжалване и изхожда от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

1

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по повод предявен иск от П. В. П. и П. И. П., чрез адв. А.А. срещу Орлин Иванов Филчев, Валентина Желева Филчева, С. К. П., Петър А. П., М. П. Ч., М. П. К. и

Живка Йорданова Цветанова.

Първоначално този иск е бил предявен като инцидентен установителен иск в производството по гр.д. № 4689/2018 г. на 26-ти състав на ВРС, но с определение № 2184/14.02.2019 г. е отказано приемането му за съвместно разглеждане и е разпоредено да се докладва за образуване в отделно производство, по което е било образувано и гр.д. № 2596/2019г. на 26-ти състав на ВРС.

С разпореждане № 2669/21.01.2019 г. ВРС е оставил без движение производството по предявения инцидентен установителен иск и е дал указания на ищците да отстранят констатирани нередовности.

С уточнителна молба от 04.02.2019 г.ищците П. В. П. и П. И. П. са уточнили, че насочват иска си срещу Орлин Иванов Филчев, Валентина Желева Филчева, Светлана К. П., Петър А. П. и М. П. Ч. Първоначално посочените в исковата молба като ответници М. П. К. и Живка Йорданова Цветанова не са сред тези, посочени като такива в уточняващата молба .

С разпореждане №17627/22.04.2019 г. съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията към нея, както и от уточняващата молба на ответните страни без да ги е посочил поименно.

Видно от списъка на лица за призоваване /л. 33 от делото на ВРС/ разпореждането по чл. 131 от ГПК е изпратено на ответниците по първоначалната искова молба, без съобразяване на посочените като ответници лица в уточняващата молба.

На 23.05.2019 г. е депозиран отговор на искова молба от М. П. К. и М. П.

Чушкова, чрез адв. Д.П., към който е приложен договор за правна защита и съдействие №072/08.05.2019 г., с който е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

С Определение №3553/04.03.2020 г. ВРС е прекратил производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 21620/13.03.2020г. от М. П. К. и М. П. Ч., с искане за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, на осн. чл.

248 от ГПК, посредством присъждане на сторените разноски, като е представен договор за правна защита и съдейдстдвие и списък по чл. 80 от ГПК, , видно от който, молителките са заплатили адвокатско възнаграждение от 1000.00лв.

С определение № 7607/17.06.2020г. съдът е уважил молбата на М. П.

2

Чушкова, като е допълнено определение № 3553/04.03.2020г. и П. В. П. и П. И. П. са осъдени да й заплатят сумата от 500.00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, но е оставил без разглеждане молбата на М. П. К., по съображения, че не е страна по делото.

С определение № 2457/17.08.2020г. по ч.г.д. № 2011/2020г. на ВОС-ГО е отменено определение № 7606/17.06.2020г. по гр.д. 2596/2019г. на 26-ти състав на ВРС, в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на М. П. К. за допълване на определение № 3553/04.03.2020г. в частта за разноските и делото е върнато на ВРС за произнасяне по съществото на искането.

ВРС е постановил обжалвания акт-определение № 262449/23.10.2020г., с което е оставил без уважение молбата на М. П. К. с правно осн. чл. 248 от ГПК.

В правната теория няма спор, че легитимирани /надлежни/ страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор. Заявеното от ищеца спорно право обуславя и определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, като предопределя страните в спора.

Правното твърдение на ищеца, заявено в предявената искова молба определя процесуалната легитимация на ответника. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.

В настоящия казус, при служебната си проверка, съдът е констатирал нередовна искова молба, поради което е изпълнил разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК, като целта е привеждане на исковата молба в съответствие с формалните изисквания, посочени в чл.127, т.1, т.2, т.3 и т.6 ГПК и ясното очертаване предмета на спора и искането, което ищецът отправя към съда съобразно вида на търсената от него защита. В този смисъл упражняването на правомощието по чл. 129, ал. 2 ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса.

Последвала е уточнителна молба, с която ищците П. В. П. и П. И. П. са посочили материално легитимираните да отговарят по предявения иск ответници, а именно: Орлин Иванов Филчев, Валентина Желева Филчева, С. К. П., Петър А. П. и М. П. Ч.

Незаконосъобразно, по грешка е изпратен от деловодителя на състава и връчен препис от исковата молба с приложенията на жалбоподателката М. П. К., но към нея е била приложена и уточнителната такава, от която е видно, че същата не попада в кръга на ответниците. Като подлежаща на вписване, исковата молба е била вписана в Сл.по вписванията-Варна, но е вписана и уточняващата молба, с която ищците са посочили кои са лицата, които следва да отговарят по иска им и видно, М. П. К. не е сред тях.

Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза 3 съдът е решил делото. Нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда възможността на ответника да иска присъждане на разноски, вкл. и при прекратяване на делото, по което е направил такива във връзка с организиране на защитата си. Настоящият състав приема, че М. П. К. не е била конституирана като страна по делото, същата няма определеното процесуално качество на ответник в производството, поради което и не са налице основанията за ангажиране отговорността на насрещната страна- ищците по делото, по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Погрешното връчване на книжата по делото на М. П. К. не я прави страна, след като не е посочена от ищците като такава. Не следва и да бъде възлагана в тежест на последните отговорността за разноските, направени от нея.

Частната жалба е неоснователна.

Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното определение, последното следва да бъде потвърдено. Не се следва присъждане на разноски в това производство, доколкото то няма самостоятелен характер.

Воден от горното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 262449/23.10.2020 г. по гр.д. № 2596/2019 г. на 26-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена подадената от М. П. К., ЕГН **********, молба за допълване на определение № 3553/04.03.2020г. по гр.д. № 2596/2019г. на 26-ти състав на ВРС в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5